Седмичен мониtоринг (10 – 14 август)

Седмичен мониtоринг (10 – 14 август)

За протестите на инат и блокадите, мамините и бабините дечица, алтернативата и липсата на такава, за краткия път към вечността и истински значимите неща

Гледахте ли новия летен хит – „Да протестираш на инат”? Днес в центъра, утре и във вашия квартал. Вие работете залудо, стойте залудо по спирките, залудо заобикаляйте, за да си стигнете у дома. Те не са като вас. Нямат бърза работа, могат да си седят така месеци, даже години наред. Да блокират кръстовища, магистрали. Да пият „висящо” кафе. Да карат кънки и да си играят на „Народна топка” насред Орлов мост. И не си помисляйте даже да ги напсувате за тормоза, който упражняват над вас, за да не си го получите. Ако това ви е демокрацията, мерси. Консумирайте си я сами.

10 август, понеделник

Девиз на деня: Упс, не бях аз!


Рискът на живото предаване – когато опитен журналист като Канна Рачева заявява, че ще си измисли нещо за протестите в чужбина, за които не знае. И после наистина си измисля. Рискът на живото предаване – когато неопитен политик като Христо Иванов се дъни и се опитва да се измъкне с няколко версии, които си противоречат една на друга. Тези два случая ме подсещат за един виц, който ще ви споделя вместо друг коментар:


Влак. Пълно купе. Един от пътниците пръдва мощно. Вади двулевка и започва да чегърта с нея – ту по стъклото, ту по седалката. Друг пътник му казва: „Абе, на звук го докара, ама на мирис не можа”.


11 август, вторник

Девиз на деня: Диво протестърско къмпингуване


С една тента и две палатки, кръстовището на Ректората отново е под блокада. В понеделник майките от "Системата ни убива" обявиха, че няма да пречат на столичани и се преместиха пред Министерския съвет. Във вторник блокадата се завърна в друг формат на шоуто, този път под диригентската палката на адвокат Николай Хаджигенов от "Отровното трио", който обясни, че са купени нови палатки. Преди това пък от импровизирана трибуна на протеста генерал Димитър Шивиков заяви, че вече 34 дни площад "Независимост" се бил превърнал във връх Шипка за протестиращите. Ако трябва да сме честни, някои от организаторите звучат по-скоро като Сюлейман Безумний. Дивото протестърско къмпингуване продължава, напук на онези, които не виждат никаква алтернатива в лицата, които са по площадите.


В 34-тия протестен ден към сградата на Министерския съвет (МС) летяха домати, яйца и зелени бонбони, а начело на атаката бе отново адвокат Николай Хаджигенов от "Отровното трио". Протестът премина под наслова "Пл. „Независимост“ е нашата Шипка". Организаторите на гражданското неподчинение обявиха, че няма да прекратят протестните си действия. По-рано през деня те поискаха и пари, защото организирането на протестите изисквало финансиране. Разликата с едни предишни протести май е, че този път сметката няма да се управлява от мъжа на една хитра пиарка. Иначе мотивите са същите. Същите са и протестиращите, които де факто върнаха ГЕРБ на власт, а сега се правят на активни борци.


За задълбочаване на гражданското неподчинение и по-категорични протестни действия след изявлението на „Отровното трио“ се обявиха протестиращите в палатковия лагер на „Орлов мост“. Според тях радикализацията на протестните действия е необходима, защото управляващите отказвали да ги чуят. То и много други отказват да ги слушат, но на протестиращите не им пука особено.


12 август, сряда

Девиз на деня: Къде бе, мама, с тия боси крачета?


Всеки втори младеж у нас бил мамино детенце, тоест не можел или не искал да отлети от семейното гнездо. В контекста, в който се поднася тази информация, това би трябвало да е някакъв опозоряващ факт. Много по-притеснителен обаче е синдромът „бабино детенце”. А най-лошата комбинация е семейство, в което жената е осиновила мъжа, а тъщата е поела функцията за отглеждането на внуците и родителите им. Тежко и горко на такава пародия на семейство.


Знойна нощ. От спалнята се чува пъшкане. Мъжът с приглушен глас: „Марчеее, страхотна си, ще те изям!”. Зад вратата се разнася гласът на свекървата: „Ма, хубава работа, аз такава мусака съм направила, той ще се тъпче с боклуци”.


Младоженци. Правят каквото правят, мъжът излиза на пръсти да се измие, а зад гърба му се чува: „Къде бе, мама, с тия боси крачета?”

13 август, четвъртък

Девиз на деня: За един миг… и следва вечността


Нищо в този ден няма значение. Яйцата и доматите по парламента, походът на бивш фен на ГЕРБ с мутренска визия, пристанал на банкера беглец Цветан Василев и изживяващ се като „боец”, избиването на комплекси с мегафон. Който иска, нека да обръща внимание на тези преходни неща. Днес угасна една звезда и това е моят избор за водеща тема.


Животът си отива за един миг. Тази нощ от инфаркт е починал Бисер Михайлов. Всички си спомнят за неговото присъствие на терена, за мястото, което заема в българския футбол и в „Левски”. Аз ще го помня усмихнат, поседнал кротко на пейка пред един квартален магазин, от който обичаше да си купува сладолед във вафлена фунийка. Плътно до него е любимецът Пъфи – очарователен френски булдог, разглезен до безумие. Огромен и добродушен, с благ поглед като този на стопанина си. На врата му има вързана триъгълна кърпа. Познава отдалече тези, които му се възхищават. Случвало се е да слизам от трамвая и да се връщам, за да му се порадвам. Изразява шумно радостта си, с нещо като грухтене. Никога не съм го чула да лае. Бисер Михайлов отначало ни гледаше недоверчиво – мен и сина ми. Не всички хора са добронамерени, но постепенно погледът му се смекчи. Беше точно такъв човек - спечелиш ли благоразположението му, можеш да клечиш колкото време искаш край кучето и да му се радваш. Извеждаше го сутрин и вечер, на хладнина, защото горещините не му понасят. В очите на стопанина му се четеше гордост, че и други възприемат неговия френски булдог като съвършеното куче. Пъфи е кръстен на Пъф Деди и е бил кучето на неговия внук Ники Михайлов. Той обаче преценил, че Бисер Михайлов ще се грижи по-добре за него и му го подарил. Кучешката скръб е като човешката. Неизмерима.


Много хора забравят, че днес сме тук, а утре ни няма. Не обръщат внимание на някакво куче и на неговия стопанин, не си губят времето в празни приказки с непознати. Не си дават сметка, че човекът, с когото всеки ден се разминават, може да е легендарна личност. Капсулирани в ежедневието, проблемите си и близкия приятелски кръг, пропускаме толкова много възможности. А после вече е късно. Един миг… и следва вечността.


14 август, петък

Девиз на деня: За блокадите и циганския манталитет


Не, това не е обида. Правозащитниците, които реагират на „цигани” като бик на червено, са разтворили лакома паст. Но циганите никога не се наричат помежду си роми. Попътувайте сред тях, общувайте с тях и тогава ще си говорим.


Не, това не е обида. Протестърите, които не допускат, че може да има мнение, различно от тяхното, възприемат като обида дори чувството за хумор. Имаше една неприятна персона, която беше навирила четина, че била показана като „Снежанка на олигарх”. Всъщност беше ангелче, но по реакцията й осъзнахме, че това за нея е върла обида. Това пък ми напомни за един налудничав тип, чието досие ми беше попаднало преди време. Пускам пасажи от него, без да го назовавам. Звъни бесен, вдига скандал: „Що не си ми написала името, за да те осъдя?”. Питам го как се е разпознал, след като никъде не е назован. Той ми обяснява разпалено, че не само че се разпознал в написаното, но и приятели и познати му звъняли на поразия да изразят искреното си възмущение. И по този начин потвърждава, че написаното е самата истина.


Случка в столичен автобус с масирано мургаво присъствие. Разреден график заради лятното разписание. Автобусът се чупи, пристига нов да го смени. Шофьорите се сменят, още 5 минути забавяне. Когато потегля накрая, се чуват крясъци и псувни. С най-невъзмутимо изражение питам жената, която се опитва да ми спука тъпанчето тя дупчила ли е билетче или е с карта като мен? Поглежда ме невярващо и започва да опява: „Аз да не съм луда? Ония окрадоха държавата, аз ще им плащам билетчето... Аре бе, карай!” Някои протестъри са бетер циганите. Не са си дупчили билетчето, нямат разрешение да блокират кръстовища и да пречат на гражданите, които, за разлика от тях, работят. Нямат, но са тръгнали да оправят държавата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.