Седмичен мониtоринг  (13 – 17 юли)

Седмичен мониtоринг (13 – 17 юли)

За протестите, социалистическите лозунги, идеализма и пиенето на кафе

Тази седмица кака ви протестира. Не ме търсете за нищо. Не работя, не домакинствам, не почивам на Буджака, макар че го има в плановете ми и това – да отида да пия кафе във вилата на някой мастит издател с челен опит в приватизацията. Да има късмет да не ме пусне или да го няма там. Така ще ревна, че на Деса Ревлата от протестите от 2013-а ще й секнат сополите. Подготвям се от много време за този справедлив протест, в който нищо друго няма да правя. Стойте та гледайте как ще се изпротестирам... Някакъв скучен човечец суфлира, че нямало такава дума. Той ще ми каже на мен. Щом я използвам, вече я има.

13 юли, понеделник

Девиз на деня: Всеки ден ще е така, до победата!

 

Понеделнишки извадих старите соцлозунги от гардероба. Може да ми потрябват. Казват, че чудна работа вършели на плакати. И за флашмобове също... Мъжът ми ме почна от сутринта – нямал бил една изгладена риза. И детето приглася: Откакто си хоум офис, ям само вечер. Връщай се на работа, че да вляза отново в режим... И на двамата им казах, че протестирам. Време е да се погрижат за себе си. Аз имам седмична кауза. Много се възбудих, откакто видях една гуменска лодка с трима на борда. Щом те могат да се шматкат безцелно където и когато си искат, аз да не съм по-глупава от тях.

 

Лозунги назаем: Всеки ден ще е така, до победата. Ние сме на всеки километър. На борба за всяка стотинка, за всеки грам, за всеки сантиметър, за всяка минута. Всички комунисти – под земята. Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм! Благодарим ти, партийо любима, за нашето щастливо детство!

... Този последния сякаш е писан за част от новите демократи и щастливото им номенклатурно детство.

 

 

 14 юли, вторник

Девиз на деня: Амбалаж за демонстрации

Просрахме се, с извинение. Всички бутилки с доматен сок от мазето наизвадих. Доматена супа, доматена яхния... Зачервих вторнишкото меню като мисленето на някои възсини представители, които си действат като заклети комунисти. Готови да пратят в лагер всеки, който не мисли и не говори като тях... Ще питате, кому е притрябвало посред лято да се налива с доматен сок. Заради бутилките пожертвах зимнината. Казват, че вършели много добра работа в замерянето на полицаите. А полицаите, когато и с каквото да ги замеряш, все ще спазиш инструкциите по време на всемирни протести. Не казвам, че всички го правят. Има и идеалисти. Навремето бях и аз като тях.

 

Спомням си веднъж пред Софийския университет. Стоим си с моя състудент и приятел Явор Хайтов (адвокат на Васил Божков – да, същият), приключили сме лекции, мотаме се в района, когато чуваме зурни и тъпани. И аз веднага натам. Подтичвам с пластмасова кофичка кафе, и той с мен. Това с кафето не го е измислила „Младата Да, България”. Аз бях. Отиваме дотам, за да задоволя нездравото си журналистическо и женско любопитство какви са тези тълпи и за какво се борят. Виждам лозунгите, чувам възгласите и казвам на Явор: „А, червени бабички”. В този момент насреща ми скача като разярен африкански лъв един червендалест як чичо и ми бута кафето. Без да се замисля, пуснах кофичката върху крака му и го зашлевих. В този момент тълпата буквално помля другарчето ми. Започнаха да го щипят, да го блъскат: „Ау, мръснико, ти що биеш човека?!”. А той, втрещен, само повтаря нещо от рода на „Не бях аз”, като се опитва в същото време да ме предпази от ударите. Аз обаче, не падам по гръб. И понеже съм завършила класическо пеене и си го мога, извисявам лиричен сопран над всички: „Аз бях, аз”. Секунда мълчание. „И защо го направи?”. Най-невинният отговор: „Той ми разсипа кафето”. Та ако решат младите на Бойкикев да ме поканят на кафе с тях, да си знаят, покрай мен бият други. Провокаторка съм.

 

 

15 юли, сряда

Девиз на деня: Трима се бутат на един пиедестал

 

Чернокожа протестърка цъфна в Бристъл на мястото на набедената статуя на забогателия от търговия с роби филантроп Едуард Колстън. Има нещо много символично в начина, по който демонстрантката Джен Рийд измести човек, дал много пари, за да е Бристъл това, което е днес. Ситуацията много напомня на някои близки събития. Въпросната Джен не е постигнала нищо в живота си освен това – да размахва юмрук. И това се счита за достатъчна заслуга, да й бъде издигната статуя. Представям си тримата умници от Росенец като фигурална композиция на мястото на съборения Мавзолей. Седят с вдигнати юмруци и се настъпват по мазолите, защото пиедесталът им е тесен. А едно генералче във вид на градински гном седи и ги наблюдава встрани. Чака да види накъде отиват нещата, за да се нареди на масата в очакване Снежанко Драгалевски да сервира на него и на останалите джуджета специалитета си. Ето това гномче ми бърка в здравето, колчем го видя. Уж се тупа в гърдите, че е отдало най-хубавите си години на МВР, а не пропуска случай да дискредитира полицаите. Ако това е алтернативата – мерси. Не я виждам, малее ми.

 

Привечер на Партийния дом цъфна транспарант „Продава се”. Ако е на сгода, имайте ме предвид. Само трябва да се разберем за параметрите на сделката. Пари няма да давам и няма да връщам. Не бях в час, когато вървеше бандитската приватизация, но що пък да не се възползвам сега, щом се отваря такава възможност. Куфарчето нека да е по-голямо. Кажете с каква фамилия да се пиша, че да се класирам сред ония 100 прословути любими комунистически фамилии, между които са разпределени куфарите. В случай, че се продава и някоя банка, пак съм насреща. Все някой трябва да се жертва в тия смутни времена.

 

 

16 юли, четвъртък

Девиз на деня: Да си купиш фабрика на 8-ми септември

 

Музикантът Калин Вельов влиза в парламента на мястото на депутатка, която не бях чувала, но се оказа, че била важна брънка в системата на ВИП-ексгербаджията Цветан Цветанов, та вероятно ще си отиде баш на мястото в новия му проект. За Калин Вельов ми беше думата. Музикант го водят още, нали?Не му следя кариерата, но с каквото и да се е занимавал в годините, в които ми се губешеи, дали сега не си купи фабрика на 8-ми септември?

 

Лъжепатриоти се тупат в гърдите, че щели да си доизкарат мандата. Нормално. Друг може и да не видят.

 

Нови компромати от чекмеджето без дъно. Видеото с премиерския кенеф не е особено впечатляващо, но е анонс за още серии. Операторът е бързал да не го хванат. Интериорът не е нищо особено, но сигналът е друг – всеки вече е наясно, че има и други записи. Много. Някой добре е поработил, за да се стигне дотук.

 

 

17 юли, петък

Девиз на деня: Абе, къде е батко социалист?

 

„Дума” дупка не прави. Чета разни коментари сутрешно, подгрявам за деветия ден от протестите, за мен пети. Ако не са коментарите в дума и планирания вот на недоверие, няма да се сетя, че в политическия пейзаж има и такива полезни насекоми като социалистите. Опрашват цветчетата, мед дават. Но в тази ситуация тях никакви ги няма. Невидими са. И безгласни. Чета в „Телеграф”, че соцлидерката Корделия имала хотел в Халкидики. Днес ще минете без мен на площада. Стягам куфарите. Сполай ви. Парите за протестирането ми ги превеждайте по сметка. Знам, знам, че всички са идеалисти и никой не взима пари да е там. Бях и аз, стига вече.

 

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.