Има много национални спортове. Един от тях е свалянето на две и три кожи от гърба на данъкоплатеца. Правилото при него е, че се сваля от онзи, който по няма, и се придава на онзи, който има кожуси за всеки ден от годината. Друг национален спорт е криенето по храстите. Доскоро го практикуваха масово катаджиите. Към тях тези дни се присъединиха и групичка магистрати. Правилни магистрати с правилно мислене, според грантаджийските стандарти. А също и хора, които упорито избягват неудобни въпроси.

12 ноември, понеделник

Девиз на деня: Пу, ти гониш!


Група палави съдии се събраха през уикенда да си поиграят на криеница и гоненица с журналистите. Навремето играехме на „Стражари и апаши“. Старомодни занимавки за ненаиграли се магистрати. В главата им само панаири и кречетала. Въртят кречеталата, надуват свирките. А през останалото време припкат неудържимо, не мож' ги хвана.


Хотелските сбирки се превръщат в традиция за грантаджийския отбор. Този път магистратите се изкалпазаниха в софийския „Метрополитън“ в жк „Младост“, където председателят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов го раздаваше стражар. А другарчетата му Лозанчо и Калинчо се престориха на апаши. Скрити в храстите те взеха на няколко скока разстоянието до входа, където другарят стражар им правеше заслон и викаше „Чиба!“ на журналистите. На неправилните журналисти. Правилните си бяха назубкали урока и си бяха написали домашното предварително.


В гоненицата онзи, който тупне по рамото другарчето си, му предава щафетата. Така Наско тупна Калинчо. И ще продължат да се гонят в кръг. А журналистите тичат ли тичат зад Атанас да го питат защо като е такъв скоклив и игрив, забави едни мотиви четири месеца. Неправилните журналисти го правят това. Правилните си знаят. Не им трябва да питат. Ако нещо не са доразбрали, да си преговорят опорките.


13 ноември, вторник

Девиз на деня: Да го ду*ат бедните!

Тази седмица някои от десните тролове, симпатизанти на партии от изчезващ вид като „Тарикати за силна България“ и „Дай, България“ изнагляха дотам, че тръгнаха да се разпореждат бедните „да си стоят дОма“. Умно-красивите фенове на Спас от Кочериново са готови да пратят всички чужди таратайки на скрап. Значи 20-годишните автомобили са замърсител №1 в града, а 45-годишните икаруси по някои столични автобусни линии и печките по кварталите са о'к. Вие чувате ли се?


Има нещо неистинско в тези умни красавци или красиви умници. Префърцунените им маниери, самонадеяността, високото самочувствие без покритие, надменността. Те хем искат да се представят за изразители на народната воля, хем са някаква секта, в която членуват само шепа богоизбрани лидери на обществено мнение. Особено смешни са, когато искат да подчертаят превъзходството си над масата. Така се роди „умно-красивият“ им модел. Така и загина. Сега си стоят пред компютрите и подсмърчат, че протестите за цените на горивата и „Гражданската отговорност“ не били техни. Дистанцират се, един вид. Много добре знаем, че те са финансово независими и на едните грантове разчитат. Никой не би се и усъмнил, че работят в полза на олигарсите. Съвпадението в позициите им е съвсем случайно. Случайни хора, случайни познанства, случайни интереси. А корабчето в очите плува ли, плува...


Бащата се прибира горд вкъщи. Изтръскал е касичката, платил е новата „Гражданска“, сложил е грайфери на летните гуми и ги е приспособил в зимни. Сяда на масата и започва да кърпи скъсан презерватив. Детето нахлува в стаята:

- Тате, тате, абе какво е това бедност?


14 ноември, сряда

Девиз на деня: Малка дясна нощна музика


Оркестърът на „умно-красивите“ обърка партитурата, чете положителния доклад на Брюксел наопаки. Изпълнителите на „Малка дясна нощна музика“ са самодейци. На избори не могат да хванат и половин процент подкрепа, но си въобразяват, че с концертната си дейност ще напълнят „Арена Армеец“. Тази зала даже е тясна за тях. Може да ангажират за тях и „Карнеги Хол“. Тъкмо гласчетата им ще кънтят повече. Акустиката един вид ще работи за тях, за да не си личи колко бездарни са. Така си мислят и онези, които пеят под душа. На тези псевдомузикантите им трябва точно това – един студен душ, за да се отрезвят малко.


Всеки път, когато се чуе нещо положително за България, тези солови играчи под душа изпадат в потрес. И първосигнално правят единственото, което умеят – грачат в хор, колкото се може по-силно. Чупят стойки, кършат драматично ръце. А траурната им оратория се прехвърля в оперетния жанр.


Фалшиво, фалшиво, дами и господа! Ако това обръщение ви обижда, може да се наричате демократи. Правете, каквото искате. Говорете какво искате. Следете внимателно диригентската палка! Само не се правете, че четете нотите. Сбъркана ви е партитурата. Ако не познавате нотите, не се излагайте поне. Същото е като да четете обърнат наопаки вестник. Ето това е нещо, което добре умеете. Затова ви трябват медии-трибуна и щедри олигарси. Всяка прилика с реални хора и събития не е случайна!


15 ноември, четвъртък

Девиз на деня: Блажиш ли, блажиш ли, дядо попе?


Най се плаша от вегетарианки, които в ресторанта ми изяждат пържолата. Лаф на приятел, който никога в живота си не е бил на пост и молитви. Поздрав за всички, които четвъртъчно подхванаха Роджественския пост. Ако наистина го правите заради вярата, не забравяйте и частта с опрощението. Иначе всичко се обезсмисля.


Няма нищо по-страшно от постещи праволинейни люде, които гледат с кръвясал поглед в съседната чиния. Те са най-опасни. С тях трябва да си постоянно нащрек. Не се знае дали ако ти видят гърба, няма да се нахвърлят и да ти захапят врата. Може да са беззъби заплахите им и да не ти пуснат кръв, но във всеки случай не е излишно да проявиш малко предпазливост и да се озърташ, когато са наблизо.


Не само постите трябва да се разнообразяват с чипс и вафли. Десетте Божии заповеди също трябва да се пренапишат. Ето примерен план:

1. Аз съм Вегетарианец, няма други богове освен Мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що мърда в чинията.

3. Не изговаряй името на мръвката.

4. Не запържвай боба!

5. Почитай моркова и краставицата, за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай. И не яж нищо убито от други.

7. Не прелюбодействай с (не)вегетарианци и (не)постещи.

8. Не кради от чуждата чиния.

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.

10. Не пожелавай мусаката на ближния си; не пожелавай таскепаба на ближния си; нито капамата му; нито кюфтето, нито кебапчето, нито бройлера му от търговската верига - нищо, което е на ближния ти.


Сигурно има нещо вредно в постите, щом хората се настървяват така едни срещу други е тръгват да се делят на праведни и неправедни. Ако храната е единственото, което ви доближава или отдалечава от Бога, нещо във вярата ви е сбъркано. Може би трябва да се видите отстрани. Няма нищо библейско в неистовото ви желание да променяте другите по свой модел и подобие.


16 ноември, петък

Девиз на деня: Бабо, защо ти е толкова гладка кожата?


Вдовицата на канадски татуировчик изпълни предсмъртното му желание и му смъкна кожата в буквалния смисъл, за да я окачи на стената. 41-годишният Крис Уензъл, който знаел, че краят му наближава, поискал от жена си да овековечи татусите му, преди останките му да бъдат кремирани. Тя толкова харесала идеята, че на свой ред пожелала, когато му дойде времето да я „обелят“, преди да я погребат.


С новите цени на „Гражданската отговорност“, които тайно скочиха двойно, преди да се заговори явно за същинското увеличение, как някой не се сети да започне да татуира стикери върху колите. Ще развърти голям бизнес. Преди колата да отиде на скрап, собственикът ще й смъкне татуировката и ще я запази за поколенията.


Хайде със здраве. И умната утре, че ей го къде е Ретроградният Меркурий. За четвърти път тази година ни клати. До 7 декември така, пък после – който е оцелял, да се обади. С кожа или без кожа.


Малката Касандра пита баба Айше:

- Бабо, бабо, ма що ти е толкова гладка кожата?

- Щото съм на 26, бабиното.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (20 - 24 януари)

Продавам торбички „Била“, малко употребявани. Вървят в комплект с огледалце на всички онези, които втора седмица се упражняват с колажите. И най-вече на онези оперирани от чувство за хумор протестни сухари, които рипаха като ужилени, че колажите били форма на очерняне и дискредитиране.

Седмичен мониtоринг (13 - 17 януари)

Като буря в чаша с вода в социалните мрежи тази седмица изригна темата за някакъв селски ерген, който вози пациент в линейка и мучи като крава „Кой кара влака“. Линейката се друса в чалга ритъм, а човечецът пациентът не дава никакви признаци на живот. Поне да щракаше с пръсти и той, но не – само шофьорът се кефи. Чалга позьорщината е само повод да поговорим за показната простащина, за истински важните теми, които би трябвало да са на дневен ред, както и за новите цензори и техния псевдоморал.

Седмичен мониtоринг (6 – 10 януари)

Има поне десет причини да не си правите труда да съчинявате списък с новогодишни обещания. Първата и основната е, че просто можете да извадите миналогодишния списък. „Му взех, ми даде“ - така изглеждаха дневниците на някогашните мутри. Списъците с обещания на много от тях останаха за потомството. Е, какъв е смисъла да обещаваш неща, които нямаш намерение да изпълняваш?