Свърши се с външното оценяване на четвъртокласниците. Наред са зрелостниците. Дупе им яко! Цяла седмица кой ли не се изреди да им се заканва какво ще се случи, ако решат да преписват. А преписването всъщност си е неизбежна самоотбрана. Трябва да бъде уредено със специален закон. Или поне със стратегия. Това е една игра на гоненица, в която никой не е победител. Образование и оценки се гонят, а познанието се крие прозорливо в миша дупка и им се надсмива лукаво. Или може би хитро. Все тая!

13 май, понеделник

Девиз на деня: Недорасли матури


Царят на животните стои в ъгъла омърлушен. Или е умърлушен. Филолозите още спорят над това. А след като спорят, тази дума вероятно трябваше да фигурира в т. нар. „малки матури“. Вместо друга непозната дума за повечето деца на 10 и 11 години. Съчинителите на теста за външното оценяване по български език и литература могат да се гръмнат. Не в буквалния, в преносния смисъл. Защото според Ангел Каралийчев лисицата е хитра. А до това определение най-много се доближава лукава. Ако не вярвате, отворете речника. Там пише буквално следното: хѝтър — прилагателно име... Който е проява на обиграност, лукавство.


С други думи всеки четвъртокласник, определил лисицата като лукава е прав. И в същото време е сбъркал. Някои просто са нацелили като на тото верните отговори, защото тестовете представляват точно това – лотария, в която се зачертават числа. Щом верният отговор може да се даде с налучкване, здраве му кажи. Защо тогава направо не раздадат на децата едни дипломи с празни графи, та да си налучкат и оценките в тях. Хем ще се спести време, хем ще е по-лесно.


„Малките матури“ са пародия. Недорасли и недомислени. Напълно излишни. Те оправдават наличието на едни чиновници, които отчитат дейност. И влудяват родители и учители, които побъркват децата. Тестовете отучват децата да мислят. Защо им е да го правят, след като могат да играят на сляпо. А че след няколко месеца ще излязат стресово от класната стая при учителката, която четири години ги е дундуркала майчински и ще им се наложи да разказват и преразказват уроци, никой в МОН не го е еня. Да се оправят!


Тестовете са еманация на глупостта. Липса на прозорливост. Бумащина. Мога и други думи да изредя, но се съмнявам, че експертите в МОН ще разберат за какво им говоря. Може да се наложи да налучкват и те верните отговори. Дотам сме докарали процеса на образование. Превърнали сме го в образУвание. Доброкачествен тумор, който трябва да бъде изрязан. На операционната маса трябва да легнат всички онези безмозъчни същества, които превръщат децата ни в маса. Трябва да им оперираме мозъците по спешност. Белким престанат да вредят.


14 май, вторник

Девиз на деня: Кумчо Вълчо и Кума Лиса – в един отбор


Четвъртокласниците да не са сами, и някои журналисти им правят компания. И наблягат на басните. В „Сега“ например са спипали една друга лисица, която е хитра, но в същото време се е отъркала до лъва и е станала и тя подла, защото се е наместила на здравата вълча гърбина и язди здравеопазването в тръст. То ако ще си правим интерпретации, ездачката с хитра муцуна е първа братовчедка на оная, прозорливата, дето всеки я иска за свой приятел. Но пък една друга народна мъдрост гласи, че каквито са ти приятелите, такъв си и ти. А крепката дружба на това издание с едно лукаво сдружение, дето язди по сметка един здрав и прав банкер беглец, е малко съмнителна. Хитра такава. И пресметлива. В тази коалиция не е много ясно кой на кого е кум и кой на кого – сват. Кумчо Вълчо и Кума Лиса са подставени лица. Тяхната басня други им я пишат. И други ги яздят. От тях зависи дали кумът и кумата ще са съотборници или ще си дерат кожите ритуално.


„Бойците“ на Цветан Василев се изтъркулиха. И се намериха с „биволите“.


Правило на лъжеца: когато ти инициират проверка, е компромат. Когато ти инициираш проверки по слухове, е битка срещу мафията. А истината е, че в случая точно участниците в тази отборна игра без правила бичат опорките на мафията.


15 май, сряда

Девиз на деня: Пипни ме тук, пипни ме там!


„Пипни ме тук, и тук, и тук... Навсякъде ме пипай. И не питай защо...“ Мотивите на съда за присъдата на Иванчева са обект на по-особен прочит от страна на някои разбирачи. Основното е пипнала ли е подкупа или не го е пипнала, а не искала ли го е или го е поискала. А там където е Иванчева, съвсем естествено цъфва и „половинът“ на черния лебед, който се тръшка, че прокуратурата била политизирана. То пък щото той хич не е. Дали ще е „царят на ООН“ или ще е Лозан – голяма разлика няма.

16 май, четвъртък

Девиз на деня: Подай и другата буза!


Пет села правят подписки в защита на фермера Димитракис. Дузина грантаджии ги заглушават с напеви в защита на бандитите! И звучат от фалшиво, по-фалшиво.


На обществото му писна от хора, които оправдават финансирането си с призиви битите и е*аните да гледат философски на нещата! Писна му и от дебилските доводи, с които се оправдава кражбата, защото... това е просто някаква вещ. На всички им писна от двойни стандарти! Грантовете не миришат, нали? Не върви да харесвате само това, което ви изнася от чуждите порядки. Бъдете честни пред себе си, немили и недраги грантаджии и чуждопоклонници по сметка! Стимулирането на крадеца да продължава в същия дух, защото е: беден, неграмотен, дискриминиран, представител на малцинствата (което след някоя и друга година ще е спорно твърдение), е съучастие в продължавано престъпление. И ако извършителят е: беден, неграмотен, дискриминиран, представител на малцинствата, то съветникът и закрилникът му трябва да отговаря наравно с него за всяко следващо престъпление, защото го е подтикнал към това.


Ако живеехме в държавата, с чиито грантове си пълните гушата, д-р Иван Димитров, който застреля Жоро Джевизов - Плъха от "Столипиново", щеше да отговаря пред съда само за притежание на незаконно оръжие и патрони. А по всяка вероятност нямаше да има вина и за това, защото още в първия магазин щеше да се сдобие с напълно легално оръжие. За всичко друго щеше да е невинен, защото нахлуването в чужд имот е престъпление, което не подлежи на дискусии.


В идентична ситуация е и Димитракис. Какво трябваше да направи? Да заколи кравите си и да ги транжира, за да може бандитите да не се морят? Трима срещу един. Разликата е само, че ако бизнесменът беше убитият, най-вероятно признание от страна на извършителите нямаше да има. Даже напротив – щяха по най-бързия начин да си осигурят алиби. Тъпо като ония правозащитници, които защитават бандитите, сякаш животът им зависи от това.


Точката на кипене в обществото отдавна е достигнала своя пик. Всеки втори се идентифицира с доктора или фермера. И застава на тяхна страна. Третият, който защитава бандитите, е или грантаджия (тоест, интересчия), или дървен философ (глупак), на който не му пука за другите, а си говори ей така, колкото да се намира на приказка.


Обяснете на роднините на изнасилената старица, която склопи очи в мъки, че е трябвало да не мърда много, докато изродът, нахлул в дома й задоволява нагона си, след като е претарашил шкафовете за пенсията. Обяснете на старците в блока, че не трябва да вардят с тояги мазетата, а да отворят широко врати, защото бурканите със зимнината ще отидат за едно добро дело – да нахранят десетина гладни гърла на безполезни същества, които нямат и един работен ден в живота си, затова не ценят придобитото с труд. Тези буркани са начин за оцеляване и на хората, от които са взети.


Не ми излизайте с притчи и не ми казвайте, че трябва да си подам и другата буза, когато ме удрят. И че кражбата не е кражба, а оцеляване. Чета историята за фермера и пред очите ми изплуват кадър след кадър. Този филм е най-касовият от двайсетина години. Не остарява. И нищо в него не се променя. Сценарият е един и същ: Лошите безчинстват, добрите си дават и другата буза... Докато копчето не изгасне и не настане мрак.


17 май, петък

Девиз на деня: Горе ръцете! Зрелостниците – бандити до доказване на противното


С матури започваме, с матури свършваме. Не в буквалния смисъл. Малките още не са нахитрели дотам, че да го правят, иначе и на тях като на абитуриентите щяха да им пратят маскирани дансаджии, бопаджии и жандармерия. За да ги стресират какво ще се случи, ако решат да извадят пищова. Квесторите, влезли в ролята на изброените органи, ще ги гръмнат на място. Или най-малкото ще им докарат тикове. А преписването е философия. Ако беше толкова лошо, разни експерти нямаше да преписват чужди стратегии и да ги представят като универсално решение.


В този ред на мисли обществото продължава да жужи като кошер по адрес на Националната стратегия за детето. Най-добре двете с Истанбулската конвенция ще се хванат за ръчичка и да си ходят. Прав им път, все ще се намери кой да ги припознае. По възможност – по-далеко от тук.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (17 - 21 юни)

По време на соца обичахме да измерваме всичко в петилетки. На петата годишнина от фалита на пирамидата КТБ още не сме измерили вината на фараона Цецонкамон. Мумията на банкера беглец се разхожда свободно на една плескавица разстояние. Кой каза: Наздраве?

Седмичен мониtоринг (10-14 юни)

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмичен мониtоринг (3 – 7 юни)

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?