61 общински съветници в Столичния общински съвет май имат основание да се обидят на хлевоуста съдийка, която възприема работата им като срамна, обидна, един вид наказание. Не са реагирали, което означава, че поне те разбират от майтап. Цинизъм е донякъде точно настоящият шеф на Върховния касационен съд да говори за цинизъм. Но по-голям цинизъм е беглец от правосъдието да обвинява прокуратурата, че работи и да определя противодействието на голямото крадене като „рейдърска атака“. Цинизмът в този случай е мустакат, но и опашат. Защото банкерът беглец Цветан Василев се върти в кръг, опитвайки се да си достигне опашката и опитвайки се да лепне мустака си на чужда физиономия.

18 ноември, понеделник

Девиз на деня: Порно без парно


Има ли някой да не е разбрал, че група хора не обичат някакъв магистрат. Вероятно, защото е плешив. И не се казва Реймънд. Не се казва и Иво. Освен това бузите му не са розови и дори не е участвал в бандитската приватизация на „Дамяница“ или „Каолин“. Нормално е едни да харесват, други да не харесват. Не е нормално, когато нехаресващите един човек се нахвърлят с оголени зъби срещу нехаресващите едно явление в най-новата българска история. Цинично, грозно и уродливо. С претенции за много красота и ум.

 


Бедствието във Венеция вече не е същото, откакто фотографи запечатаха самотна дама с развят шлифер, под който е само по червен сутиен, оскъдни бикини и жартиери. Наджапала почти до едно интимно място във водата, тази кокона силно наподобява на сцени от близкото минало, когато ревливи девойки гушкаха импулсивно полицаи по време на протестите. Ако някой иска да гледа порно, едва ли ще се ориентира към множеството на жълтите павета или към някой наводнен град. Пък ние, българите, най-добре знаем, че порно без парно не струва.

 


19 ноември, вторник

Девиз на деня: Висша математика


Във вторник летоброенето спря. Кръгът „Капитал“ и обикалящите го окръжности не преброиха нито една от 17-те граждански организации, които реагираха срещу антибългарското поведение на българския евродепутат Радан „..., ти си нашето знаме“. Може би защото бяха заети да броят гласовете на съдиите в една обидена подписка. Или защото разпространяваха въпросната подписка като цветарки от маса на маса.

 


Още един „капитално“ незабелязан субект – министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който се обърна към Радан Кънев така: „Г-н Кънев, спрете да петните името на България в ЕП. Не за това сте изпратен в Европарламента, нито да обслужвате интересите на розово-зелените марионетки, които взимат милиони, за да броят мравките в Кресненското дефиле, докато гледат планината от луксозните спа хотели“. Явно този внушителен мъж ситнее в обзора на дневните теми на това медийно братство. Може би щяха да му обърнат внимание и да го отразят, ако Каракачанов беше размахал среден пръст в ефир. И пак щяха да извъртят думите му, както им изнася.

 


20 ноември, сряда

Девиз на деня: Сектата на болните от втория ден


Сагата с болничните, която уж беше решена, продължава да се носи на талази през цялата седмица. Появяват се все по-странни идеи и предложения. А тези като мен, дето от години боледуват на крак, са някак изолирани. Дали да не ни измислят някоя здравна такса, щом като шмекеруваме и не ползваме болнични?

 


В сектата на болните от втория ден има предимно делници, няма много празници. А тарикати винаги ще има. Здрави и прави.

 


Като стана дума за болнични, шмекерлъци и тарикатщини със сливане на празници, една тематична новина - японски хотел предлага нощувка срещу символичната сума от 1 долар, но при условие, че целият престой на клиента ще бъде предаван на живо в Ютюб. Въпрос на сайта на хотела от кака Пенка: „А не може ли да е във Фейсбук“?

 


Разграничавам се от следващата новина. Защитници на животните в Германия съобщиха, че са заловили китайски краб, който се шляел по една от улиците на Дюселдорф в квартала Пемпелфорт. Китайският рак от вида Eriocheir sinensis, наречен Крусти, се разхождал най-спокойно, по всяка вероятност избягал от някоя тенджера, в която е щял да бъде гарниран с лук. Не съм Крусти, името ми е сбъркано. Освен това бях в болнични, така че празничната разходка не се брои.

 


Вечерно риалити шоу на Цецо Беглецо – изгнаник на добра воля, който изнася спектакъл пред възхитения взор на зяпналата го с възхищение журналистка Буба К. Във Факултета по журналистика ни учеха, че по време на интервю понякога трябва да прекъсваме събеседника с въпроси. А не да допълваме монолога му.

 


От напоителното включване на Цецо Беглецо, който отказва да се прибере у дома, за да бъде разпитан по делото КТБ, става ясно, че е неморално да се наднича в личните разходи на семейството му. Не знам за семейство Василеви, но на повечето места дамските превръзки не се водят служебен разход. И не ги плаща „Фирмата“. Сега сериозно! Опитите на господина да се разграничи от миналото си и от олигархичните си контакти, не са добре написан сценарий. Обратният път към Гъзурниците не води до Женевското езеро. Не води и до Драгалевци. А води до една споделена килия. Това шоу ще се гледа повече от моноспектакъла пред зрителката Буба К.

 


21 ноември, четвъртък

Девиз на деня: #Извинисебе!
 

Все си мислех, че е обида да те наричат Демби, Прасчо или по някакъв подобен умно-красив протестърски начин, еманация на криворазбрана демокрация. Оказа се, че понятията за обида са еволюирали и вече се обиждаме и на общински съветници. Тежко обидена в такъв случай съм, че никой още не ме е заплашил, че от мен би станал чудесен общински съветник. Това ме кара да се чувствам недооценена. Обижда ме и обръщението на над 179 съдии, които се чувстват обидени, че някой друг се е почувствал обиден, но този някой не съм аз.

 


Малко странно е точно шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов, който от доста време се изявява като политическа фигура, да говори за цинизъм. А не е ли цинизъм да се криеш под съдийската тога и да я разтваряш пред преминаващите журналисти от приятелски олигархични медии, за да развееш пред тях... гражданската си позиция? Така като гледам, на тях им харесва. Не виждат нищо нередно в това съдиите да говорят на прокопиевски език със сингапурски акцент като „да, българи“.

 


Хаштаг „Извинисебе“ - в черна тога с бяло шалче. Униформа за протестиращи магистрати.

 


Топцитат на топмагистрат: „Всеки цинизъм си има граници, но очевидно във ВСС цинизмът няма граници“. А лебедите плуват в нечия зеница.

 


22 ноември, петък

Девиз на деня: Благодаря за подкрепата!


Изковаха нов бастун за осквернената статуя на Петко и Пенчо Славейкови. Ако бяхме нормална държава, този бастун, дето сряза бастуна, щеше да е в гипс. Случайни минувачи щяха да реагират и да го насинят, задето си е позволил такава гавра. Сега първият вариант на бастуна изчаква суматохата да отмине, за да бъде претопен. Или краси някоя частна колекция.

 


Интелигентен начин да наречеш някого „бастун“. Усмихваш се мило и казваш: „Благодаря за подкрепата!“.

 


Новина от далечен Китай – специалисти там са се захванали успешно с експеримент – клониране на полицейски кучета. И тук така – клонираме полицаи и чиновници. Успешно при това. Серийно производство. Правени като по калъп – сърдити на целия свят и с претенции.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (20 - 24 януари)

Продавам торбички „Била“, малко употребявани. Вървят в комплект с огледалце на всички онези, които втора седмица се упражняват с колажите. И най-вече на онези оперирани от чувство за хумор протестни сухари, които рипаха като ужилени, че колажите били форма на очерняне и дискредитиране.

Седмичен мониtоринг (13 - 17 януари)

Като буря в чаша с вода в социалните мрежи тази седмица изригна темата за някакъв селски ерген, който вози пациент в линейка и мучи като крава „Кой кара влака“. Линейката се друса в чалга ритъм, а човечецът пациентът не дава никакви признаци на живот. Поне да щракаше с пръсти и той, но не – само шофьорът се кефи. Чалга позьорщината е само повод да поговорим за показната простащина, за истински важните теми, които би трябвало да са на дневен ред, както и за новите цензори и техния псевдоморал.

Седмичен мониtоринг (6 – 10 януари)

Има поне десет причини да не си правите труда да съчинявате списък с новогодишни обещания. Първата и основната е, че просто можете да извадите миналогодишния списък. „Му взех, ми даде“ - така изглеждаха дневниците на някогашните мутри. Списъците с обещания на много от тях останаха за потомството. Е, какъв е смисъла да обещаваш неща, които нямаш намерение да изпълняваш?