Седмичен мониtоринг (25 – 29 май)

Седмичен мониtоринг (25 – 29 май)

Седмица, в която си говорим за калинките на олигарха издател Прокопиев в организацията „Репортери без граници“, за свободата на словото и медийните бухалки, за божковизма в културата и за културата на новите му закрилници. А също и за граничари, които бъркат принципите на работа и прекрачват някои граници. Универсална порода – среща се и в митниците и в полицията.

25 май, понеделник

Девиз на деня: Свободата на словото и Прокопиев? Да бе, да

 

Да виждате едно корабче да плува в окото на топ-репортерката на Балканите Полин Адес-Мевел? Ще ви го обясня простичко. Както на много други места, некомпетентни и нереализирани персони обясняват на компетентните, че нещо не е като хората и се опитват да представят бялото за черно, за да може да обосноват съществуването си. Не ви ли е писнало от калинки? Е, псевдожурналистическата организация „Репортери без граници“, поне в българската й част, е бъкана с калинки. Ама от ония жълтите, отровните. Докоснеш ли ги с пръст, пръскат отрова. Калинките, по които повечето хора иначе се умиляваме, са канибали. Нямат никакви скрупули да изядат себеподобните, за да оцелеят. Ето това са калинките – репортери без граници. А водещата калинка Полин Адес-Вевел прехвърча бодро от семинар на семинар (на Прокопиев) и се прави, че не вижда истинското отношение на олигарха издател към свободата на словото. Това или е тотално непознаване на най-новата медийна история на България или е друго. Аз залагам на другото.

 

Медии бухалки – така Борислав Цеков нарече преди години изданията на „Капитал“. Късата памет, а и наглостта на „капиталци“ обаче, доведе до опит да закачат това определение на конкуренцията. В онази пресгрупа правилата винаги са били такива, наричат ги „Правилата на шефа“. Приличат на опорни точки, но Прокопиев и компания предпочитат да им казват „свобода на словото“.

 

Всеки път, когато се завърти развалената плоча за 111-ото място на България по свобода на словото и се заговори за измислените анкети, които се правят само сред хора на олигарха издател, ако изобщо някой си прави труда да ги прави, а не посочва цифри с наплюнчен срещу вятъра пръст. Та всеки път, когато стане дума за това фиктивно 111-о място, ми се иска да попитам анкетьорите и анкетираните – не е ли малко срамно да пробутвате собственото си усещане за „несвобода“ и на други колеги? Да го обясня простичко – пак – когато репортерът Х от „Дневник“ или някой треторазреден сайт, който гравитира около кръга „Капитал“, казва, че в България няма свобода на словото, той визира единствено и само собствената си месторабота. Репортерът Х не е мой говорител, не съм го упълномощавала и не искам по никакъв начин да свързва името ми с кръга „Капитал“. Ако там не му предоставят достатъчно свобода, да си смени работата, но да не ме ангажира със собственото си неудовлетворение от условията, при които работи. Това са битовизми. Но също така и личен избор.

 

26 май, вторник

Девиз на деня: Хвърчи един ритон

 

Един ритон хвърчи и прехвърча от сутрешната Фейсбук активност на бизнесмена Васил Божков. Прокуратурата го продавала на аукцион в Лондон. Не съм много в час с „ритоните“ и се притеснявам да не се изложа, като заговоря за Катя и Здравко от „Ритон“, но когато прокуратурата приключи с продажбата на ритона на Божков, ако може да ми достави едни розови маратонки 38 номер. Щото според Божков прокуратурата купува и продава, нали така? Ако не й е това спецификата на работата, си чакам розовите маратонки от Дубай. Може и на ритончета.

 

Цялата Фейсбук история кара всякакви аргументи да олекват. Не знам за Божков, но аз чета вицове и разглеждам рецепти, лайквам снимки на котенца и търся естетика в пребиваването си там. Явно има и хора, които възприемат Фейсбук като средство за масова комуникация. Фейсбук платформа на Васил Божков, платформа на „Боец“, платформа на Цветан Василев. Много платформи, малко потребители. Олигарсите пишат и се четат. Ако можеха биха се цункали (лайкнали) сами.

 

27 май, сряда

Девиз на деня: Награди на килограм

 

Гледам един скандал, който тече в публичното пространство – за някаква награда, която журналистка от bTV получила за изплагиатстван материал от „биволите“. Когато двама спорят, третият е излишен. Що се отнася до фондацията, за мен тя престана да съществува в момента, в който там стъпиха протестърите. Няма такава фондация, докато те диктуват правилата на журналистиката. Питам се – не им ли стигат всички награди, които си раздават на килограм и не ценят ли потупванията по рамото от Българския хелзинкски комитет и останалите НПО-та на кръга „Капитал“? Явно не. Правете си изводите, щом и Съюзът на българските журналисти клекна на протестърите, за какво говорим. Май по-добре да помълчим, докато протестърите на Прокопиев се наприказват и си начешат крастата с наградите на килограм. След години ги виждам като активни борци – окичени с медали стоят и се любуват на отражението си в огледалото. Макар че медалите им са тиквени.

 

Забраняват на децата да рекламират чипс. Правилно. Чипсът се яде, не се рекламира.

 

Омуали сме 1259 тона сирене с палма. Това излиза според данни от Министерство на земеделието, храните и горите. На маймуни ни обърнаха с това палмово масло. Никой не знае вече какво точно яде, но очевидно върви обратен процес – от човеци, пак се трансформираме в друго.

 

 

28 май, четвъртък

Девиз на деня: Рими и роми

 

Онлайн класацията за „Царица Роза“ понамирисвала. Имало било съмнения около гласуването. Не знам как стоят нещата с розовите царици, но от многобройните конкурси за красота сме се убедили, че никога победителката не е тази, която трябва. Или журито е кьораво или меценатът, който пробутва приятелката си. Ще кажете – защо пък да е меценат?1 Много ясно, инвестира в науката. Щом и Анита Шмайзер има корона, всякакви експерименти са разрешени.

 

Като споменах за Анита Шмайзер, та се присетих за поезията, която блика от нея в последно време. Вкарвам я в антибългарския ресор – при фондациите и комитетите, които пишат доноси срещу България. Ето начин да вкарат още повече чувство в клеветите си. Могат да ангажират Шмайзер да им ги докарва в поетична форма. И без това нивото е точно като за тази поетеса.

 

Мерките срещу коронавируса все повече се охлабват – у нас и в чужбина. В градския транспорт, обаче, би трябвало да важат правилата за маските. В тази връзка се чудя кога за последно проверяващите са се качвали в някой от рисковите автобуси в София, които возят до ромски квартали. Ако ги е страх, мога да им водя ежедневен отчет по една линия за хората с маски и лигавници. Всеки може да го направи този отчет. Брои себе си и не продължава. Хубаво е, когато има правила, да са за всички.

 

29 май, петък

Девиз на деня: Карти и билети за проверка, моля!

 

Зам.-кметът на София Кристиан Кръстев обяснява в интервю, че няма да има корекция на абонаментните карти, защото те и без друго били по-евтини от билетите, а и хората, които ги ползвали, били наясно, че не ги използват всеки ден. Демек, имало предвидим риск. Прав е и то много. Чудя се как не предвидих, че ще обявят грипна ваканция за учениците и ще я продължат в коронавирус такава. Прав е и за това, че имаше линии на градския транспорт, които по нищо не разбраха, че има някакви ограничения. Но там приоритетно се возят хора, които и без друго не плащат, та вероятно има друго предвид.

 

Арести на граничари на Калотина. Капка в морето на корупцията.

 

Актуализират правилата за спорт на закрито без състезателен характер. Съблекални, обувки, мерене на температура, дистанция, по един мовек на 4 квадратни метра. Ако министърът на здравеопазването ми демонстрира как се играят народни танци при тези условия, ще го черпя. Дотогава се чувствам дискриминирана. Ако искам да играя ръченица, мога да го правя и в средата на хола.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.