Има хора и хора. Някои никога не се извиняват. Други го правят „по настояване“. Трети – от лицемерие. Четвърти злоупотребяват с извинителните бележки. Пети – със забележките. Каквито и скрити мотиви да има зад извиненията, важна е интонацията. В някои случаи стига и сведен поглед. В други – извинението трябва да кънти.

22 октомври, понеделник

Девиз на деня: #извинисебе


Понеделнишки държавата ври и кипи в очакване на едно публично извинение, а един вицепремиер губи и своето време, и това на останалите, да обяснява какво уж е искал да каже. Най-точното определение за ситуацията е на омбудсмана Мая Манолова, която подсети задочно този, от когото всички очакваха извинение, че той е служител на народа и няма право да обижда началника си.


Жителите на столичните квартали “Казичене“, „Кривина“, „Бусманци“, „Горубляне“, „Панчарево“ и „Кокаляне“ не искат извинения, а решения. Те протестират заради липсата на канализация и честите спирания на тока. Второто е проблем и за хората от Бобошево. Те твърдят, че проблемът съществува от две години, от ЧЕЗ отговарят, че каквото било – било, сегашните спирания на тока били заради планов ремонт. Дано и след още две години не обясняват пак същото, че не само бобошевци ще се усъмнят, че от ЧЕЗ лъжат.


Нюйоркски хотел организира кампания за номофоби. Не знаете какво е това? Цъкнете в „гуглето“ и веднага ще разберете. Опа, метрото бъка от номофоби. Те са буквално навсякъде. Направо епидемия. Номофобът е човек, който го тресе див ужас да не остане без мобилния си телефон или таблет. Апокалипсис сега! И да изпуснеш редкия шанс да си направиш последното селфи на фона на разрухата...


Минута да се отплеснеш, и апокалипсисът вече ситни ръченица пред вратата. „Дигитална дезинтоксикация“ - така са нарекли от хотелската администрация кампанията. Гостите на гостилница „Санктюъри“ получават 10-процентна отстъпка, ако си оставят на отговорно пазане в касата смартфоните, таблетите и лаптопите. В края на почивката ще си получат електронните джаджи обратно. Идеята била да се „откачат от мрежата“ и да се свържат помежду си. За бъговете в „мрежата“ обаче никой не отговаря.


23 октомври, вторник

Девиз на деня: Стандарт за медиен комфорт


Никакви извинения! Съдийската колегия на ВСС залага на сигурно. Лозан Панов и другари от сой пожелаха да си вържат гащите със „стандарти за независимост“. Ама естествено, че критиките към работата на отделни магистрати или работата на Темида като цяло, са грубо вмешателство. Действията на магистратите не подлежат на съмнение. Всички критици – в затвора. С доживотна присъда без право на отмяна даже. Да им е за урок на останалите. Да знаят кого и как критикуват. Какво ограничаване на свободата на словото виждат някои? Всеки може да хвали магистратите от сутрин до вечер, без каквито и да е ограничения.


Няма никаква връзка със следващата новина. Просто така се получи. Като естествена нужда. Жител на Сан Франциско създал мобилно приложение за геолокализиране на кучешки и човешки екскременти. Настъпваш ла*ното, локализираш го. И пращаш сигнал на общинските служби да дойдат да го почистят. На създателя на приложението му Шон Милър му писнало да заобикаля заложени мини и предприел мерки. То и в съдебната власт е така. Като ти писне да заобикаляш мините, ги локализираш и съобщаваш. Но да не звучи като критика.


Критиците на съдебната власт на общ режим ли ще са в затвора или в специални килии на строг режим? Както стана ясно, осъденият на 20 години затвор убиец Джок Полфрийман бил спипан с порно в компютъра в затворническото общежитие Казичене. За изтърпяващите присъди за критики към Лозан порно ще има ли? Аз си държа на турските и индийските сериали, за останалите не знам.


24 октомври, сряда

Девиз на деня: Човек е това, което яде


Извинение искано, извинение дадено. Вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов се извини така, че не се чу. Отзвукът от думите му обаче е оглушителен. Каквото извинението, такива и реакциите. За извиняването всъщност се отнася и правилото за „първите седем години“. Ако човек не е научен да се извинява и да приема извинения тогава, когато е трябвало, трудна работа.


Извинете за следващата новина! По навик настръхваме, когато чуем, че Европейскят съюз забранява едно или друго. Така стана и с пластмасовите прибори за хранене и сламките. Хванахме се за тях, заогъвахме ги, завъзмущавахме се как ЕС няма друга работа, та до това е опрял. Тази фекална новина с днешна дата обаче може да ни накара малко да се замислим. От време оно е известна сентенцията „Човек е това, което яде“. Учени от Виенския медицински университет и Австрийската федерална агенция по околна среда за пръв път откриха миниатюрни частици пластмаса в човешки изпражнения, предаде ДПА. В изследването им участвали 8 доброволци от Австрия, Великобритания, Финландия, Италия, Холандия, Полша, Русия и Япония. Те консумирали храна, съхранявана в пластмасови опаковки, и пили течности от пластмасови бутилки. След което в изпражненията на всички участници била открита микропластмаса. С други думи, внимавайте с какво се храните! Десертът – във вид на вилички и сламки, може и да го пропуснете.


Седи си кака Мара в кварталната кръчма, жули биричка и псува всички власти у нас, без съдебната, щото не й се седи в Сливенския затвор. Заведението е на ниво, има си сервитьорка. Носи й тя първата бира, слага отдолу сламена подложка. Надига кака Мара бирата, подхваща подложката, схрусква я на две като вафличка. Втора бира, втора подложка, кака Мара пак си замезва. На петата бира сервитьорката се усеща и слага халбата директно върху масата. Кака Мара извисява дрезгав глас:

- А вафличката що я пропусна?


25 октомври, четвъртък

Девиз на деня: Кажи си, Иване!


„Иване, кажи им. Те ще те разберат!“. Една историческа фраза, която остана без отговор... Иване, Стояне, Петре – демек звателният падеж, се използва все по-рядко в българския език и след време може почти да изчезне, алармира доц. д-р Татяна Александрова, ръководител на Секцията за съвременен български език към Института за български език на БАН. За сметка на това все повече хора използвали изрази като „Добро утро, Иван“.


Не че Иван ще си каже, както и когато и да го питаме, но въпросът е принципен. Българският език се оказа поле, в което всичко чуждо вирее. Даже дава реколта. Докато скърбим за изчезващия звателен падеж, езикът се напълни с плевели. Топ, стринг, смути, тренчкот, редингот, кликвам, клипвам, екзитпол, флашмоб, фабинг, фейк нюз, тиймбилдинг, селфи, мъфин, къпкейк, пудинг, суфле – след време тези думи ще са толкова естествени, че никой няма да се замисля над произхода им. Да се отрича новото е демоде. А в някои случаи няма и как да се случи. По логиката на категоричното отхвърляне на всички нови изрази и думи, нахлули в езика ни, ще изглеждаме нелепо, когато се опитваме да заменим термина Брекзит, който няма аналог. Ще се изгубим и в превода на джендъра.


Безспорно е дразнещо привнасянето на чуждици в езика. В повечето реклами те изглеждат като на свинче звънче. Като чуя за хидратиране, ми иде да оскубя лицето от екрана. Всъщност то няма никаква вина, че декламира текстове, написани в някоя голяма агенция от експерти, които трябва да хидратират както мозъка, така и познанията си по български език. Буквалните преводи звучат идиотски. А най-лошото е, че всяка следваща реклама се наслагва върху предишната. По този начин идиотизмът се размножава. Също така се пъпкува, възпроизвежда, репродуцира.


Медийната градинка също се напълни с бурени. Трите най-упорити са школо, возило и даскал. Някога, преди много години, може и да са звучали адекватно, но днес са израз на словесно безсилие. Ако искаш да обогатиш речника си наистина, не ровичкай в онова чекмедже, което, макар и натъпкано с думи, по навик вади последните употребявани дрешки. Така рискуваш всичко надолу да бъде проядено от молци.


Това, което можем да направим за младите, е да ги оставим да говорят така, както си знаят, за да не ни дадат „шът даун“ и да не ни „дискънектнат“ като родители и приятели. Но в същото време трябва да им помогнем да не се чувстват като попаднали в чужда страна, когато се запознават с творчеството на Елин Пелин, Вазов, Ботев, Пенчо Славейков. Архаизмите в българския език трябва да са заложени по програма в училище, за да може учениците да разбират това, което четат. Успеем ли да провокираме интереса им, ще сме сигурни, че българският език ще оцелее. Иначе не ни остава друго, освен да се примирим с новите тенденции.


26 октомври, петък

Девиз на деня: И като тръгнат едни обяснения и недоразумения...


Човек трябва да чете между редовете. Това важи и за медиите на хапчета. От „Сега“ са кръстили четвъртъчния си опит за летене над печата „Скрита лимонка“. Четеш с любопитство, да научиш коя е лимонката в управляващата коалиция. Тя се оказва продуктово позиционирана по средата. Направо са я скрили от себе си. За заблуда на противника даже са скрили една буквичка, че да е още по-мистериозно. Седиш и се чудиш - „скитата“ лимонка ли са търсили или скитите? Абе, нямаш си дработа. Каквото са търсили летящите субекти, са си го намерили. На какви ли хапчета са тия хора? В следващия коментар ако може да ги позиционират продуктово на третия и четвъртия ред.


От Демократична България се хванали за г*за. Една скрита буквичка и кой за каквото си мисли. Каква опасност ги дебне изотзадзе демократите, те си знаят. Не им е лесно, във всеки случай.


Преди хората на Огнян Донев да са тръгнали да пърхат край политическите аутсайдери, да си припомнят репликата на колегата олигарх „Гъз и газ са в мъжки род“. Да не объркат посоката, не за друго.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (5 – 9 ноември)

Те са силни. На думи. Големи. На мерак. И съвършено не им пука за нищо и никой. Единствената им цел е да подскачат и да се перчат, за да не изпаднат съвсем в забвение. Те са уникалната сама по себе си и самодостатъчна (сама на себе си) партия „Тарикати за (силна) България“. Не са оттук, само минават. Не ги търсете за сериозни инициативи. Дай им да подскачат по площадите и да се пудрят на телевизионния екран. Без значение на каква тема се изявяват, те си циклят само в едно – всички в политиката са маскари. Да, ама маскарите спазват правилата, докато тези уникати (примати) се поставят (не)очаквано и в това отношение на пиедестал. Дребосъци, които се имат за великани. Във Фейсбук са онлайн, в реалната политика – офлайн.

Седмичен мониtоринг (15 – 19 октомври)

Българинът разбира от всичко. Но най-много от футбол и политика. А пък правото му е в кръвта. Може да осъди човек, без да му мигне окото. Може даже да го направи със затворени очи. И без друго кьоравата Темида не ги умее тези неща. Съдийството и адвокатлъкът са масово разпространени хобита в обществото. Всеки ги упражнява и управлява в свободното си време. А свободно време – бол. Вместо всеки да си гледа работата и да върши това, от което разбира, напира да дава мнения и оценки. А независимият български съд се клатушка в желанието си да угоди на разбирачите и в същото време да спази буквата на закона. Така графитите тук са произведение на изкуството, а в Япония са вандалщина. Такъв двоен стандарт проявяват особено силно онези, които от една страна са се вкопчили в темата за съдебната реформа, а от друга я разтягат като локум.

Седмичен мониtоринг (8 – 12 октомври)

Новината за убитата русенска журналистка Виктория Маринова бе брутално "яхната" от хора, представящи се за журналисти и от обикновени поплювковци, наметнали протестърството като кукерски одежди. Достойнството на едни едри чифтокопитни, чиито „разследвания“ се нуждаят от значителни човешки и финансови ресурси, се самоунищожи като картина на Banksy. Те не се посвениха да извлекат дивиденти и от смъртта. Но вината и този път бе споделена. Очите на грантаджиите блеснаха примитивно и нечистоплътно. На последните избори се видя колко струват палячовците с големите мегафони. Въпреки това клоунадата продължава. Все по-извратена и изродена. Окрилени от девиза „Стани да седна“, изтърсаците в политиката и слугите на олигархията лъжат и мажат. Манипулират. Изкривяват истината в своя угода. Активират пощенски кутии тук и в чужбина. Пълнят ги с опорки. Манифестират. Понякога и „мЪнифестират“. А след тях остава слузеста диря.