Като сме без делници, да не сме без празници. Или: Като сме безделници, да не сме без празници. Как е по-правилно да се каже? А дали пък не е „безпразници“. Сега е момента да измислим нова дума. Безпразниците, така като ги гледам, са обратното на празниците.

Празниците ще да са хора с пусти сърца. Такива, дето нямат душа, не изпитват чувства и не страдат. Не обичат никой друг освен себе си. Но себе си много си се обичат.

Безпразниците, от друга страна, в никакъв случай не са безделници. Винаги готови за велики дела, те непрекъснато са в движение, постоянно съпреживяват нечия драма, тях сън не ги лови. Благородни и жертвоготовни са, чудят се на кого и как да помогнат. Като се замисля, много малко хора отговарят на това определение, така че тази нова дума хич няма да влезе в употреба. Я най-добре да си караме постарому. Пък докъдето стигнем. В това празно време едните празници са ни останали.

19 ноември, понеделник

Девиз на деня: Търсете мъжа! Или защо заекът се има за лъв във Фейсбук


Няма начин да не е някакъв празник. Коледничетата започнаха да цъфтят, значи е време и ние да запразним. Няма как да се вместим в почивните дни по Нова година. Веднъж се живее. Който търси, намира. Малко е сложно обаче – празниците са два. Международен ден на мъжа и Световен ден на тоалетната. Навремето беше лесно - Cherchez la femmе! (Търсете жената!). Откакто се появи и третият пол, всеки търси мъжа. А днешните мъже, казват някои, вече със свещ да ги търсиш. От друга страна на търсенето му е майката. Всеки търси на хляба мекото и на живота лекото. Намериш ли ги, все тая мъж ли си, жена ли си. Някаква статистика там да върви.


Световният ден на тоалетната е нож с две остриета. Бая в зор ще се видиш, ако тръгнеш да търсиш тоалетна в центъра на София. И не само там. Имаше една срещу Халите. Набили са ми се в очите надписите на нея – стрелка в едната посока и надпис „Кафе автомат“. От какъв зор някой ще тръгне да слага кафе автомат у кенефа, един бог знае.


Ред трябва да има, иначе ще стане като във Фейсбук – всеки може да се изцвъка, където му падне. Че и не чисти след себе си. Лъвски мерки си трябват, не зукърбъргски, за да се реши проблема със социалната тоалетна. Макар че все ще се намери някой тарикат със заешко сърце, който да окендза работата.


Лъвът решава да предприеме крути мерки срещу замърсяването. Свиква общо събрание и предупреждава всички животни, че ще ги санкционира най-строго, ако ги види да приклякват, където им падне. Или в тоалетната, или ще стискат. Добре, ама Зайо, още докато Лъвчо говори, започва да подрипва нервно от крак на крак. Ситни с лапички и си вика:

- Тоя пък, тръгнал да ми се прави на цар. Ние сме горска република, всеки може да си прави каквото си иска.

Едвам лъвът разпуснал събранието, зайковецът вече търчи към полянката, клеква в средата и се изтупква. За всеки случай се огледал преди това, защото такова е заешкото сърце – смелчага си, само когато не те гледат. Тъкмо свършил, насреща му иде лъвът. Заекът светкавично реагирал – навел се и направил хралупа с лапи върху лайното. Учил-недоучил е зайо, не знае, че модерните хора на това му викат екскремент. Дори да не могат да го изпишат. Лъвът обаче не е вчерашен, веднага разпознава нарушителя по гузния поглед.

- Стой, не мърдай! Ти какви ги вършиш бе, заек със заек!

Заекът започва да мънка с треперливо гласче като в рекламата на една фирма за бързи кредити:

- А, нищо. Една пеперудка тук съм си хванал.

- Я дай да видя!

Вдига лапички Зайо и с драматизъм, както са го учили в театралната горска група, издекламира:

- Я, пеперудата отлетя!

После свежда поглед към купчинката на земята и отбелязва:

- Гадината мръсна, насрала се е от страх.


20 ноември, вторник

Девиз на деня: Обратно в детската градина!


Световен ден на детето било днес. Ще го празнуваме, къде ще ходим. Докато пазиш детето в себе си, няма да остарееш, казват мъдрите хора. Лошото е, че мнозина го разбират погрешно това. Да запазиш детското не означава да дърпаш играчките от ръцете на дечурлигата, за да се чудиш на коя страна се държат и за какво са всичките тия копчета по джаджата. Днешните деца се раждат с технологични умения. Да ги гоним, няма да ги стигнем.


Тъжната истина: като деца ни поучаваха: „Учи, за да не работиш!“. Съвсем точно се оказа това. Колкото повече си учил, толкова повече се увеличава вероятността в зряла и презряла възраст да останеш без работа. Никой не ще учени хора, иска изпълнителни. В някои случаи даже най-добре да не мислят изобщо. Лесно им е на полицаите. Що ли за тях се сетих? Ей така, щото.


Какъв празник ще е, ако няма подаръци. Прибира се майката у дома, носи на детето играчка, защото й е първоюнско, нищо че е 20 ноември. Грабва детето подаръка и се обръща.

- Е, не може така. Какво трябваше да кажеш?

- Не знам – чуди се синковецът.

- Аз какво казвам на татко ти, когато се прибере в деня на заплата?

- А, да. Това ли е всичко?


21 ноември, сряда

Девиз на деня: Поздрави и на майката на съдията


Аз като казвам, че ми е празнично вече, хич и не предполагам, че по средата на седмицата ще има цял празничен снеговалеж. Ден на християнското семейство, Ден на телевизията, Ден на поздравите... И последният празнуващ да си ходи по живо, по здраво.


Някои свързват поздравите с футбола. Там най-много поздрави валят по адрес на близки кръвни роднини на съдията. Майката е най-потърпевша. Като се юрнат да я поздравяват ония ми ти вагабонти, ушите й чак почервеняват.


Днешните поздрави не важат за съдийката, оправдала хората на Костов по делото „Алабин“. От нея чакаме внятно да обясни мотивите за решението си. Как така стана, че след 12 и повече години протакане виновни се оказаха жертвите. Че са били на неправилното място в неправилното време. То много ясно как се стига до такова решение, но ЗАЩО? Време е да го извикаме това ЗАЩО? Ще викаме и вместо онези, които традиционно викат по площадите. Сега са по-тихи от тревата. ЗАЩО?


Куче-касичка, къща-касичка, куче-касичка, къща-касичка... Хич не знам защо точно за тази част от филма „Опасен чар“ се присещам, когато се спомене името на един бизнесмен, близък другар на един друг другар, бивш преподавател по политикономия. ЗАЩО?


Четвъртък, 22 ноември

Девиз на деня: Благодарностите – в пари


Днешният ден е безспорен от американска гледна точка, но ние от край време спорим кога ще ги стигнем американците, така че техният празник хич не ни трябва. Ден на благодарността, тинтири-минтири. В родните ширини нито хвалим, нито благодарим. Типично за работодателите. Ще им се скърши езика, ако похвалят работника за добре свършена работа. И без друго му плащат (в някои случаи колкото да не умре, в други и толкова не му плащат), така че той да благодари.


Работещите в администрацията не чакат похвали, а благодарността да е в пари. Колкото по-нависоко е чиновникът, толкова повече трябва да му се благодари. Докато не се пенсионира. После става посредник и се благодари хем на него, хем на онзи, който му е заел мястото. Та по-добре хич да не се пенсионират чиновниците. Да карат, докато не тръгнат да се напикават. За всички ще е по-лесно така. Иначе все има минимален риск да случи човек на неразбран чиновник, който да не иска благодарности в пари. Изчезващ вид са тези държавни служители, но все пак.


В частния сектор е по-зле – хем хората не работят вече за едното мерси, хем някои и без него остават. Полага им се новогодишно торбичка с щафета салам, бучка сирене и пакет бисквити, но те, наглеците, и заплати чакат. Ай сиктир!


Денят на благодарността по традиция се свързва с пуйката. Печената пуйка с кестени е класика. Две пуйки обаче има за какво да са благодарни. Тази година това са Грахчета и Моркови, които бяха помилвани от президента Доналд Тръмп. Като познаваме нрава на пуйките, ще продължат да се пуйчат и догодина, и по-догодина. Докато не бухнат в тавата и те.


Традиционна мъжка рецепта за пуйка с уиски.

Продукти: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски. Необходими са още: сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана сланинка.

Приготвяне: Пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол, пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се подгрява до 200°C. Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж.

Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте термостата на 250°C, да бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши уиски.

... След охоло шас отварашш, обръщташшш и глеееаш печенто. Фашташ шишето и с сипваш няколк глътк. След ощ едн шас фниматлно залиташш към печкат и обръщт пуйкта. Внимайте дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашс ощ едно уйск и така? Пуйкт ощ три шас с оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест минът хоиш д пикаеш. Ако мойш, плзиш към фурнт и вадш мисиркт. Ошт една глътк и пак опитвш да измкнш тават. Вдигш пуйкт от земят и внимааш да н паднш на хлъзгъвя под. И да паднш, няа значен, слагш животнт в тават!

... Лягаш да спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин.

23 ноември, петък

Девиз на деня: След Черния петък идва Черната събота


Цяла седмица подготовка за празника на празниците – Черния петък. Спрямо този празничен ден проявяваме масово оня наивитет, присъщ на бабите и дядовците, които мятат поддюшечното съдържание на ало-измамници. Първо хвърляш, после мислиш. Така и с покупките в Черния петък. Купуваш нещо, дето уж било по-евтино, пък после се хващаш и изчисляваш, че намалението не е никакво и си лапнал въдичката като шаран.


След Църния петък неизбежно идва Църната събота, когато изтрезняваш и си казваш: Защо, по-дяволите, ги накупих всичките тия боклуци!


Вместо да харчите пари залудо, погрижете се за винетката. Автомобилите без винетки да не напускат страната и да не минават на годишен технически преглед. Такива промени в Закона за движение по пътищата ще зачернят допълнително живота на шофьорите. Да речем, че те засекат на браздата. Няма шанс да преминеш натам, ако не си платиш глобата. И ти щеш, не щеш, ще платиш тутакси наложената санкция. Не щеш ли, преминаваш пешком. Чудят се вече какви глоби да нахлузят на шофьорите. Мамка им на пешеходците, значи. Как никой не се сеща да ги санкционира, когато тръгнат да пресичат улицата на зелен светофар. Трябва да ги чакат на отсрещния тротоар с кочана за глоби. А светофарът цъкне в жълто, ето ти квитанция. Няма да продължиш натам, ако не се разплатиш на място.


В Черния петък в търговските вериги настава библейското явление Содоми Гомор. Подобаващо сайтът Сайънс нюз оповести, че на мястото на библейските Содом и Гомор американски учени от Югозападния университет Албакърки взели, че открили следи от паднал метеорит. То и след Черния петък така. След дъжд качулка, след Содом и Гомор – метеорит.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (13 - 17 януари)

Като буря в чаша с вода в социалните мрежи тази седмица изригна темата за някакъв селски ерген, който вози пациент в линейка и мучи като крава „Кой кара влака“. Линейката се друса в чалга ритъм, а човечецът пациентът не дава никакви признаци на живот. Поне да щракаше с пръсти и той, но не – само шофьорът се кефи. Чалга позьорщината е само повод да поговорим за показната простащина, за истински важните теми, които би трябвало да са на дневен ред, както и за новите цензори и техния псевдоморал.

Седмичен мониtоринг (6 – 10 януари)

Има поне десет причини да не си правите труда да съчинявате списък с новогодишни обещания. Първата и основната е, че просто можете да извадите миналогодишния списък. „Му взех, ми даде“ - така изглеждаха дневниците на някогашните мутри. Списъците с обещания на много от тях останаха за потомството. Е, какъв е смисъла да обещаваш неща, които нямаш намерение да изпълняваш?

Годишен мониtоринг 2019 г.

В края на годината се правят анализи и равносметки, за да се започне начисто. За някои това е времето да оцапат и малкото чисти намерения и идеи, защото са си гадни по природа и искат на всички да им е гадно. За личност на годината номинирам Гинчето с никнейм Гуиниев - социално ангажирана мацка, която от понеделник до петък поема и прехвърля като жонгльор разни предизвикателства. В събота и неделя почива. Тогава е нетолерантна, непредизвикателна, несъгласна, недобра и каквото още се сетите с „не“. Гинчето е Фейсбук маниак. И гордо се пъчи с хилядите си последователи. Тя членува в 560 групи – от обществото за ментална аритметика, до почитателите на тунизийската плетка. Активен член е на веган съобществото, както и на групата на феновете на кюфтаците и бирата на корем. Лайква всеки нов пост в страницата на пълните въздържатели, но споделя и тегобата на анонимните алкохолици. Като бивш комсомолски активист, сега пръв демократ, Гинчето е винаги готова да си тури черно-бял фейс на Фейса и да рапортува: „Предизвикателството прието!“, за да покаже колко е активна в борбата с рака. В сряда се пременява в бонбонено розово, защото тогава е Денят на розовата фланелка – срещу тормоза в училище. В четвъртък Гинчето пак си връща черно-бялата снимка, но за всеки случай се полива и с една ледена кофа, прави си селфи върху влак и си изравя кадър по памперс, за да е подготвена за първоюнската сесия... Целогодишно предизвикателство е да устоиш на предизвикателството да не следваш всяка идиотия в социалните мрежи.