В седмицата, когато всичко изглежда е футбол, си припомняме доброто старо време, когато този спорт действително имаше някакъв облик. Сега е порнография с омекнали... крайници.

14 октомври, понеделник

Девиз на деня: Парно и порно


Седмицата започна олигархично и тематично. Иво Прокопиев пак занимава простолюдието с проблемите си – заплашват го, не го заплашват, заплашват го, не го заплашват, ще си ходи (в Сингапур), няма да си ходи, ще си ходи, няма да си ходи. Всичко касае едни залъци от приватизационната попара, благодарение на които този честен мъж се превърна в благоденстващ олигарх. Каквото и да ви говорят от кръга „Капитал“, за пари става дума. Лесно получени, лесно похарчени.


Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов преметна тога през рамо и извади на показ мъжкото си достойнство – под формата на официалното обръщение. Какъв интерес има този мастит магистрат да лобира толкова открито и явно за австралийския убиец Джок Полфрийман? Подробности за това – в изданията, близки до кръга „Капитал“. Да, това беше кандидатът за президент на същия кръг в АРГО заверата, ама един черен лебед му мина път. Сега, като го споменах това, та се сетих – абе, от Българския хелзинкски комитет дали са реагирали, когато Христо Иванов нарече булката на Лозан „черен лебед“? Това е абсолютна дискриминация, ама Ицето нали е техен човек, едва ли са го нахокали. Пък после – що имало расизъм. Белите срещу черните лебеди и техните поробители.


В порносерия е и парното. Щели да го пускат в края на месеца за всички, които го пожелават. С тези резки промени във времето мераклии има и в момента. Сутрин да го пускат, по обед да го спират. Само при сметките няма промяна. Топло-студено, те са неизменно високи.


Прогнозата за времето:

- Следобед облачността ще се разсее, температурите ще бъдат около 12 градуса по Целзий, 53 градуса по Фаренхайт и минус 48 градуса по скалата на „Топлофикация-София“.


15 октомври, вторник

Девиз на деня: Резил


Брутални заглавия и коментари в британските медии за БГ расистите. Ако бяха толкова критични и към онези пияни туристи, които се валят по българските курорти, страната ни можеше да е желана дестинация и от техни сънародници, различни от въпросните маймуночовеци. Видя ли такива екземпляри в Слънчев бряг, ще разпратя снимките до всички английски вестници с въпрос – разпознават ли си животните. И как са допуснали да избягат от зоопарка. Изпрахме им тезата за Брекзита, ако не друго.


Новият футболен девиз: Мразя расизма! И англичаните.


Овации пред центъра за настаняване на бежанци в Бусманци, където един тип с каубойска шапка заяви, че ако имал възможност, щял да заживее в България, за да развива НПО-то си. Айде нема нужда! Ако всеки, който се разхожда с нож в джоба, се бара за правозащитник, затворите ще обезлюдеят.


16 октомври, сряда

Девиз на деня: Полека с кафето!


В сряда се забавлявам с предизборния клип на един кандидат-кмет, който обяснява, че знае проблемите на всичките си съкварталци. Поименно ги назовете, другарю! Представям си го как чука от врата на врата с джезве в ръка и предлага безплатно кафе на тези, които искат да прогнозират резултатите на формацията по утайката. Мога да се майтапя колкото си искам с Жоро Кафето, защото не съм му пила от безплатното кафе, а и не съм му от махалата. Само ме притеснява – от толкова много кафе да не му стане нещо. Иначе вицът с кафетата ми харесва, но този тип агитация – хич даже.


Учени от университета на Южна Австралия заявиха преди време, че кафето вреди на сърцето след шестата чаша, така че кафеджиите от един познат предизборен риалити формат могат да се ограничат спокойно до шестимата си избиратели.


И обещаният виц: Мъж нахлува при доктора с тревожен вид:

- Жената ми изневери. Прибирам се неочаквано и я сварвам с чужд мъж в леглото. Леле, като ми прекипя. Реших да му тегля ножа. Оня обаче ми вика: „Чакай бе, пич. Дай да изпием по едно кафе и да си поговорим като зрели хора. Ще ме заколиш и ще влезеш в затвора. Не си Джок Полфрийман, та да те пуснат предсрочно. Жив ще си изгниеш там. Жена ти ще си хване нов любовник, децата ти на улицата. Е, има ли смисъл?“. Като се замислих – то верно няма. Обаче на следващия ден се прибирам, тия двамата пак се въргалят в спалнята. Тръгнах да коля жената. Оня обу едни мои гащи в бързината и ме покани да се разберем на по кафе: „Ще я убиеш нея и отиваш в затвора. Аз се прибирам по живо, по здраво, децата ти остават на улицата. Нещо да кажеш?“. Пак им се размина. На третия ден ги сварих наново да правят там каквото правят. Реших, че не мога да продължавам така и хванах ножа да се наръгам мен си. Оня ми вика: „Чакай бе, мъжки, дай да поседнем, да изпием по едно кафенце, жената ще го свари. Значи, убиваш се ти, ние двамата вече ни виждаш как сме, продължаваме в същия дух, а децата ти няма да има кой да ги погледне даже. Има ли смисъл, кажи?“. Та, докторе, като се размислих – не си струва, верно. Ама съм дошъл при теб да те питам – да не ми стане нещо на сърцето от толкова кафе.


17 октомври, четвъртък

Девиз на деня: Репортери с раници, лъжци без граници


Лъжците без граници пак ронят крокодилски сълзи за медийната среда в България. Този път го направиха пред президента Румен Радев. За едно са прави, ситуацията е ужасяваща. Щом псевдожурналисти, анонимни репортери с раници и неадекватни лица, чели-недочели нефелните доклади на организацията в частта й за България, си позволяват да дават квалификации, които по никакъв начин не могат да аргументират, освен с папагалското рецитиране за 111-ото място, положението е кофти. Къде ги чукаш, къде се пукат – и репортерите с раници се оказаха експерти по темата за избора на следващ главен прокурор. Много ми е любопитно как биха „професионалната безпристрастност и достойнство“ на работещите в медиите бухалки от кръга „Капитал“ и свободно практикуващите пак на същата хранилка. Пардон, не върви да дискредитират източниците си. Както е тръгнало, лъжците без граници ще ни пробутат и медиен закон, написан от същите тези анонимници, които ги захранват с невярна информация. Няма медийна гражданска война в България. Има грантаджийски и олигархични бухалки, които деформират средата. И това не е от вчера.


Чукча писатели от две неправителствени организации и Софийската адвокатска колегия изпратиха до Висшия съдебен съвет 30 въпроса, които да бъдат зададени на кандидата за главен прокурор Иван Гешев. Организациите са Антикорупционен фонд и Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Само споменаването им е достатъчно, за да се досети човек в какъв дух са въпросите. Софийските адвокати пък се интересували от емоционалните изблици в кандидата за шеф на държавното обвинение покрай казуса „Полфрийман“. А от емоционалните изблици на шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов по същата тема интересуват ли се? Няма нужда да отговарят. Двойнственият стандарт е очевиден.


18 октомври, петък

Девиз на деня: Имало едно време един среден пръст


Министърът на отбраната Красимир Каракачанов влезе в обяснителен режим за показан в ефир среден пръст. Нямаше нужда. За трезвомислещите хора е ясно, че това е пръстът, който убиецът с връзки в протестърските среди Джок Полфрийман показа на българската държава. Пръст, който така наречените реформатори на Темида самодоволно размахват, когато не плюнчат с него грантовете си. Средният пръст на онези кариеристи, които твърдяха, че не гонят облаги, а при първа възможност се самоизпоназначиха (няма такава дума, но има такава категория протестиращи за изгода). Излиза, че една категория граждани могат да си навират средния пръст демонстративно пред обществото, но в един момент стават крайни моралисти и пуритани.


Имало едно време един среден пръст... Приказка, с която малките протестърчета, които се развяваха по площадите, бяха приспивани от гневните си родители, които протестираха с тях уж заради тях. Доста снимки с навирен среден пръст имаше, вероятно ги помните. Любопитна е и съдбата на един гигантски среден пръст, който се виреше гордо на балкона на офиса на Ивет Добромирова на „Опашката на коня“, докато тя и приятелите й сваляха Орешарски. После се получи някакво недоразумение и някои от сродните души на Тетте се разграничиха от нея, но това е друга тема.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (4 - 8 ноември)

Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.

Седмичен мониtоринг (28 октомври – 1 ноември)

Един лъже, друг маже. Традициите бяха и са това, което са. Все още има хора, които не са осъзнали защо голяма част от десните избиратели в София не припознаха архитекта с провокативния стил. Няма общо нито с вибратора, нито с тапетите.

Разни джуджета създават проблеми. Преди, около и след Хелоуин. Понякога и метлите трябва да правят завои. За да не катастрофират.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората за... гъби. Има един музикант – Ицо Хазарта. Тези дни извади най-якия си хит, докато група моралисти го разпъваха на кръст.

Седмичен мониtоринг (21-25 октомври 2019)

Събота, ден за размисъл. Чиста формалност, ако мислите през останалото време на годината. Предизборната агитация в медиите е забранена, редакторите на сайтовете умуват класации на книжни заглавия или на песни да пускат. Върви селско надхитряне. Някои си чакат кебапчетата. Завалиите, не са разбрали за африканската чума. В този смисъл изборите по места са непредсказуеми.