Като буря в чаша с вода в социалните мрежи тази седмица изригна темата за някакъв селски ерген, който вози пациент в линейка и мучи като крава „Кой кара влака“. Линейката се друса в чалга ритъм, а човечецът пациентът не дава никакви признаци на живот. Поне да щракаше с пръсти и той, но не – само шофьорът се кефи. Чалга позьорщината е само повод да поговорим за показната простащина, за истински важните теми, които би трябвало да са на дневен ред, както и за новите цензори и техния псевдоморал.

13 януари, понеделник

Девиз на деня: Бум, чака-рака, бум!


Ако ми се наложи да се возя в линейка, баш ми е все тая каква музика ще ми пуснат. Едва ли ще ме вълнува. Това не е концерт по желание. И последното, което ще ми хрумне в този момент, да ви кажа, ще е да снимам клипчета, които да пускам в ютуб. Веднъж ми се наложи да викам Бърза помощ. Унижението, на което бях подложена, още ме държи. Аз обяснявам на някаква кака, която ми държи тон, все едно й звъня на личния телефон, че мъжът ми лежи, облян в пот и не мърда изобщо. А тя: „Ми забършете го бе, госпожо!“ Чалга отвсякъде. Това чиновническо равнодушие е като стена, в която постоянно се блъскам. Сигурно и вие така. Темата за линейкаджията от Пловдив, който отведнъж натрупа всички смъртни грехове на земята, защото слуша чалга, обаче ми е по-досадна, по-евтина, по-сеирджийска и по-чалгарска от всичко останало, което върви в ефира.


Един мръсен урод уби и изнасили момиче, а народът си щрака с пръсти „Бум, чака-рака, бум“, защото не му пука за тази трагедия. Мастити интелектуалци седят и спорят чалга ли да звучи в разнебитените линейки или направо Траурния марш да им пускат на клиентите на родното здравеопазване, за да са подготвени какво ги очаква. Подрусват се въодушевено и щракат виртуално с пръсти. Реакциите: like, like, like, like... Със съответните вирнати палчета, които всеки момент ще защракат и те. Вместо всички до един да се надигнат с колове и да настояват за спешни промени в законодателството, които да не позволяват на хладнокръвни убийци като изрода в Галиче да се разминават с пет години затвор, които при добро поведение да намалят и още, защото са били на прага на пълнолетието в момента на извършването на престъплението. Да, това вероятно е език на омразата. И висша форма на лицемерие, защото няма нито една човешка причина да се оневинява стореното от този изрод и подобните нему. От някой антибългарски комитет вероятно ще ме посочат с пръст, но сефте – това мисля, това чувствам, това казвам. Нали не искате да влизате в ролята на цензори? За това – във вторник.


14 януари, вторник

Девиз на деня: ЦензОра и цензУри, оп-са!


Цензорите тази седмица са заети и пропускат покрай ушите си повечето водещи тема. Няма водна криза, няма арестуван министър. Бивш министър, тоест. Няма го и Валиумния изнасилвач. Нищо няма. Те борят чалгата. Без да дават точна дефиниция какво подразбират под чалга. Борят там нещо, опс-а! Но повече викат. В такъв ритъм и с такъв изказ, че го докарват на същия стил. Защото и позите срещу чалгата, да ме прощават античалгарите, са жива мода. Уж ги гледаш – яростни противници на чалгата, а се прехласват по риалити формати, в които топчалгари като Камелия са в журито, Константин бърка манджи, Азис се лензи като Рачков, та се бъркаш кой кой е, а Слави Ферарито прави партия. Никаква последователност. Същата работа и с умно-красивите. Те се имат за най-големите античалгари и ако ги питаш – само Милена Славова слушат, защото им пее по митингите. Тя щото не е пък соц демо чалга.


Въпрос на вкус, казало кучето и си облизало дирника. Действие, което от години вършат на показ и някакви псевдоморалисти и псевдодемократи, които назидават и поучават хората как да говорят и мислят. Бяха излезли като въшки на демократично чело по време на протестите срещу Орешарски. То не бяха сълзливи сцени с целувки на полицаи, каменалипиевци с пионерски връзки, свободно движещи се цици и всякакви други форми на потресаваща чалга. По едно време даже Планета фолк засенчиха с телевизионното си чалга присъствие новите лица на демокрацията с измислените им каузи и още по-нагласени биографии. Толкова чалга се изписа върху главите на простолюдието, че тези елитни прояви на провинциална комплексарщина логично доведоха до масово отвращение.


Навъдиха се правозащитници и рекламни агенти на всякакви прайдове и цензори на доброволни начала. Докладват профили, блокират, пишат евтини доноси. В случая с „Боец“ и „Репортери без граници“ - може и да не са толкова евтини. Само така звучат.


Въпросът е по какво днешните доносници се различават от някогашните? Бившата ДС я няма, но има една нова псевдодемократична ДС, която е дори по-страшна, защото се опитва да те вкара в калъп. Казва ти как да мислиш и как да говориш, какво да слушаш и какво да не слушаш, какво да четеш и какво да не четеш. Казва кои вестници да се купуват, кои да бъдат забранени. И като не може другояче да сложи намордник на свободната преса, намира връзки и я закрива (случаят с марката на „Телеграф“).


15 януари, сряда

Девиз на деня: Ревизоро в язовиро


Кандидатурата на новия министър на околната среда и водите още не беше гласувана, а в сайта на бившата говорителка на Командира Стояна Георгиева се появи „убийствен“ опит за портрет на Емил Димитров още преди гласуването в парламента, предизвикал пеперуден трепет в стомасите на верните последователи и фенове на Костов, които не са забравили кога и защо ковчежникът на Командира – Муравей, уволни Ревизоро. В сряда, докато депутатите спореха – е ли Ревизоро най-подходящ да изпие чаша студена вода след Нено Димов, активистите на демократичното ДС го прекръстиха бързо на Язовиро. Майтап, Уили! Голям смЕх у социалните мрежи.


Всички игриви анализи на медийни лъвчета от котилото на кръга „Капитал“ за Ревизоро се заиграват с факта, че е учил в някогашния Институт за музикални и хореографски кадри към Министерството на културата. Във време, в което редица грантови храненици водят открита война срещу българщината, това определено се възприема от тях като негатив. Някак удобно обаче зевзеците пропускат факта, че Емил Димитров е бил преподавател по танци в две военни поделения и затвор – място, на което някои чиновници и висши служители може и да се озоват след тоталните проверки на системата, които планира. И въпреки уговорката, която направи: „Не отивам в екоминистерството с намерение да бъда метла, каквато и да било – синя, червена, жълта“, на много хора им затрепериха гащите.


Характерно за новите демократи е, че са повратливи и имат къса памет. За по-възрастните, които по обясними причини не помнят даже собственото си алено минало, както и за по-младите, много от които не знаят къде са, припомням един позабравен прякор на Ревизоро. Като шеф на митниците го наричаха Батман заради черния шлифер, с който се развяваше по акции. Там направи каквото можа, но не можа да стигне докрай с реформите и да се наложи като супергерой. Атаките срещу него още преди да е започнал да бърка в разни престъпни схеми, довели до водната криза – днес в Перник, утре и на други места – вече са знак, че чалга парчето „Ревизоро у язовиро“ може и да стане хит в едни помещения с решетки.

16 януари, четвъртък

Девиз на деня: Ъперкът в любовния чат


Удрии, Пулев! Този път целувачът не е Кубрат и няма да има международен отзвук. Бившият боксьор от Пловдив Боньо Робовски си отмъсти на Тервел Пулев. Като как? Като пусна чат на жена си със съперника му на любовния ринга. Така и който не беше разбрал, че е рогоносец, вече научи.


Не само му отиват рогата на Боньо, но и е щедър „Подарявам ти я, да сте живи и здрави! Аз продължавам напред! Колега си ми и искам да знаеш - коя жена пуска жалба да те затворят 24 ч. за домашно насилие и на следващият ден си идва вкъщи и прави секс, след което и аборт. Да си имаш едно наум.“, гласи посланието на единия ръб в триъгълника.


Докато бившият и настоящият се боксират, в мрежата се завъртя и друг хит – предложение да се върнат трудовите войски. Лека-полека бавно схващащи хора се присещат, че от някои неща в миналото има файда. Като прословутите албански реотани загряват. Дали тези, които се гласят да префасонират „маргинализираните общности“ в трудоваци се сещат, че днешните роми не са вчерашни и ще им хванат опинците да строят за без пари вили и къщи на настоящи велможи.


17 януари, петък

Девиз на деня: Бай Радан и радикализирането на езика


Радикализирам или Раданизирам е по-правилно да се каже? За един Бай Х*й питам.


Евродепутатът Раданко се запритеснявал, че говоренето у нас се било радикализирало. Ти да видиш кой го казва това! Ако въпросният Раданко не се бе радикализирал словесно, щеше да види европарламента през крив макарон, ама нейсе. Да не продължавам, че в десните води има много обидчиви хора. Да не ги тролвам с реклама.


Ето го и Петьо Линейката, цяла седмица го чакахме и той цъфна – вече с презиме и фамилия. Бившите му шефове се опитаха да замажат просташкия клип с обяснения, че роднини на пациента пожелали парчето в линейката. Но наш сельо се изтъпани в позата на Бай Ганьо, потупа космати гърди и обяви, че това било номер. Дал някой лев на някакъв чичко да легне в линейката, за да си пусне видео селфито. После пък го уволнили, но сега вече бил в армията. Само да не реши да снима веселяшко клипче в някой БТР.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (30 март – 3 април)

Поредна седмица, в която социалната изолация и дистанция свалят много маски и зад тях се виждат оголени зъби. За и против разходките. За и против мерките. За и против живота. За и против възрастните хора. За и против майките с издивели от затворническия режим деца. А между „за“ и „против“ има толкова нюанси.

Седмичен мониtоринг (23 - 27 март)

Заедно! Дума на седмицата, на месеца, на годината. Думата на много месеци и години напред! Ако някой още не е разбрал, от тази скапана смъртоносна заплаха, която надвисна над целия свят, никой не може да се спаси поединично. Забравете за фантастичните филми, в които един човек спасява човечеството от коварна епидемия – като си цъка на компютъра или като гони лошите, забъркали убийствения бацил в тайна лаборатория. В реалността няма супергерои, които печелят Оскари за добре изиграната роля. Днес всички – политици, общественици, редови граждани, сме бойци на фронта срещу заразата.

 

Седмичен мониtоринг (16 – 20 март)

Животът в големите градове замря под карантина. Ръкопляскаме по балконите за онези, на които довчера налитахме на бой. Ръкопляскаме на учителите, след като по принуда прекарахме малко време с децата, които очакваме те да възпитат. Оказа се, че е по-лесно да си купиш бурка онлайн, отколкото санитарна маска. Спекула има, спекула няма! Всички я виждаме, освен проверяващите. И нова форма на благотворителност – под условие.