Около 60 000 ученици ще прекрачат за първи път училищния праг. Не на 15 септември, както повелява традицията. Но то пък едни традиции... И тази година учениците ще са експериментални мишки. По метода „проба-грешка“ ще тестват както тях, така и нервите на родителите и на учителите. А като стана дума за родителите, в началния курс те вече получиха финансова сурвачка. Помагалата за уж безплатното образование притурят между 40 и 60 лева отгоре към разходите за тетрадки и учебни пособия. То пък едно образование... За без пари – толкова.

10 септември, понеделник

Девиз на деня: VIP панаири


Тъкмо си помисли човек, че няма накъде по-надолу, и ето ти изненада. Появява се поредният телевизионен формат и откриваш, че една група хора са изключително способни и талантливи в риенето на дъното. VIP кочинка, в която разни звезди с повехнала слава и измислени герои, абсолютно неразпознаваеми за телевизионната аудитория, влизат в роли. Дори когато някакви абсолютни недоразумения, които панаирджийски се прехвърлят на циганско колело от едно предаване в друго в съответната телевизия, биват представяни като звездни личности, не е изключено нивото да падне още по-надолу. Така в тези VIP формати се озовават и хората, с които някакви други хора съжителстват, дъщери на бащите си (известни именно с това, кретащи цял живот на гребена на роднинската слава), както и персони, забърсани буквално от улицата. Риалити форматите навсякъде по света залагат на низки емоции и страсти, жълтурство и помия. Само тук обаче мъжът, с който някоя телевизионна водеща дели едно легло, може да се води за VIP. Може би трябва да се въведе длъжност „ВИПисимост“, за да знаем как да определяме тези звездеещи се партньори. И само тук хора, за съществуването на които никой не е предполагал и чувал, може да са поканени за участници, защото някой от продуцентите ги е мернал с периферното си зрение. И само тук във финалните надписи на всички формати се виждат едни и същи фамилии, но това е, защото са ултрапрофесионалисти и талантът им е несъизмерим.


Риалити форматите у нас са помийна яма, в която се въргалят остатъци от слава, самочувствие без покритие, финансови затруднения, алкохолни и други падения. Те са външен кенеф, в който някакви персони се изхождат на показ. След което без свян се навеждат, за да съберат от дъното стотинките, които са им хвърлили. Добре де, нека знаците да са хартиени. Но от това, че с тях са се бърсали задници, не стават по-привлекателни. На дъното на външния клозет няма как да падат звезди. И звездите са хора все пак. И техните екскременти миришат.


Виц на седмицата, на който да се смееш ли, да плачеш ли е въпросът, който „Биг брадър“ задава на някаква добре платена кифла, експеримент на пластични хирурзи, която се бори за „оцеление“ и „равноправност“:

- Какво е прокурор, Нора?

- Не съм учила право, не съм завършила Софийския университет, за да знам... Ами какво е, знам какво е, нужно ли е да казвам. Значи, когато има някоя създала се ситуация, той трябва да я преведе на прост език.“


11 септември, вторник

Девиз на деня: Разкош поради липса на доказателства


Френски психолози и социолози откриха топлата вода – ефектът от ваканцията траел само четири дни. На петия човек вече се чувствал така, сякаш никога не е излизал в почивка. Хубавите впечатления се изпарявали, депресията връхлитала потърпевшия с все сила, а мозъкът му се оказвал обхванат от терзания, съмнения и горчивина. Изследователите обаче са в грешка. Изводите им не се отнасят за чиновниците. Или поне не за българските такива. Край държавната софра у нас по различни данни са се наредили между 769 000 и 800 000 души, които си получават редовно заплатите и масово не се преработват, но пък за сметка на това стриктно си следят за привилегиите и почивките. Средносрочната бюджетна прогноза предвижда през 2019 г. за заплати и осигуровки за тази уникална и значима част от народонаселението ни да се похарчат милиони левове. При тези цифри няма как мозъците на работещите не-чиновници да не бъдат обхванати от терзания, съмнения и горчивина. Лошото е, че край държавната софра празни столове няма, въпреки че периодично се увеличават. И това е крайно депресиращо. Целогодишно.


Говорят си двама чиновници:

- Нали знаеш, че от понеделник почваме стачка?

- Добре де, нали по закон ни е забранено да стачкуваме?

- А, ние ще го направим много бавно, без да бързаме, само минималните ни служебни задължения!

- Така ли? Тогава излиза, че ще работим повече, отколкото обичайно...


Въпрос на деня:

- Защо някои държавни служители живеят в такъв разкош?

- Най вече поради липса на доказателства.


Добра новина за пчеличките и търтеите в държавната администрация – всички заплати в бюджетния сектор ще бъдат увеличени с 10% от 1 януари 2019 г. Честито на печелившите!


12 септември, сряда

Девиз на деня: Двама се карат, никой не печели


Спорът между синоптиците и „банските старци“ продължава да се раздухва. Нападките вече валят като гръмотевичен дъжд. В сряда спорещите тръгнаха да си мерят заплатите на кантар. По всичко личи, че поговорката, че когато двама се карат, третият печели, в случая няма никого да огрее. Слънце на хоризонта не се задава.


Пунктът за скрап на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров ще стане постоянен. Още нови художествени инсталации от този тип планира да финансира Столичният общински съвет. Междувременно железата и арматурите в подземието на мавзолея щели да бъдат продадени за скрап, за да може с приходите да се финансират културни дейности. А не е ли по-просто да изкарат и струпат отгоре железарията и да я кръстят артинсталация? Едва ли някой ще схване разликата.


13 септември, четвъртък

Девиз на деня: Ще им накривят капелите на капелмайсторите


Папа Франциск е разпоредил разследване в световноизвестния хор на Сикстинската капела, предаде Ройтерс. Не защото слухът му е бил подразнен от фалшиво пеене, а заради финансови нередности. В изявление на Ватикана се казва, че ватикански магистрати са започнали разследването преди няколко месеца и че то продължава. Разследвани са мениджърът на хора (светско лице), както и неговият директор (свещеник). Те са заподозрени във финансови злоупотреби и пране на пари. Ако се съди по ефекта от доклада за сексуалните злоупотреби в католическата църква, който още не е довел до нищо съществено, на двамата заподозрени най-много да им накривят капелите с разследването.


Бившата американска първа дама Мишел Обама обяви, че подхваща турне в 10 американски града, за да представи мемоарната си книга Becoming („Да станеш“), предаде Ройтерс. Госпожа Обамова споделя, че е прекарала последната година и половина в размисли за собствената си история и вече е закопняла да я сподели. Презентацията на мемоарите на експрезидентшата е планирана за стадиони с капацитет до 23 000 зрители. Голямо надвикване ще пада явно. При такъв очакван интерес представянето на книгата на съпруга й, която още не е написана, вероятно ще бъде планирано да се състои някъде в Космоса.


14 септември, петък

Девиз на деня: Изгори, за да светиш


Очите на паметника на цар Самуил изгаснаха. Изкуствоведката Диана Попова е изпратила писмен сигнал за това. В отговора на общината се казва, че това е било провокативно хрумване на автора, към което те нямат ангажимент. Ако гражданите го искат обаче, очите на царя ще светнат отново, пояснява зам.-кметът на София Тодор Чобанов пред в. „Телеграф“. И на гражданите им става едно такова мило, че ги уважават със или без повод.


На фона на предстоящия обществен дебат за светещите царски очи столичната улица „Граф Игнатиев“ осъмна с бетонирани дървета, които са емблема на това място от десетилетия. Кой знае как са светили очите на хората, допуснали това. И дали ще им светне да си поправят грешките, преди дърветата да погинат.


Виц за Иванчо. Става и за плеймейтки:

- Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука?

- Много ясно. Щото очите са по-напред от ушите!


По план трамвайното движение по ул. „Граф Игнатиев“ трябва да бъде пуснато в началото на ноември. Това обяви зам.-кметът на София Евгени Крусев през седмицата. Информация на ухо – в момента ватманите се обучават как да заобикалят препятствията, ако казусът със злополучните дървета се реши по нестандартен начин и се наложи те да бъдат преместени.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (5 – 9 ноември)

Те са силни. На думи. Големи. На мерак. И съвършено не им пука за нищо и никой. Единствената им цел е да подскачат и да се перчат, за да не изпаднат съвсем в забвение. Те са уникалната сама по себе си и самодостатъчна (сама на себе си) партия „Тарикати за (силна) България“. Не са оттук, само минават. Не ги търсете за сериозни инициативи. Дай им да подскачат по площадите и да се пудрят на телевизионния екран. Без значение на каква тема се изявяват, те си циклят само в едно – всички в политиката са маскари. Да, ама маскарите спазват правилата, докато тези уникати (примати) се поставят (не)очаквано и в това отношение на пиедестал. Дребосъци, които се имат за великани. Във Фейсбук са онлайн, в реалната политика – офлайн.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 октомври)

Има хора и хора. Някои никога не се извиняват. Други го правят „по настояване“. Трети – от лицемерие. Четвърти злоупотребяват с извинителните бележки. Пети – със забележките. Каквито и скрити мотиви да има зад извиненията, важна е интонацията. В някои случаи стига и сведен поглед. В други – извинението трябва да кънти.

Седмичен мониtоринг (15 – 19 октомври)

Българинът разбира от всичко. Но най-много от футбол и политика. А пък правото му е в кръвта. Може да осъди човек, без да му мигне окото. Може даже да го направи със затворени очи. И без друго кьоравата Темида не ги умее тези неща. Съдийството и адвокатлъкът са масово разпространени хобита в обществото. Всеки ги упражнява и управлява в свободното си време. А свободно време – бол. Вместо всеки да си гледа работата и да върши това, от което разбира, напира да дава мнения и оценки. А независимият български съд се клатушка в желанието си да угоди на разбирачите и в същото време да спази буквата на закона. Така графитите тук са произведение на изкуството, а в Япония са вандалщина. Такъв двоен стандарт проявяват особено силно онези, които от една страна са се вкопчили в темата за съдебната реформа, а от друга я разтягат като локум.