Събота, ден за размисъл. Чиста формалност, ако мислите през останалото време на годината. Предизборната агитация в медиите е забранена, редакторите на сайтовете умуват класации на книжни заглавия или на песни да пускат. Върви селско надхитряне. Някои си чакат кебапчетата. Завалиите, не са разбрали за африканската чума. В този смисъл изборите по места са непредсказуеми.

21 октомври, понеделник

Девиз на деня: Всеки да си знае мястото.


Самозадоволяването е полезно за мъжкото здраве, според „Дейли стар“. Публикацията се позовава на „мащабно“ американско проучване. Така смятат и лидерите на някои партии с ню-ню мащаби. Не е задължително все пак да го правят в телевизионен ефир.


Между политици преди избори:

- Сигурен съм, че умните и красивите избиратели ще гласуват за нас!

- Не е достатъчно - трябва ни мнозинство.


Спецсъдът отложи делото срещу семейство Баневи. Не им излиза нещо бройката на адвокатите на обвиняемите. Друго щеше да е, ако г-жа милионершата си беше подредила приоритетите по-качествено. На евровота през 2014 г. тя беше най-зле представилият се независим кандидат с 0,279 процента от гласовете. Не знам защо не й повярваха избирателите. Така добре се беше нагласила. Стилна, оборотна и умна жена. Качествена. Точно за евродепутат. Сега рупа сурови ядки с мярка „Подписка“. Наваксва си за трите месеца в ареста, в които й били спрели папагалската дажба.


22 октомври, вторник

Девиз на деня: Маски долу!


Тъжен помен: Спомина се Фейсбук звездата Крис – овенът с огромното руно, нароил фенове по цял свят. Руното е регистрирано официално в Книгата на Гинес, а от него може да се направят около 30 пуловера, ако решат да го извадят от Националния музей на Австралия.

След масовата скръб по популярния овен и съболезнованията в социалната мрежа, в България долетя блага вест. Бивш президент, споделил преди време, че в предишния си живот е бил пастирка, изблея в телевизионен ефир ценните мисли на кръга „Капитал“ за течащата процедура по избора на главен прокурор. „Маската падна и под нея се видя грозното лице на един соросоид, който е адвокат на Прокопов“, заяви по този повод бивш главен прокурор. Наближава Хелоуин. Още маски ще падат.


23 октомври, сряда

Девиз на деня: Майтап, Уили!


Има нещо гнило в Дания. Казвам го съвсем убедено. Минах пешком покрай „живите“ лампиони, които си пускаха музика на площада пред Министерския съвет в сряда късен следобед. То романтизъм, то чувства. „Светлината пробива мрака“. Звучи ми някак познато. Майтап, Уили! За толкова години, можеше да се прояви поне малко фантазия. Това с гасенето и паленето на лампите се опитаха да го разиграят още Дони и Момчил в инициативата „Не на страха“. Знаете ли защо се провали тази инициатива? Ако не, да ви кажа. Защото беше фалшива и лицемерна. Докато артисти и музиканти призоваваха да се палят и гасят лампи срещу мутрите, албумите на същите тези безстрашни хора ги издаваше компания, свързана с трибуквена групировка. „Не на страха“, ама избирателно. Оттогава не вярвам особено на светлинни шоута. Множественото число е за благозвучие.


Прочетох в един сайт, че лампионите били хиляди. Бях там, видях ги как рехаво светят. И отново не им повярвах. Ще ви спестя културните ругатни, които отнесоха едни културтрегери, които ме възпрепятстваха да стигна свободно до НДК, където по същото време бе балетът на Борис Ейфман с постановката „Евгений Онегин“. Излиза, че площадната култура пречи на другата. Пречи всъщност на всички в самовлюбената си арогантност. Не знам за вас, но на площада аз досега култура не съм видяла. Виждам комсомолски ентусиазъм от страна на публиката и мимове. От ония, на които минувачите им пускат монети в шапка. Добре гримирани, нагласени, някои чак страшни в старанието си да изглеждат ведри и позитивни. И все пак - мимове. Снимаш се с тях, пускаш им милостиня и ги отминаваш.


Евфемизъм: Всяка крушка си има опашка. Светещите също.


Привечер, само няколко часа преди изслушването на Гешев, в два огледални сайта цъфна компромат за милиони в тайни сметки. Беше фейк. Никой не се извини за "грешката". От това следва, че е нарочна. От единия сайт обясниха, че сигналът бил получен на редакционния мейл на другия сайт, а оттам много бързали да информират читателите си и не го проверили. Другите пък бързали да го споделят и също не го споделили. После и двата сайта описаха отново в пълни подробности какво е трябвало да се проверява. Та ако има някой, който да не е видял фейка, да влезе съвсем в час преди планираните за следващия ден протести. „Репортери без граници“, нещо? Асоциация на европейските журналисти, нещо? Ни звук, ни стон. Правилата на медиите бухалки са такива – хем умни, хем красиви. И етиката им същата. Ако авторите си свалят тъмните очила и се видят в огледалото, може и да забележат, че не е баш тъй.


24 октомври, четвъртък

Девиз на деня: Фестивал на политическата песен „Ален мак“


Годината е 1985-а. Гост на Международния фестивал на политическата песен "Ален мак" в Благоевград е държавният глава Тодор Живков. Цялата организация по мероприятието се следи зорко от ЦК на ДКМС. Организаторите треперят, на брадясалите певци е наредено да се обръснат. Всичко върви по план, когато анонимен мъжки глас съобщава за бомба край сцената. Настава истинска паника. Десетки милиционери хвърчат към центъра на града. Проверяват се съмнителните места. В последния момент за по-голяма сигурност са сменени всички пропуски. Партийните функционери предлагат откриването на фестивала да се отложи. В края на краищата при строга охрана стартът е даден същата вечер.


Годината е 2019-а. В сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС) тече изслушването на кандидата за главен прокурор Иван Гешев. Пак има сигнал за бомба край сцената. Група хъшлаци, на които не е наредено да се обръснат, са обсадили Орлов мост, където привечер ще започне Фестивала на политическата песен „Ален мак“. Пазят си места на първия ред явно. Мероприятието се следи зорко от ЦК на ДКМС. Организаторите треперят. В предшестващите фестивала прояви има женски бой и улични клетви по адрес на някакви майки. На блокиралите движението не им дреме, защото имат важна мисия, а и вечерта ще разпуснат с бира и танци. Фестивалът се провежда за пръв път след известно прекъсване по време на протестите срещу правителството срещу Орешарски. Има и ветерани, скачали по площадите през 90-те, които с носталгия си спомнят за онези хубави времена, когато се сложи началото на движението „Да протестираш на инат“. Някои направиха пари от това, други си останаха с наивния ентусиазъм. Фестивалът е създаден под вещото ръководство на кръга „Капитал“ и ДС-производни организации, за да канализира енергията и протеста на гражданите в правилната посока - против Пеевски. Добрият олигарх и другарите му по съдба дирижират проявите.

Девиз на деня: Моят протест е по-хубав от твоя!

Извод на деня: Или полицаите ни са много, или градът ни е малък.


На смрачаване Фестивалът на политическата песен „Ален мак“ на Орлов мост е във вихъра си. Девойка в нещо като баварска носия дрънка на китара и извива като вурстчета трелите на политическа песен с невероятен текст и аранжимент: „Шкембето му голямо, Гешев е позор. Шкембето му голямо, Гешев е позор... Беж, беж, беж, беж да те няма. Ти си... позор. Беж, беж... дрън, дрън, дрън. Публиката изпада в екстаз „У-уууууууууу“. Някои от феновете на баварката се клатят издайнически.


Следващото изпълнение е още по-култово. Текстът е опростен: „Гешев е позор. Гешев е голям позор....“ Накрая техниката забива и мъката на рошавите улични музиканти свършва.


25 октомври, петък

Девиз на деня: Да си дойдем на бирата!


Утрото не е по-мъдро от вечерта. За някои е и махмурлийско. Хепънингът от Орлов мост се пренася пред президентството. „Бойъците“ на банкера беглец Цветан Василев усвояват... пространството. Пишман съдебен реформист се разграничава трижди от реформата си. Не било точно както го мислил. Не ще обаче да поеме вината. Вместо това с другарчетата му свикват нов протест. Не е предизборно. Има още неизпита бира.


Градусите във Фейсбук се нажежават. Някакви умно-красавци се поздравяват с успеха (?!) и се възмущават, че глупавите столичани искали да ходят на работа и да вършат нещо смислено, докато те си правят купона.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (4 - 8 ноември)

Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.

Седмичен мониtоринг (28 октомври – 1 ноември)

Един лъже, друг маже. Традициите бяха и са това, което са. Все още има хора, които не са осъзнали защо голяма част от десните избиратели в София не припознаха архитекта с провокативния стил. Няма общо нито с вибратора, нито с тапетите.

Разни джуджета създават проблеми. Преди, около и след Хелоуин. Понякога и метлите трябва да правят завои. За да не катастрофират.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората за... гъби. Има един музикант – Ицо Хазарта. Тези дни извади най-якия си хит, докато група моралисти го разпъваха на кръст.

Седмичен мониtоринг (14 – 18 октомври)

В седмицата, когато всичко изглежда е футбол, си припомняме доброто старо време, когато този спорт действително имаше някакъв облик. Сега е порнография с омекнали... крайници.