Седмица на предизвикани предизвикателства. Черно-бели снимки и панаирджийски цветни изяви. Биволска наглост. Жабояди и изядени с рекламна цел земноводни. От понеделник до петък най-коментираната тема е за някакви типове, решили да покажат как се оцелява в екстремни условия. Тези в час ли са, а? На краставичари краставици седнали да продават.

25 февруари, понеделник

Девиз на деня: Виенски кифли vs виенски бал.

Виенският бал или виенските кифли? Може да се спори кое е по-традиционно за родните ширини. Има една несъществена разлика обаче. Кифлите в пекарната, включително и тези, които не отговарят на стандартите, никой не ги обсъжда, защото се плаща. Виж ако са даром, тогава може. Докато кифлите на бала напълно безплатно се превърнаха в най-обсъжданата тема на уикенда. Само който не опита, не им намери кусури – или са превтасали от набухватели и изскачат от опаковката, или не са добре оформени, или загарът им е в повече, или са клисави. Толкова кулинарни и модни експерти се навъдиха, че дори засенчиха дебатите около вечното дерби. Сериозно? Този дизайн на гащите и фланелките на футболистите е демоде, извън времето и пространството. В кой век живеете? При цялата джендър идеология, която ни залива в наши дни, ритнитопковците трябва да са на терена по балетни пачки. И да се носят в ритъма на валса. Пък и ще им отива.

От Виена се пренасяме в Париж, където едно непородисто говедо му е хванало цаката и си живее живота на ясла към френската хазна. Надмогнало на масрафа си, то разследва ли разследва, чак пушек се вдига. Това „Новичок“, казачок, биволичок – много ги отбира и много ги разследва. Идва му отръки. Колкото разследва, толкова и не разследва. А някои неща даже си ги доизкусурява, украсява и измисля. Без капка свян. Де се е чуло и видяло бивол да се срамува.


26 февруари, вторник

Девиз на деня: Мъко моя!

Тежка е ексбанкерската съдба. Вместо да прави компания на личния си шофьор и на иконома си зад решетките, Цветан Василев се мъчи в Белград. Никой не знае какво му струва това. Чувствителен човек като него ще се поболее от мъка да съпреживява неволята на хората, прали пари от КТБ не без негово знание. Пък ако трябваше да понесе и вина за действията си, сигурно щеше да му се стъжни съвсем.

Музикален поздрав за ексбанкера – сръбският хит „Muko moja“.

Криминална фауна на седмицата: Смъртта и Змея бяха закопчани на излизане от апартамента на семейство Паунови. Смъртта остана в ареста, Змея се „назмейчи“ у дома. Такива като тях лесно ги ловят, но трудно им доказват вината. Дали защото са опитни, врели и кипели в занаята. Или защото хващачите им са калпави.

„Медиапулци“ пък се ненаиграха. Вадят пуловете, мятат ги на дъската. И ги гласят, както им дойде отвътре. Въртят, сучат, каквото и да сложат на масата, номерът в играта „Тука има, тука нема“ е накрая да се получи името на Делян Пеевски. Играта е без правила.


27 февруари, сряда

Девиз на деня: Причинно-следствени връзки.

Термин от правото: „Има причинно-следствена връзка с нарушението“. Отнася се и до изданията на един подсъдим олигарх – Свети Прокопий(ев). Делото срещу работодателя на „Капитал“ и „Дневник“ и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков за продажбата на държавния дял в ЕВН стартира в спецсъда. Шефът на ВКС веднага поема предизвикателството. И атакува за пореден път шефа на Апелативния специализиран съд (АспС) Георги Ушев, щото, видите ли, накърнявал основната роля на съда като независим безпристрастен арбитър. То и Лозан си знае колко е независим, така че по-добре много-много да не се обажда, но тъй като предизвикателството е хвърлено, по аналогия с една друга идиотия, веднага се намира служител на Прокопиев, който да го сподели. Не е задължително да е с черно-бяла снимка.

Още една предизвикателно-самопредизвикваща се инициатива – този път споделящите я са хората на видния издател Агент Академик, символ на свободна и независима журналистика. Поели топката от „Медиапул“, и те си правят някакви свободни съчинения по темата за „Булгартабак“. Хайде на бас, че предизвикателството вече е поето и в момента някой от журналистите на Прокопиев вече съчинява нещо като „анализ“ по същия лайтмотив. А докато „пулчетата“ „фрогаджиите“ и „прокопиевчетата“ се самопредизвикват в предизвикателни журналистически пози, в училищата се появи друго предизвикателство – гей дипляни. Първо в Ямбол, после и на други места.


28 февруари, четвъртък

Девиз на деня: Черно-бяло на розови точки

Гинчето е социално ангажиран човек. От понеделник до петък поема и прехвърля като жонгльор разни предизвикателства. В събота и неделя почива. Тогава е нетолерантна, непредизвикателна, несъгласна, недобра и каквото още се сетите с „не“. Гинчето е „Фейсбук“ маниак. И гордо се пъчи с хилядите си последователи. Тя членува в 560 групи – от обществото за ментална аритметика, до почитателите на тунизийската хлетка. Активен член е на веган съобществото, както и на групата на феновете на кюфтаците и бирата на корем. Лайква всеки нов пост в страницата на пълните въздържатели, но споделя и тегобата на анонимните алкохолици. Тази седмица Гинчето с гордост си тури черно-бял фейс на Фейса, за да покаже колко е активна в борбата с рака. И рапортува: „Предизвикателството прието!“. В сряда Гинчето изневери на черно-бялата инициатива и се тури на профилна снимка в бонбонено розово, защото тогава беше Денят на розовата фланелка – срещу тормоза в училище. В четвъртък Гинчето пак си върна черно-бялата снимка. За всеки случай се поля и с една ледена кофа, направи си селфи върху влак и си изрови един кадър по памперс, за да не я изненадат за първоюнската сесия...

Предизвикателство е да устоиш на предизвикателството да не следваш всяка идиотия в социалните мрежи. Предизвикателството неприето!

Междувременно в „Дневник“ се появи вторнишкото предизвикателство на „Медиапул“, прието в сряда от „Фрогнюз“. Колегите от „Сега“, нещо се офлянквате. Вие сте наред!


1 март, петък

Девиз на деня: И оти ги ручааме жабетата?

Ако е верно, че човек е това, което яде, героят на седмицата Беър Грилс е зелен. Подскача. И вика: „Квак-квак”. В жабешкото блато може и да е най-личният. Дори цар. Но тук той директно скочи върху грила, че и се завъртя на една страна, за да хване по-хубав загар. Бедният Грилс. Толкова зор за едното шоу. Правилно го съсипват от критики. Иначе щеше да е двоен стандарт. Ония юнаци, дето нагазиха в едно от Седемте рилски езера, също ги одрусаха с глоба. Но на палачите на национализма и българщината това им бе малко. Изядоха ги с парцалите. Тоест с поясите и калпаците. Предъвкваха ги седмици наред, докато темата не приседна и на по-по-най-умните и красивите. Изплюха ги и продължиха натам. Поводи за оплюване колкото щеш в милата ни родина. И за глоби също. Силвестър Сталоун не плати ли като поп 5100 евро за събудените прилепи в Деветашката пещера?

Не се знае от кой от 15-те вида бяха извадените от дълбока дрямка прилепи на Рамбо, но на жабата, дето скокна в устата на прочутия пътешественик и сървайвър Беър Грилс, хич не й е чиста работата. Може да е била в депресия. Във всеки случай тя е за окайване. Върви си по пътя, малка и сладка, подскача си. И изведнъж я ослепяват със светкавици, а някакъв странен тип стои насреща й, раззинал уста. Всеки на нейно място ще изпадне в депресия.

Няколко месеца по-рано. Жаба в дълбока депресия звъни на гледачка:

- Искам да разбера моето бъдеще.

Гадателката записва датата на раждане на жабата и номера на кредитната й карта, след което отговаря:

- Голям късмет, голямо нещо - ще се запознаеш с невероятен мъж, пътешественик, телевизионен водещ...

Жабата започва да подскача от крак на крак:

- Егати късмета, егати. А къде ще го срещна? Кога? Може би на следващия бал в тресавището? Ще се ожени ли за мен?

Гадателката потърква кристалното кълбо:

- Мда, виждам го много ясно. Това ще стане в първата половина на следващата година, близо до Каракашевото езеро.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как Калин Калпакчиев качи в една лодка Доковска и Филчев*

В изминалите дни обществото бе залято с крясъци за независимостта на съда и сигурността на отделни негови представители. Напълно неоправдано и същевременно очаквано, с оглед стореното от състав на Апелативен съд - София. Активирани бяха всички ресурси на мрежата от зависимости, оплела в себе си ключови съдилища, икономически и политически структури, медии и адвокатура, за да бранят двама от магистратите, освободили предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Макар същите двама съдии да сме свикнали да виждаме да атакуват, маркират и назидават. Днес те са "жертви", защото така им е удобно и се крият. Вече две седмици отказват да дадат обяснение за решението си – имало мотиви, които Лозан Панов публикувал дори на сайта на Върховния касационен съд, сякаш това не е официалната страница в интернет на най-висшата съдебна инстанция, а грантово финансиран блог на грантови съдии.

Грешната кукувица и платената човечност

Кoгaтo Бoг cъздaл Зeмятa и я зaceлил cъc звeрoвe и птици, нaпрaвил тaкa, чe oт вceки вид имaлo пo двoйкa. Пo тoвa врeмe и кукувицaтa cи имaлa мъж, нo тoй нe й дoпaдaл ocoбeнo и тя взeлa дa ce зaглeждa пo чуждитe.