Седмица, в която българският фолклор обогати репертоара си с ново хоро – Нападжийско. Как бабите от село Марково ощетиха хазната и къде инспекторите нудисти си крият кочаните с глобите по време на круиз. Защо нападжиите ловят наивници на хорото за неиздаден касов бон за малко над левче, а олигарсите се разминават с оправдателни присъди за укрити данъци за милиони. На акулите по „Графа“ им свиват перките, ще ги правят на цаци. И как няколко часа без Фейсбук предизвикаха всенародна истерия.

11 март, понеделник

Девиз на деня: Кажи, баба, НАП


Бабиното хоро вече е отживелица. На него място се появи ново – Нападжийско хоро. Стъпките нямат значение, инициативата ще заслужи потупване по рамото, а ако е рекъл Господ – и парично поощрение. Защото методите нямат значение, когато има работа да се върши. Днес бабите от пловдивското село Марково ощетяват бюджета, утре ще ги последват и дядовците. Тази порочна практика трябва да се пресече овреме. Утре тия нагли бабички в Марково ще се изхитрят, ще чучнат в читалището един телевизор и ще врътнат на него сериала за кармата на Тапася и Рагхувендра Пратор Ратхор, за да пестят ток. Така освен НАП ще ощетят и Енергото.


Никакви самодейни групи за български народни танци не трябва да има. Вместо да тропат хора, бабите да врътнат по една пенсионерска баница без продукти, щото с яйца и сирене и баба знае как се прави. А докато я сучат, да се ограмотяват за електронното гласуване, че ей ги къде са изборите, тропат на вратата. Утре ей такива ненаиграли се баби ще забравят да турят бюлетината на мястото й. Или ще затичат към урната в местната погребална агенция, защото акълът им е в краката, не в главата.


Най-комичното, а и трагичното в ситуацията е, че докато данъчни под прикритие играят бабешко хоро с кочани за глоби, втъкнати в пояса, съвсем наскоро един олигарх и издател се отърва чист и неопетнен по дело за укрити данъци в големи размери. Искате ли да сметнем заедно с колко са ощетили бюджета бабките в Марково, които не издават касови бележки за по 1,50 лв. И да сравним сумата с укритите данъци за над 65 млн. лв. на Огнян Донев и компания? Бая години бабите в Марково ще трябва да рипат, за да стигнат това ниво на данъчно съвършенство.


Поздрав за отривистите инспектори, сгащили най-големите беловласи престъпници в държавата, окрали хазната. За тях е следния актуален виц:

Реанимацията на болнично заведение. Трима с инфаркт на съседни легла. Единият се обажда:

- Абе, братчеди, вие що сте тук?

- Ми к'во да ти кажа, станА ненадейно. Аз съм склададжия. Таман скатах една дузина кашони, те ти данъчна проверка. От притеснение, го закъсах с инфаркт – отговаря първият и предава щафетата на следващия.

- Аз съм митнически служител. Пристига един тир, аз си правя сметки как ще платя с него таксата на щерката в Холандия, ще купя нова кола на жената, ще изгреба басейн в двора на вилата. Тъкмо пресмятам и яхтата, изведнъж се изсипват един камион нинджи. Кеф ти ГДБОП, кеф ти ДАНС, прокурори, разследващи журналистки с навирени микрофони – аз от зор взех, та получих инфаркт. Ми ти що си тук? - пита той първия.

Аз, таковата, не съм толкова добре уреден като вас – унило обяснява той.- Като гробар си вадя хляба. Преди седмица ми карат един ковчег, ама то драперии, то кадифета, коприни. Вътре лежи един баровец, накичен целия в злато, по три пръстена на всеки вурст, пет дебели ланеца на врата, в устата му 32 златни зъба, лъщи, блещи отвсякъде. Поболях се, сън не ме лови. Само стоя и си мисля – толкова злато нахалост. МинА една седмица, не ме пуска. Награбих кирката, разрових гроба, откъртих капака на ковчега. А оня ми се хили насреща, свеж като репичка:

- Инспектор Филев, НАП! Контролно погребение!


Нападжии под прикритие да тропат хоро – това е лесна работа. В края на изпълнението бъркат под пояса и вадят кочан за глоби. Някой ще предположи ли къде са си крили кочаните с квитанциите за глобите амбициозните им колеги под прикритие на нудистки круиз?


Инспектори под прикритие са на нудистки круиз в морето. Корабокрушение. В разгара на веселбата двама се озовават голи-голенички в морето, заобиколени от мъже с нетрадиционни сексуални предпочитания. Плуват вкупом към брега, по някое време единият инспектор от НАП се обажда притеснено: „Колега, някаква рибка ми влезе в задника“. Другият отбелязва с тънък гласец: „То и на мен тъй, колега“. Хоров възглас край тях: „Не е риба, не е!“


12 март, вторник

Девиз на деня: Риба, ама цаца. Цаца, ама риба


Не му върви на ремонта по „Графа“. Заради него прекръстиха улицата на „Гафа“. Та сега там предстои поредната трансформация – щръкналите перки на акулите щели да бъдат окастрени, щото ония ми ти невнимателни пешеходци ходят като спънати коне и се потрошиха, дорде ги прескачат. А като махнат перките на акулите и ги превърнат в цаци, едно чудене и маене ще падне на улица „Гафа“, за какво да се хванат критиците. На ремонтаджиите ще им се наложи бързо да сътворят нов гаф, че иначе ще настане скука. След като се маскираха като джуджета с коледни шапчици, дали да не вземат да се престорят и на великденски зайци?


Дете се прибира у дома и от вратата подваща:

- Мамо, мамо, пък тате днес се спъна в перката на една акула на „Графа“.

- Така ли? И какво стана?

- Псувните да ти ги повторя ли?

- Разбира се, че не. Давай натам.

- Ми тогава – падна мълчешком.


Акулите са лесни, мрънкане си трябва. Типично по нашенски, все ще се намери за какво. Пътува наш сънародник в самолета и каканиже:

- Пфу, какъв неудачник съм. Българска му работа! Всички све каръци, хич не ни върви! Като ни знам дереджето, що ли се качих на тоя самолет. Само да не вземе да стане като оня скапан влак, който дерайлира. Ами оня автобус, дето падна в реката?

Пътниците започват да се суетят, около него се оформя вече празно пространство. В този момент стюардесата обявява по уредбата:

- Уважаеми пътници, самолетът се повреди, падаме над океана. На всеки ще бъде раздадена по една спасителна жилетка и свирка с топчe, да плашите акулите като паднете във водата!

Всички се нагласят с жилетките, надуват свирките, плуват си сред тях като в шпалир. Само нашият седи на едно място, духа в свирката, ще се пръсне вече, и... нищо. Акулата застрашително се е устремила към него.

- Ето – отбелязва каръкът. - Или ми се е паднала БГ свирка без топче, или ме е нарочила глуха акула.


Като знам какво се изговори по адрес на „умните светофари“, не ми се мисли каква ще е, ако столична община последва примера на посестримата си в Тел Авив, където бе предприета инициатива за подпомагане на пешеходци, които се разсейват със смартфоните си, чрез вграждането на светодиодни ленти на пешеходни пътеки. Инсталирането на „зомби светофарите“ там в началото на седмицата цели да се намалеят инцидентите между превозни средства и невнимателни пешеходци. Тук обаче инвестицията ще е прекалено скъпа. Всеки льольо със смартфон знае, че шофьорите са му длъжници и трябва да го пазят, докато рее поглед в устройството, за да не изтърве фийда.


13 март, сряда

Девиз на деня: То пък един живот!


По ирония на съдбата точно в седмицата, в която нападжиите направиха реклама на бабите от село Марково, в сряда правителството прие Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.). То пък един живот!


Модерна баба, насърчена да води активен живот, рекламира предимствата на Фейсбук пред приятелки:

Много е готино, шъ знайте. Каниш гости, пък не трябва да ги черпиш


Внучка обучава склерозиралата си баба как да се държи по модерному във Фейсбук:

- Сутринта поздравяваш приятелите и последователите си с картинка на чаша кафе, пожелаваш им хубав ден с някоя мъдра мисъл, разцъкваш им няколко снимки на котенца, следобед качваш някоя снимка на тортичка. Накрая да не забравиш да пожелаеш лека нощ със снимка на залез.

Става бабата сутринта, вади списъка с инструкциите, почва подред. По някое време забравила докъде е стигнала, почнала отначало. И така няколко пъти. В късния следобед се нагласила, турила си червило, напудрила си носа, зачела се в списъка, почнала да отхвърля за пореден път задачите на компютъра. Привечер няколко от приятелките й си споделят в таен чат: „Бахти склерозата е Гуна. Хич не заслужава да сме й приятелки във Фейсбук. Едно котенце поне да беше почерпила...“


Като отворихме дума за Фейсбук, в сряда вечер настана масова истерия – хиляди потребители изпаднаха в прединфарктно състояние, след като установиха, че социалната мрежа не им приема лайковете. Ето че има и теми в държавата, по които има пълен консенсус. На кой му дреме за сметките за ток и вода, кредитите, малките заплати и прочие, важно е проблемът с лайковете да бъде решен.


14 март, четвъртък

Девиз на деня: Мутирала работа!


Парламентът забрани на първо четене пушенето на изделия за водна лула, несъдържаща тютюн (наргиле) в закрити обществени помещения. Един обединен патриот обясни в пленарната зала, че ученици от четвърти, пети и шести клас организирали рождени дни в наргиле барове, а по данни на МВР не били редки случаите в смеските, които се ползват за пушене на наргиле да бъдат добавяни и наркотични вещества, та затова промените били наложителни. Да му имам проблемите. Пред училищата учениците откровено си пушат тютюн, а дилъри им предлагат да ги водят в „Дисниленд“ с бонбонки. Къде по-сложно е да разнасят наргилета.


Заек четвъртокласник пуши наргиле с трева в детския клуб на близката рекичка. По някое време идва гущерът, нахлупил рапърска шапка и го пита:

- Йойо, брат к'во прайш, йойо?

- Ми, пуша си тук наргилето, разпускам, йойо.

- Верно ли бе, аз пък не съм пробвал. Как става?

- Леле, брат, много си изостанал. Дърпаш тук, задържаш въздуха, издишваш...

Гущерът се почесва през капата.

- Абе, заек, това е бахти сложната работа, не мога да го направя.

- Ми тогава дърпаш, мяташ се във водата и плуваш до другия бряг, а там издишваш. Ще стане работата, ще видиш.

Гмурка се гущерът, стига до другия бряг, насреща му крокодилът:

- Кво правиш бе, мъник?

- Редим тук една далавера със заека, той ми е дилър. Ама да не му изземвам функциите, ей го там седи на другия бряг, пред детския клуб се е заземил. Ходи го питай него, той ще ти каже как се правят нещата.

Гмурнал се крокодилът, преплувал реката. Стига до другия бряг, изтръсква се. Заекът седи с окръглени очи и му вика:

- Абе, гущер, нали ти казах да издишаш бе. Ти си мутирал, копеле!

15 март, петък

Девиз на деня: Лика-прилика


Седмица на народното творчество. И не съвсем. Докато народът остроумничи и измисля нападжийски вицове и колажи – като този с един изтърсак, наредил се сред културисти, за да ги гепи в далавера с касови бонове по време на състезание, ВИП пандизчии творят мемоари. Не минава ден без олигархът Банев да даде своя принос към арестантските мемоари. Брендо вече не е сам. От страниците на Банев близа поезия, родена от самото сърце. То не са мутри, ЕС, валутен борд, данъци, доходи, пенсии – с комсомолски хъс Банев нищи тема след тема, за да си запълва времето в следствения арест. Подвизите му като приватизатор не са толкова ярки, колкото изразните му средства. За каквото се хвана, го доведе до пълна разруха. Но и на него държавата му е виновна. И той е от пичовете с нов морал. Може да станат съавтори в опорките с другаря Капитал Прокопиев. Лика-прилика са си. Където са двама, там са и трима. Ето го и Цветан Василев се задава от Белград. На една ръка разстояние. Той обаче е хитрец, вместо да се мори, кара жабешки принцове с агентурно минало да му вършат мръсната работа.


Странно нещо са агентите на бившата ДС. Феите им кръстници добре са ги обучили. Целунеш го – става издател, нова целувка – съосновател на сайт, трета целувка – пак си е обикновен доносник. От днешните им писания става пределно ясно каква дейност са отчитали навремето. Има един – агент Академик му викат, голяма работа вади, ама... като във вица. Журналистите от „Торнадо“ още го споменуват. Чета му петъчния коментар в сайта, от който се отрече. Това трябва да е някакъв нов журналистически жанр, форма на самозадоволяване. От текста става ясно, че е експерт и в тази област.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (13 – 17 май)

Свърши се с външното оценяване на четвъртокласниците. Наред са зрелостниците. Дупе им яко! Цяла седмица кой ли не се изреди да им се заканва какво ще се случи, ако решат да преписват. А преписването всъщност си е неизбежна самоотбрана. Трябва да бъде уредено със специален закон. Или поне със стратегия. Това е една игра на гоненица, в която никой не е победител. Образование и оценки се гонят, а познанието се крие прозорливо в миша дупка и им се надсмива лукаво. Или може би хитро. Все тая!

Седмичен мониtоринг (29 април – 3 май)

Делници и безделници. Празници за безпразници. Само яйцата се кефят след дългото въздържание. Сега могат да се целунат и да преминат на следващ етап. След здравото чукане и преяждане с козунаци идва ред на горчивата истина – глобалното затопляне никак не се съобразява с празниците. Мърдане няма, трябва да си отработим диетата.

Седмичен мониtоринг (15 – 19 април)

Дума на седмицата – присъди. По-точно – две на брой. Топли, топли, още парят. Присъдите на бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова разбуниха духовете. Особено сред една категория протестъри, които редовно се бунтуват срещу липсата на правосъдие. Надигат плакати по темата и искат присъди. Сега пък не искат такива. И пак са навирили плакати: „Ние сме Десислава Иванчева и Биляна Петрова“. Присъдата в случая е не само решение на съда, но и диагноза на една категория хора, които според случая извъртат позициите си на 180 градуса. Последно – да има или да няма присъди?