Седмица, в която колекционерите на апартаменти се обединиха в съюз. Предизборна атака или да? Който го е страх от мечки, да не влиза в гората.

18 март, понеделник

Девиз на деня: И ваш'та мама...

Асоциацията на европрокопиевите журналисти оправда съществуването си – набута името на врага Пеевски в доклада на Държавния департамент за опазването на гражданските свободи. На членуващите в организацията трябва да им се признае едно – като журналисти не стават за чеп за зеле, но са професионални манипулатори. Едното за сметка на другото. Кодекс на работещите във и за „Капитал“: „Думите отлитат, доносът остава“.


Топлофикационни аномалии – глобалното затопляне на времето надува сметките. Учени се опитват да разгадаят феномена, засега без успех.


Девиз на Топлофикация-София: „Ако имаш две ризи, ние ще ти ги вземем!“.


Старо, но златно:

- Ало, алооо, Енергото ли е?!

- Не, господине! Топлофикация е!

- Е, нищо. И на вас да ви е*а майката!!!


Международен ден на водачите в градския транспорт. Също така ден на мозъка.


19 март, вторник

Девиз на деня: Нашата полиция ни пази!


Хитът „Полицаите също плачат“ стопира промените в Закона за МВР, които предвиждат всеки, посегнал на полицай или пожарникар, да бъде глобяван с два бона. Експерти умуват как да вкарат допълнителна поправка, която да предвиди бонус към заплатата за всяка пролята сълза от униформен служител. Как не се бяха сетили досега?


Бившият МВР шеф Цветан Цветанов сподели на пресконференция, че не се притеснява за новото си жилище. То на негово място кой ли пък би се запритеснявал?!


След новината за апартамента на Цветан Цветанов най-после стана ясна причината за рева на полицаите в центъра на София. Никакъв сълзотворен газ не е имало, плакали са от умиление.


Успокоителна новина за мъжете, които търпят критики, че никога не порастват. Учени от Университета Кеймбридж заключиха, че зрелостта започва на 30, а не на 18 години. Свързано било с развитието на мозъка.


Дефиниция за мъжка зрялост: когато при вида на красива жена първо ти се вдига настроението.


Момчето е пораснало, когато започне да нарича 18-годишните момичета - лели. Мъжът е пораснал, когато започне да нарича 30-годишните жени - каки. Мъжът остарява, когато започне да нарича 60-годишните жени - баби.


Ако не ви се отварят цял ден очите, не е от времето или от пролетната умора. 19-и е Международен ден на съня. Да не забравяме, че здравият сън не само удължава живота, но и съкращава работния ден.


20 март, сряда

Девиз на деня: Касичката на агентите на ДС


Сянката на ДС изплува от мъглата около фалиралата КТБ. 29 от най-крупните вложители на банката на Цветан Василев имат агентурно минало. Не че някой се е съмнявал в това, ама си е друго, когато Комисията по досиетата го потвърди официално.


Американец успя да се простреля в крака, докато се опитвал да утрепе хлебарка. Докато я замерял с кубинката си, не предвидил, че скритият му там револвер може да гръмне, както и се случило. Забележка: да не се търси аналогия с някои политици, които по учудващ начин успяват да се самопрострелят, законно или не.


Гадания с хлебарка:

- Ако е бодра и здрава, значи всичко в държавата е наред.

- Ако е унила и уморена - пенсиите са малки.

- Ако е черна – или е крупен вложител в КТБ (агент на ДС), или е основател на жабешки сайт (пак агент).

- Ако хлебарката е екозелена – и Тома Белев ще ви каже, че това е на големи пари.

- Ако е мръсносиня, рoгата и говори по мегафон – значи е платен протестър.

- Ако има мустаци и държи чаша в ръка – значи е бивш банкер.

- Ако побегне наляво – запътила се е към „Позитано“.


21 март, четвъртък

Девиз на деня: Орташка работа


Премиерските мераци на Цветан Василев не са тайна. Четвъртъчната медийна новина е за орталъка на банкера беглец с бившия премиер на Унгария. След като се разбра, че Василев е имал уговорка с експрезидента на Сърбия Томислав Николич да започне производство на бутилки за „томовачка ракия“ във фабриката в Парачин, сега да не се окаже, че в бутилките е трябвало да има палинка.


От Интерпол свалиха червените бюлетини на ексбанкершата Антоанета Василева и на дъщеря й Радосвета. Не че ги търсеха, ама да се намират на работа.


Добра новина – първи сме в ЕС по щастие, ама в обратния ред. В статистиката на ООН фигурираме между Гана и Камерун. Нищо чудно, че сме на последно място в класацията. Формулата на щастието е: „Празна глава, пълен стомах“. При нас е точно обратното - „Пълна глава, празен стомах“.


Здрава българска логика: Истинското щастие е тогава, когато всички ти завиждат, но нищо не могат да направят, за да те прецакат!

22 март, петък

Девиз на деня: Насила хубост (не) става


Кампанията за пролетно почистване в София предизвика бурно негодувание. Българинът е странно същество, да не кажа животно. Не подлежи ни на опитомяване, ни на дресура. Дай му да мрънка и да спори. За каквото и да е, важното е да каканиже непрекъснато, че държавата това, институциите онова. Всички са му виновни. В това число и за кочината, в която живее. Българинът е голям чистофайник и много се дразни от боклуците, които зариват страната. То не са политици, чиновници – боклук до боклука. А докато се възмущава на глас, изобщо не забелязва, че е метнал смачканата салфетка от дюнера на тротоара. Това е навик, инстинкт.


Българинът живее със самочувствието на английски лорд, който има иконом и цял екип от прислужници, които му сервират и отсервират. И минават с метлата и парцала след него. Защо да си направи усилието да се наведе над кофата и да си изхвърли пепелника с угарките, щом като слугите ще минат след него. Оставя вонящата купчина на перваза на прозореца и хич не му идва наум, че има и други хора, чийто въздух замърсява. Вкъщи, разбира се, не процедира така. Не живее в димящ пепелник, проветрява. Няма да си остави миризливите гащи и чорапите в средата на хола, защото трябва да му е чистичко. Когато си свърши работата, ще пусне водата, а не като в офиса – да принуди следващия да влезе с противогаз. Препълни ли с чинии умивалника, ще запретне ръкави. Все пак доходите му не са такива, че да може да си позволи всеки ден да сменя посудата.


Тази седмица в социалните мрежи много тематично се завъртя един виц: „Когато ми е много нервно, се хващам да мия прозорците. И хич не ми пука, че пътниците в автобуса ме гледат странно.”


Когато торбичките с боклук в междублоковото пространство, които благородниците по душа и манталитет мятат от излъсканите си до блясък прозорци, стигнат до третия етаж, се налага да се инициира кампания. А се налага, защото българите никак не се организират за такива неща. Щом като нямаме необходимото самосъзнание да развъртим метлата и да позачистим боклуците, които ни зариват, нека да играе сопата. Нека да има глоби за непочистени тротоари и междублокови пространства. А който иска, нека ходи да се жали, че той е голям чистник, но съседите му са прасета и мърсят и за него. Започнем ли да се следим за хвърчащи торбички с боклуци, може и да се хванем. А това е едно добро начало, за да тръгнем все пак отнякъде.


Поредно недомислие – държавата щяла да освободи от такси студентите в направления, в които има недостиг на кадри. Това, както може да се предположи, няма да доведе до наплив от учители по математика и физика, хидроинженери и специалисти в енергетиката, електротехниката, машиностроенето и информационните технологии. Защо в такъв случай се прави? Най-добре направо да им напечатат дипломите, какво да се морят да учат.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (10-14 юни)

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмичен мониtоринг (3 – 7 юни)

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?

Седмичен мониtоринг (27 – 31 май)

Следизборно близане на рани, оставки. Един бивш правосъден министър си позволи в деня на изборите да прави предизборна агитация. Към него се присъедини и един бивш дипломат, който не бе припознат от собствените си избиратели. Излиза, че социологическите прогнози и резултати преди официалното приключване на изборния ден са забранени. Сулю и Пулю от „Демократична България” обаче могат да мобилизират електората си с точни проценти. Уж с позоваване на екзит половете, но само ако някой ги забоде ребром с въпроса: вие откъде, аджеба, знаете резултатите, преди да са обявени? Изводът от това е, че за една категория хора законите не важат и в нарушаването им се изразява принципната им политика. Който последен се смее, най-добре се смее, казват. Така че наесен – към урните с песен.