Дума на седмицата – присъди. По-точно – две на брой. Топли, топли, още парят. Присъдите на бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова разбуниха духовете. Особено сред една категория протестъри, които редовно се бунтуват срещу липсата на правосъдие. Надигат плакати по темата и искат присъди. Сега пък не искат такива. И пак са навирили плакати: „Ние сме Десислава Иванчева и Биляна Петрова“. Присъдата в случая е не само решение на съда, но и диагноза на една категория хора, които според случая извъртат позициите си на 180 градуса. Последно – да има или да няма присъди?

15 април, понеделник

Девиз на деня: Семейни войни


Тишината в спалнята на БСП тази седмица е гръмовна. След труса, който разклати столетницата при реденето за евровота, всички са затаили дъх с ухо, прилепнало към стената. Но скандалите при комшиите не са състояние, на което опонентите им в политическото пространство трябва да се радват. И това, че в крайна сметка президентът на ПЕС влиза в евролистата, макар че ще трябва да се яви на балотаж с друг кандидат, продължава да е затишие пред буря.


Ситуацията в БСП е наистина шоу на запис. Уж по сценарий, но не съвсем. „Семейни войни“ с вреслив водещ, който се опитва да остроумничи и повтаря като папагал изнервящи реплики: „Попитахме 100 човека...“. Питали сте, ама друг път! Този, който съчинява въпросите, дава и отговорите. Иди доказвай обратното.


Сто човека да искат изхвърлянето на Станишев от официалната листа от 17 имена? Да бе, да! Отстрани погледнато, това си беше индивидуално решение на соцлидерката Корнелия Нинова. Нещо като тропане с крак, за да се види кой е мъжът в семейството. Ей така пък ще бъде! И ръце на кръста в характерната за феминистките поза „Ф“. А ревизията на това решение, предшествана от размяна на реплики на висок тон, както и счупената посуда при семейния спор, която тепърва ще бъде лепена, наподобяват на типичната форма на сдобряване в класическите семейства.


С други думи – Сергей и Корнелия се гушнаха в кревата, оставиха го да поскрибуца малко, за да предизвикат завистта на съседите и да ги поизнервят. А на другия ден всичко си продължи по старому. Защото в семейните войни няма победители и победени. Тръгне ли се веднъж на такива отношения, краят е предизвестен. И това е кофти за всички останали в блока, които са се радвали на конфликтите в левичарското семейство. Налагането на единичната воля води до промяна във формата на съжителстване и до подялба на семейното имущество и на децата. Затова временното затишие в съседската спалня не трябва да радва никого. А да е за урок!


16 април, вторник

Девиз на деня: Кажи си, Иване!


Бившият главен прокурор Никола Филчев се възмути публично, че експремиерът Иван Костов е плагиат. Изкопирал части от негови статии и книги по наказателно право и ги включил в книгата си. Която, както отбеляза шоуменът Слави Трифонов, е в пъти по-скъпа от цената на харизания за жълти стотинки металургичен комбинат „Кремиковци“.


Една от значимите реплики на прехода: „Кажи си, Иване!“ продължава да не е тема на Костов. Но пък „родените“ по негово време олигарси до живот ще му целуват ръка. И „учениците“ на драгалевската школа ще ходят на поклонение на всички свързани с него мероприятия. Десетки хиляди севернокорейци почетоха паметта на свои държавни ръководители по случай Деня на Слънцето. Така в Корейската народнодемократична република (КНДР) се нарича националният празник - рожденият ден на основателя и първия президент на страната Ким Ир-сен. Група тукашни повтарячи, начело с класната си Екатерина Михайлова, се поклониха на Драгалевското слънце по време на премиерата на книгата му. За разлика от всички нас, те знаят каква е Цената на прехода. Но не са я плащали.


17 април, сряда

Девиз на деня: Бързата работа...


Двете осъдени каки – Десислава Иванчева и Биляна Петрова, седнали и написали едно писмо бързешком. Пълно с епитети и алегории. Не са сами. И Николай Банев пише, та се къса от ареста. Те недоволстват от крушките, той се ядосва на слънцето, че не му огрява килията. Иванчева имаше проблеми с акнето, Банев мери фините прахови частици. Хора без работа. С много ангажименти. Трудно се пада от високо.


Съскащо откровение на Иванчева от ареста: „Змията хапе най-силно, когато знае, че умира!“. Това от личен опит ли го знае?


За непредубедената публика, която не развява спонтанно плакати на организирани мероприятия: Иванчева е онази бивша кметица, която не пипа нещо, за което не знае, че е в колата й. Рушвет се има предвид в случая.


Млад меринджей, получил нареждане да подготви вътрешнокорпоративен правилник, се съветва с шефа си как да конкретизира клаузата за корупция:

- Обяснете ми, моля, по какво се различава понятието „подкуп” от корупция?

- Много просто! Подкуп е, когато вземеш и го направиш. А корупция – когато вземаш, но не го правиш!


18 април, четвъртък

Девиз на деня: Репортери без граници. И с остър дефицит на професионализъм и морал


Бързият седмичен прелет над печата ни запрати в окултното. Де що пророк е имало по света и у нас, се пробуди, за да се потупа в гърдите, че е познал пожара в катедралата „Нотр дам“. Нострадамус и Ванга бяха редом едни до други буквално навсякъде из печата, но техните заложби не са нищо в сравнение с тези на „Репортери без граници“, които пророкуваха за пореден път достойна за отразяване в медиите на подсъдимите олигарси класация. Да се чуди човек кой ги прави тези класации, че са като по калъп. Само едно липсва в тях – обективната истина. Иначе на цвят и на мирис са ги докарали до консистенцията на нещо, което се оттича в улея, когато се пусне водата.


Включването на „репресирания“ олигарх Прокопиев в „независимата“ репортерска класация, както и изкривяването на фактите в частна угода, е диагноза: остър дефицит на професионализъм и морал. Това безгранично репортерско състояние не се лекува!


Още една съвременна гадателка и пророчица взима горно „до“ - водачът на листата на БСП за евровота Елена Йончева. Тя хвърля боб над проблема с насилието над жени в „Дума“, постигайки неподозирани висоти. Проблемът, ако не знаете, бил свързан с бедността. Демек, ако разбираме правилно, само бедните бият жените си. В богатите семейства нежните половинки млатят мъжете си. Успокояващото е, че следващият състав на ЕП, в който Йончева се надява да се намърда, щял да разгледа някакъв виртуален „стълб“, който да реши веднъж завинаги проблема с бедността, а оттам и с насилието над жените.


В „Сега“ са проспали грубата цензура над свободното слово, упражнена по време на един форум, на който те са причислени към „правилните“ медии, но пък пророкуват дали премиерът Борисов ще обяви гладна стачка срещу себе си. А пък миксът от интерпретации, който са забъркали от интервюто на зам.-главния прокурор Гешев, е достоен за нивото на гадателските им способности. Нещо като нищо.


19 април, петък

Девиз на деня: Първо качество, второ качество


Отзвук от сряда, когато Европарламентът забрани двойния стандарт при храните. Чудо голямо! Загрижили се там някакви евродепутати какво да ядем. Двойните стандарти са неприемливи, стига да не са национална черта. А ние определено се изживяваме като „второ качество“ хора.


Ако е вярно, че ти си това, което ядеш, отражението в огледалото е трагично. Отсреща стои едно унило същество, подпухнало като превтасал самун. От ония рязани хлябове, с които българинът се тъпче, за да притъпява глада. Филиите вървят добре, обилно намазани с дебел слой маргарин „с масло“, който на вкус се доближава до този на крема за пети, предполагам.


Маргаринът и рязаните самуни са от категория „родно производство“, така че много не бива да им търсим кусури. Темата е за двойния стандарт при храните, а спрямо чужбинското производство – претенции бол. Рупаме вносни козунаци, залежали от миналия Великден, и си въобразяваме, че щом срокът им на годност е толкова дълъг, значи са направени много добре. Същата работа и със снаксовете, които понамирисват на гранясало олио. Това си е жива отрова, ако питате експертите, но за децата е занимавка, така че родителите много не се замислят, когато им „угаждат“ с тях. В групата на отровите попадат и всякакви кубети, пелети, брускети и други подобни, натъпкани със сол и консерванти.


Няма никакво значение какво е решил Европейският парламент по отношение на двойния стандарт при храните. Тутакси можем да го оплюем. Много им е лесно на евродепутатите да натискат копчетата. Да дойдат тук и да видят какво ни е. Тогава не само няма да говорят за нелоялна търговска практика от страна на производителите към потребителите, но и няма да се замислят по темата. Хич няма да им е до това. Принудени да се съобразят с тукашните стандарти на живот, ще ядат каквото намерят. И ще са това, с което се хранят. Този режим на оцеляване ние сме го отработили, за разлика от тях.


Всъщност, ние сме в ролята на онези бавноразвиващи се, на които трябва да им се обяснява непрекъснато, че на момченцата им никнат цици от евтините пилешки кълки, с които ги тъпчем, а от наблъсканите с консерванти вносни салами на момиченцата им избуяват косми на горната устна, иначе казано – мустаци. Тези храни са не второ, а пето, ако не и десето качество, така че последствията от тях са непредвидими. Евродепутатите много добре осъзнават какво гласуват, за разлика от нас. Ама ние акъл от чужбина не щем. И гласуването ще мине и замине, а двойните стандарти ще си останат.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (10-14 юни)

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмичен мониtоринг (3 – 7 юни)

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?

Седмичен мониtоринг (27 – 31 май)

Следизборно близане на рани, оставки. Един бивш правосъден министър си позволи в деня на изборите да прави предизборна агитация. Към него се присъедини и един бивш дипломат, който не бе припознат от собствените си избиратели. Излиза, че социологическите прогнози и резултати преди официалното приключване на изборния ден са забранени. Сулю и Пулю от „Демократична България” обаче могат да мобилизират електората си с точни проценти. Уж с позоваване на екзит половете, но само ако някой ги забоде ребром с въпроса: вие откъде, аджеба, знаете резултатите, преди да са обявени? Изводът от това е, че за една категория хора законите не важат и в нарушаването им се изразява принципната им политика. Който последен се смее, най-добре се смее, казват. Така че наесен – към урните с песен.