Седмичен мониtоринг  (1 – 5 юни)

Седмичен мониtоринг (1 – 5 юни)

Ами не е нормално, ще ме прощавате. Не е нормално човек, нарушил карантината за коронавируса, който даже няма симптоми, да получи три месеца затвор и глоба от 10 бона. А рецидивист с многобройни криминални регистрации, потрошил колата на колежка от „Телеграф медиа“, да бъде пуснат от ареста със санкция на дежурен прокурор. Грешката беше поправена. И какво от това? Публична тайна е, че това е масова практика. Крадци, побойници, вандали. Докато за провиненията на такива хора няма адекватно наказание и докато дежурни прокурори си позволяват с лека ръка да ги връщат обратно на местопрестъплението, за да довършат започнатото и да си съберат пари за гаранцията с нови кражби и удари, резултатът ще е 1 на нула за тях. Прокуратурата, нещо? Законодателите, нещо? Щом системата за престъпления и наказания не работи, направете необходимото да се направят съответни корекции, които да пресекат порочните практики и възможности за оневиняване на хора с грешен чип.

1 юни, понеделник

Девиз на деня: Един за всички, всички за един... нарушител


Понеделнишкият ми фокус е за човечеца от Елхова, станал изкупителна жертва на коронавируса. Поне да го беше изкарал на крак, че да има някаква полза. Защото сега може да се счита за двойно прецакан. Веднъж - заради задължителната карантина у дома, защото е пътувал навън. И то при положение, че цели дузини джебчийки и сезонни работници от определени малцинствени групи се завърнаха в родината и разходиха коронавируса навсякъде, преди мерките да бъдат затегнати. Имаше и случаи на избягали директно от летището хора, покатерили се на такси и отпътували по родните си места, за да посеят там заразата. Ако не бяха всички тези случаи, човечецът от Елхово можеше да бъде нашибан на голо с камшик за назидание на всички. Сега присъдата срещу нарушителя е капка в морето.


За една Япония например, това си е в реда на нещата. Там даже няма да се намери човек, който да подложи на съмнение обективността на наказанието. То по презумпция е правилно, защото изискванията са за всички. За българската действителност е екзотика да бъдеш глобяван за неспазване на правилата. Нашата народопсихология залага на принципа „Те па ще ми кажат на мен!“. Затова и такива наказания ни учудват.


Вирусът бил изял средно по 150 лева от парите ни за втора пенсия. Да доживеем до първа, пък после ще я мислим втората.


Куриери, компютърни специалисти и аптеки били печелившите в кризата. Като казват някои хора, че има спекула в ценообразуването на лекарствата, всички фармацевти масово го отричат. И правилно. Това не е от вчера все пак. И действително няма връзка с коронавируса.


Заявката за големи разкрития от страна на бизнесмена Васил Божков придоби комичен оттенък, след като този страховит в недалечното минало образ се появи като комиксов герой. Винаги съм смятала, че приказките трябва да се четат между редовете. И в случая така. Уж положителните герои понякога не са това, което са, колкото и разказвачът да се старае.


2 юни, вторник

Девиз на деня: В пещерата на Али Бож Баба


Паяжината на Прокопиев напълно очаквано се простря и към новия мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност. Не му мина номерът обаче този път. Вероятно вече е започнал да нахвърля основите на поредния убийствен доклад, в който се говори за монопол, или се чуди кого да атакува, за да разсее вниманието от себе си. В годините често му се получаваше да сее бури в чаша вода. Вълкът козината си мени, но нрава не. Отнася се и за агнешките главички и техните производни.


Прокуратурата изрече вълшебните думи и влезе в пещерата на Али Бож Баба. За да наизвади оттам разни предмети. Противно на очакванията, няма да коментирам начина, по който тези антики са съхранявани, защото не съм компетентна. При едно почистване извадих от служебното си бюро луканкова пръчица на 5-6 години. Познанията ми за археологическите находки стигат дотам. Любопитно ми е обаче всички нахвърляни в чували иманярски и други находки по музеите съхраняват ли се по правилата? И защо в някои случаи бизнесмени със съмнителна слава се оказват по-добри стопани на историята от хора с една камара научни титли и дипломи, които нямат лично отношение към това, с което се занимават.


Пещерата на Али Бож Баба е интересна сама по себе си, защото събира в себе си истории от различни приказки, които разказвачът от Дубай се опитва да синтезира. Интересно на какъв комиксов герой ще се оприличи, когато дойде ред да коментира обвиненията за изнасилванията и убийствата. Синята брада, може би?


3 юни, сряда

Девиз на деня: За Полфрийман и съветниците му. Не е луд този, който... си заши устата


Не ви ли дойде до гуша от австралийския убиец, когото правозащитните организации на кръга „Капитал“ активно промотират от години? Каква нова провокация подготвя този луд човек и съветниците му? Не им ли стига, че от 20 години излежа само 12? Искате ли да се обзаложим дали номерата му щяха да минат, ако беше извършил престъплението си в друга държава, та дори в Австралия? Зад мазохистичното удоволствие на човека, който собственоръчно си заши устата в шантав порив да протестира срещу свободата на словото, прозират едни много нормални и последователни съветници, които отлично знаят какво целят чрез лимонки като Полфрийман. Хора, които всекидневно се упражняват в шев и кройка върху нечия чужда уста под предлога, че уж се борят за свободата на словото. Лъжци и манипулатори, които обслужват нечисти интереси.


Ден за матури, в който за пореден път зрелостниците са възприемани като потенциални престъпници, готови на всичко, за да изкарат по-високи оценки. Междувременно мога да споделя някои преки наблюдения от дистанционното обучение. Класна работа по математика. Децата съсредоточено попълват теста. А в тишината се чува родителско шушукане. Някой отговорен родител е решил да помогне на детето си да изкара по-висока оценка. Убедена съм, че ако зрелостниците можеха да бъдат придружавани от родители, на квесторите наистина щеше да им се отвори бая работа. Сега е смешно да се коментират петима или шестима преписвачи, чиито работи са анулирани. Те са най-малкият проблем. Даже, колкото и екстравагантно да изглежда, зрелостниците трябва да бъдат толерирани и поощрявани да търсят начини да достигнат до верните отговори. Това означава, че са намерили начин самостоятелно да излязат от заплетена ситуация и ще е много по-ценен опит за тях от папагалското наизустяване на готови теми.


4 юни, четвъртък

Девиз на деня: За кокошка няма прошка, за милион няма закон


Главният прокурор Иван Гешев потърси и намери прилика между логиката и поведението на Цветан Василев и Васил Божков. И двамата са бегълци от закона. И двамата искат да има проблеми в държавата, за да им се размине наказателното преследване. И на двамата няма да им мине номерът.


Нечии номера обаче минават. Олигархът Огнян Донев създаде прецедент с твърдението си, че непознаването на законите го освобождава от отговорност. Дълги години ни убеждаваха точно в обратното. Егати милионерът, щом 62 млн. лв. данъци му се опряха и върти цигански номера, за да се отърве. И егати системата за случайно разпределение, щом като делото му се озовава именно на бюрото на съдията, който се очаква да го реши по най-удобния и приемлив за милионера начин. Случайност? Едва ли.


Кофти новина за дежурните протестъри - съдържа се в информацията, че София е закъсала за жълти павета. Всяко трето според експертизата е за смяна, но никой вече не ги произвежда. Добре е, че редиците на платените викачи оредяха и ако им свикат сбор, вече за всеки ще има паве. Даже и незаети павета ще има, защото хората осъзнаха, че „будната съвест на обществото“ гони частни интереси.


5 юни, петък

Девиз на деня: Не жалете децата, които бягат от час


Преди края на учебната година има екстравагантни идеи от страна на учители дистанционната форма на обучение да продължи да функционира и догодина. Това, както може да се предположи, ще отвори още повече ножицата между семействата, които не могат да си позволят по един лаптоп на член от семейството и свободни стаи за хоум офис и онлайн образование.


Пресен пример. Виртуална родителска среща. Няколко родители са информирани, че децата им бягат системно от час, не участват в уроците, не пишат домашни и не ги представят на учителите при поискване. Повечето от провинилите се стоят с увесен нос и не смеят да кажат гък. Един обаче решава да се опълчи. Домашните според него нямат задължителен характер, а са по желание. Той лично разрешил на сина си да не ги пише, защото го напрягали. Накрая се оказва, че детето изобщо не е стъпвало в час от грипната ваканция насам. „Е, и?“, упорства родителят. Според него извънредното положение е било достатъчно напрягащ фактор, че да се изисква от децата да учат. Информация на ухо - това е трето или четвърто училище, което въпросният ученик сменя, а е само пети клас. Как трябва да процедират учителите и директорите с такива ученици и родителите им? Може би от МОН трябва да помислят не само как да връщат ученици от малцинствени групи в класната стая, но и как да вкарат там презадоволените деца на нехайни родители като въпросния екземпляр.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.