Взрив в „Арсенал“, гръмнал бойлер в Стара Загора, пожар в „Пирогов“ - животът обезсмисля напълно новогодишните пиратки. Та ако може, тази година поне тях да си ги спестим. Дядо Коледа ще донесе на добрите дечица нередактирано издание на Дядо Вазов, което ще прочетат и разберат, ако са българи. За дебилите и чуждопоклонниците има „подобрено издание“ - ъпгрейднато. След Вазов идва ред на Йовков и Елин Пелин. Маскари, хаймани или палавници са Том Сойер и Хъкълбери Фин? И защо Пипи да не стане полово неутрална, иначе казано джендър?

25 ноември, понеделник

Девиз на деня: С червените ботушки потропва... пощальон.

Още две седмици – и кой откъде е. Дядо Коледа вижда всичко, даже и писмото, което сте му изпратили по „Български пощи“ да не достигне изобщо до него. До 12 декември пощите приемат писма с надпис за Него. В писмата, освен лист с желания, да има и пари в брой. В средата на седмицата ще ви стане ясно защо.

Любим виц, с който ви подгрявам за Коледата и ви напомням, че чудесата не са за всеки. Самоубиец на моста. Накланя се напред, прекръства се, аха да скочи. В този момент чува глас:

- Чакай бе, човече, къде тръгна?

- Ще се фърлям.

- Що бе, какво се е случило?

- Животът се изгаври жестоко с мен. Бях митничар до оня ден, уволниха ме. Жена ми като разбра, награби куфарите и си тръгна. Взе децата, изтегли всичките ни спестявания. Любовницата – и тя ми каза „Чао“. Разбиха ми гаража, откраднаха ми мазератито. Не виждам вече смисъл да живея.

- Стой бе, човече, аз съм Дядо Коледа и ще оправя нещата. Ето, щракам с пръсти и всичко е по старому – жена ти е у вас, наляла ти е ракия, нарязала е салата. Любовницата те чака в хотелската стая по жартиери. Възстановен си на работа. В гаража ти има не едно, а две мазератита.

Леле, Дядо Коледа, кажи как да ти се отблагодаря за добрината?

Ето тук, ще ми направиш една свирка и сме квит.

Нашият, на седмото небе от радост, прикляка. Прави каквото прави, оня се загащва и пита:

- Между другото, на колко години си, не те питах?

- На 48.

- И още вярваш в Дядо Коледа?

26 ноември, вторник

Девиз на деня: Да ъпгрейднеш „Под игото“

По-малко от година – това е времето, за което Вазов е написал „Под игото“. Десет години – това е времето, за което някаква женица е окепазила труда му. Въпросната дама, определяна от някои като автор, извадила под черта архаизмите, за да улесни четящите ученици. По-интересно е, че се намериха хора, да ръкопляскат на тази идиотия. Това можеше да се очаква. Има една категория чуждопоклонници, които дават мило и драго да се поамериканчат, изрусят, индианизират – според това откъде им идват парите. Всяко антибългарско действие кара тези наши съвременници да си хвърлят капата от възторг. И обратното – таченето на традициите ги кара да бърчат нос с дълбока погнуса. Защото в образа им възникват потури, пояси и шевици, народни ритми и традиции – все архаични неща, от които с радост се разграничават.

Това, което е направено с „Под игото“, е полуфабрикат, продукт за полуидиоти. Някой трябва да помисли и за пълните идиоти и да им даде напълно ъпгрейднат и лесносмилаем вариант на „Под игото“, в който има промоутъри, иновации, презентации, инфлуенсъри, мениджъри, превюта, копи-пейст, рефрешване и пийпълметрия. Идиотщина е да се твърди, че езикът на Вазов е неразбираем. Неразбираеми са рекламите, които вървят по телевизията. В някои от тях преводът е толкова буквален, че наистина се нуждаят от пояснителни текстове в скоби. Неразбираема е и рецитацията на българските актьори, които разни умници предлагат да четат на децата „Под игото“, за да не се морят.

Това, което се случи с „Под игото“ далеч не е безобидно. То е част от тази вълна либерални и политически коректни кретении, заради които някои „автори“ пренаписват „Пипи Дългото чорапче“, „Том Сойер“, „Хъкълбери Фин“ и „Чичо Томовата колиба“. За да превъзпитават децата и да ги моделират по свой образ и подобие. Нищо добро не чака България, ако тези провокации, с които се опипва почвата засега, продължат. Кой ще е следващият автор, който ще бъде преправен и преведен на „чист“ български език – Елин Пелин, Йовков? Дяволчето Фют вероятно ще стане несъществуващ субект с малки рогца, а Боне Крайненецът ще разпрегне Сивушка и Белчо и ще зареже ралото насред браздата. Само че народ, който плейтва и трейдва всеки ден нещо, няма шанс да остане без Вазов. Чухте ли бре, маскари?

27 ноември, сряда

Девиз на деня: Гледам на ръка, всичко шъ ви позная

Германската полиция издирва свидетели след впечатляващия обир в музея „Грюнес Гевьолбе“ в Дрезден, където най-малко двама души за няколко минути са отмъкнали скъпоценности от 18-и век, смятани за безценни. Главният свидетел е Август II Силни. Другите не се издават.

По отпечатъците, оставени от крадците в музея немските полицаи са установили, че те ще живеят дълго, ще срещнат любовта на живота си и ще имат по три деца.

Събрали се крадци от Германия, Америка и България да се състезават кой ще открадне най-много. Първи влизат американците. Излизат от стаята след 30 минути, откраднали са половината неща. Втори влизат германците. След 25 минути излезли, били откраднали почти всичко. Накрая влизат българите. След 30 секунди излизат и питат: „Шефе, а тапетите да ги махаме ли?“

28 ноември, четвъртък

Девиз на деня: Банкерски приказки за лека нощ

Аз съм тиха, спокойна и податлива на манипулации. Търся банка, в която да се кандидатирам на работа, за да източа 2-3 милиона с „благородни подбуди“. Как ще се оправдавам, когато ме хванат, благородно не ме мислете. Има си благодарни адвокати за тази работа. И да се знае – това са дребни пари. Един тих, спокоен и податлив на манипулации банкер, който днес се подвизава в Белград, си измисля къде по-недостоверни сценарии, за да оправдае голямото крадене.

Някои банкери са влюбени, други са самовлюбени. Все по-често напоследък банкерът беглец Цветан Василев перчи посивели мустаци. Слага камерата на самоснимачка и почва да си прави „селфи-муцка“. Часът на белградския Сънчо-лакът лъжа, е за поотраснали деца, които още вярват на приказки.

Актуалният повод за банкерските лакърдии е варненска Мона Лиза, която се усмихва загадъчно на виртуалния си любовник от монтанско село, който е Мирослав, освен ако не е Сергей. Историята за тригодишната любовна връзка, подплатена с много пачки, силно понамирисва. Сценарий за пандизчийски „Оскар“.

29 ноември, петък

Девиз на деня: Джигити под пагон

Необуздана скорост и мисловна дейност, ще ме прощават някои хора, е идеята пътната полиция да засича и задържа нарушители на пътя с високоскоростни автомобили без обозначения. Планираната обществена поръчка била за 15 коли за 5 млн. лева. За тези, които още не разбират за какво иде реч – едни джигити ще се състезават с други джигити. За останалите участници в пътното движение ще е загадка кои от състезателите са с пагон, защото полицейските летящи чинии ще са неразпознаваеми – от различни марки, модели и цветове. Даже и светлините им щели да са скрити. Това скоростно състезание щяло да се прави с цел намаляване на жертвите по пътищата. Дали?

Тази седмица и на други им върви откъм автори. Преписвачката на „Под игото“ бе засенчена петъчно от шведската екологична активистка Грета Тунберг, определена във Великобритания като... дръжте се да не паднете... автор на годината след издаването на първата й книга No One Is Too Small to Make a Difference (“Никой не е прекалено малък, за да бъде значим”). Знам какво няма да прочета. Твърде малка съм за такива значими творби.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (2 – 6 декември)

Разни хора, разни идеали. Разни репортери, разни класации. Разни експерименти и провокации, разни реакции. Ако човек се задържи покрай телевизора по времето, когато там се излъчват новинарските емисии, рязко му идва от раз да види сметката на дистанционното. Седмица, в която медиите ни убеждаваха, че шаранът бил евтин, а магазинерите усилено не четяха вестници.

Седмичен мониtоринг (18 – 22 ноември)

61 общински съветници в Столичния общински съвет май имат основание да се обидят на хлевоуста съдийка, която възприема работата им като срамна, обидна, един вид наказание. Не са реагирали, което означава, че поне те разбират от майтап. Цинизъм е донякъде точно настоящият шеф на Върховния касационен съд да говори за цинизъм. Но по-голям цинизъм е беглец от правосъдието да обвинява прокуратурата, че работи и да определя противодействието на голямото крадене като „рейдърска атака“. Цинизмът в този случай е мустакат, но и опашат. Защото банкерът беглец Цветан Василев се върти в кръг, опитвайки се да си достигне опашката и опитвайки се да лепне мустака си на чужда физиономия.

Седмичен мониtоринг(11 - 15 ноември)

Седмица, в която сметките не излизат. Една пенсия плюс още една пенсия не прави две, както са ви учили. Прави една и половина. А с темпото на поскъпване на живота у нас, може да е и минус едно. Седмица, в която на едни пишман съдебни реформатори не им излязоха сметките да върнат наново и отначало процедурата за избор на главен прокурор. А толкова се стараха.