Проблемът с пустеещите плажове е на път да бъде решен – инспектиращите министри и придружаващите ги експерти и журналисти, които им правят вятър колко много работят, създават усещане за масовост. Пък ако си носят и сгъваеми столчета на плажа, още по-добре. От край време се знае, че който много лае – не хапе. И обратното. С това правя плавен преход и към другата водеща тема от седмицата. Не знам на колко от кучетата с наднормено тегло ще им надянат по принуда намордници, но за агресивните бабички в градския транспорт тази мярка е крайно необходима, особено в учебно и работно време.

 

1 юли, понеделник

Девиз на деня: Под прикритие


Ретроградният Меркурий разваля цял месец колата, предупредиха астролози. Мамка му и Меркурий. Така под прикритие освен колата ми пре*ба и керамичния плот, фурната, бойлера. Сега се чудя да врътна ли една пералня, или да чакам до 1 август.

Главсекът на МВР Ивайло Иванов последва примера на данъчните, които тропаха хоро в село Марково, за да спипат хореограф, който не издава касови бележки за репетициите. След грандиозния резултат от операция „Хоро“ главният секретар на МВР самоинициира операция „Храстче“ и нагледа патрулките по морето. Тайната операция надлежно беше разгласена в средствата за масова информация. Оттам и на народонаселението, което се кани да летува, и на униформените служители, които се крият на сянка и дебнат за нарушители, им стана ясно - да се озъртат за главни секретари под прикритие. В нашия случай Иванов бил по дънки и тениска, а също и с черни очила, за да не го разпознаят. Трябваше да си сложи и сламена шапка за още по-добра дегизировка. Мястото на такива новини е точно в хумористичния обзор на седмицата за съжаление.

2 юли, вторник

Девиз на деня: Старши, ти мен уважавашшш... ли ме?


Петъчната сага с пияния на талпа шеф на 6-о РПУ продължава и днес. Оказа се, че огласяването на случая толкова го разстроило, че излязъл в болнични. И то баш в момент, в който министър-председателят скастри докторите, че издават болнични на кило, и разпореди проверки. Махмурлукът ще да е тежък, щом и до болнични се е стигнало.

Цветни аксесоари ще придават домашен уют на купетата. „БДЖ обновява интериора на спалните вагони“, гърмят и трещят вестниците. От публикациите става ясно, че обновяването ще е частично. Който се дореди до въпросния единичен цветен вагон, да свирка. На другите пътници от железниците ще предоставят по чифт розови очила.

Двама французи на незабравимо пътуване в български влак. Качват се в цветния вагон, кефят се. Насреща им един унил дядо, увесил нос, на шаренко не се радва. Бръкнал е в джоба си и държи здраво остатъка от пенсията. Настава нощ. Французойката става палава:

- Шарл, какво ще кажеш тук, в България, точно на това място, да направим нашия малък Пиер, за когото толкова много мечтаем?

Шарл не чака покана. Бързо се разхвърля, гаси осветлението, мушва се до жената и леглото започва да скрибуца. Изведнъж влакът рязко набива спирачка. Шарл се изсулва от леглото и пада долу на пода. Французойката започва разтревожено да го вика:

- Шарл, Шарл, не виждам нищо, къде си?

- Абе, Шарл не го знам къде е, ама Пиер ми е на челото – обажда се дядото.

3 юли, сряда

Девиз на деня: Внимание - зло куче!


За какво лае гладно куче? Рязко огладнявам всеки път, когато чуя този въпрос. Преди години един митнически шеф ми посвети собственоръчно написана басня с такова заглавие. В интерес на истината го уволниха преди още да изръмжа в знак на несъгласие, че невинно котенце като мен е оприличено на куче. То и шефът на въпросния митничар имаше същото мнение за мен. Отивам на рутинно събитие, той ме забелязва в навалицата от журналисти и стреснато реагира: „Ау, ето я кучката от КЕШ!“ Всички така си ме знаеха. Мнозина се опитаха да ми сложат намордник, защото съм агресивна, зъбя се, ръмжа и лая стръвно, хапя лошо и без предупреждение. В сряда осъзнах колко лесно е било да ме обезвредят. Трябвало е само да поставят условието за килограмите. Така ща, не ща, щях да си ходя неизменно с намордник. И при братчедите по кучешка линия тъй. Само искам да видя проверяващите – в едната ръка с кочан за глоби, в другата – кантарче. Щото външният вид понякога лъже. От козината ще да е.

Всеки знае, че дребните породи кучета са най-люти, също като комарите. Проблемът с намордниците при тях обаче е тежък. Може да се наложи собствениците да им приспособят нещо – например тапа от шампанско с ластиче. А с намордниците за плоски муцунки на мопсове и френски булдози как стоят нещата? Май намирисва на дискриминация.


Катаджия спира автомобил за проверка. Аптечка, пожарогасител, колан, редовни документи – няма за какво да се хване. Почесва се той по главата и се подсеща:

- А такааа... това кученце защо е без намордник?

- Ма, господин полицай, то е плюшено.

- Породата няма значение. Ще се глобяваме и туйто.

- Госпожо, това куче агресивно ли е?

- Не, изобщо. Напълно миролюбиво е, не хапе.

- А мен защо ме лае?

- Защото е женско, флиртува с всички помияри.

4 юли, четвъртък

Девиз на деня: Място за всеки


Снимки на празни български плажове наводниха социалните мрежи. Къде са сега реставраторите на миналото, които бичат подписки за учебниците? Да им покажа ретро картички, не за друго. Не се бутайте, моля! На плажа, както и в историята, има място за всеки.


Хубавото на пустеещите плажове е, че никой не ти занича от съседния чадър целулита.

Лежим си на плажа, аз екипирана с буркини, мъжът ми извадил на показ добре гледано шкембе. Покрай нас минава шеметна блондинка, рекламно лице на „Сезонът на дините“. А оня мръсник, моят, седи, забол нос във вестника, и не я поглежда. То бива лицемерие, ама ще му дам да се разбере!


Дивото къмпингуване е боклучава работа, обобщава (не точно с тези думи) екоминистърът. Нено Димов цитира изказвания на кметове, които се оплакват, че къмпингарите оставят камари боклуци след себе си, без да ги е грижа къде ще са другото лято. Не е проблем само, че дивите къмпингари мърсят и не чистят след себе си. Проблем е, че другите летовници не протестират. Защото не осъзнават, че чуждия боклук после им го таксуват на тях.

5 юли, петък

Девиз на деня: Такса кенеф


Подсъдимият олигарх Николай Банев се жалва от общата тоалетна в арестантската си килия, мухъл, хлебарки и дървеници. Сред оплакванията му фигурира и това, че съкилийниците му твърде дълго се заседяват в тоалетната. Пак да се благодари, че не са му турили бариера пред кенефа – да плаща 8 лева всеки път, когато му се приходи по нужда. Такава бариера обаче има за пореден път тази година в курорта на Баневи Русалка. През 2010 г. собствениците отнесоха глоба за бариерата, курдисана на общински път. Повторното й поставяне показва колко им дреме за финансовите санкции. А на хората защо да им дреме за несгодите на Баневи? Олигархът по голяма нужда може и да не отговаря.


Петъчен лай по темата за каишките и намордниците. Депутати се жалят, че са останали недоразбрани. Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не само не затормозявали кучешките собственици, но и ги облекчавали. Особено облагодетелствани са кифлите с джобните кученца, еквивалент на пачката банкноти, която прозира от джоба на ризите на тузарите. От такова обяснение мен лично ме сърбят пръстите да напиша жалба за тази очевидна дискриминация, ама като нямам куче... ще се въздържа. Съвет към законотворците – защо направо не въведат за още по-лесно две официални породи кучета – агресивни и неагресивни. Така ще си спестят и обясненията, и недоразуменията.


- Извинете, това куче хапе ли?

- Не, водя го с намордник, да не се прозява.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг(9 – 13 септември 2019)

Шпионски игри и сценарии, в които за пореден път изплува един мустакат силует. Протести за, протести срещу. Трагично е състоянието, до което сме се докарали. Наистина ли няма тема и кауза, която да ни обедини поне за малко?

Седмичен мониtоринг (2 – 6 септември)

Местните избори по принцип са предвидими и скучновати. Някакви хора обещават неща, които не могат да реализират. Други се преструват, че им вярват. След вота всичко си идва на мястото. Тогава тези, които свалят от небето звезди, престават да са звезди, защото избирателите така и не са ги припознали. Славата им помръква чак до следващите избори, когато отново поемат дъх и започват да бълват неизпълними обещания. Но дори и най-скучните избори са за предпочитане пред подлите. Никой анализатор не предполагаше, че кампанията ще стартира като порноканал. Дори и сериозни медии не устояха на желанието да вкарат сексуален подтекст в писанията за това в каква поза ще са застанали личностите по време на груповия сеанс с подкрепящите ги отпред и отзад формации. В четвъртък нормата беше премината и това предизвика остри реакции във всички лагери. Защото в калните битки няма победители и победени. Всички са омърсени.

Седмичен мониtоринг (26 – 30 август)

Предизборната кампания официално започна, след като самият Командир изпълзя на припек под светлината на телевизионните прожектори. Драгалевският гуру на бандитската приватизация обяви на всеослушание за кого ще гласува. Както и че е последовател на стотината души, до които докара последователите си. Последовател на последователите си, голям смях! Изобщо, кой кого и защо следва в ДСБ е нонсенс. „Сенките на София“, които всички, замогнали се по някакъв начин край Костов и компания, се правят, че не забелязват. Защото в техен интерес е да се крият на сянка. Е, налага се понякога да се поизпотят под прожекторите с навлажнени очи. Но демокрацията или по-точно злоупотребата с нея трябва да бъде защитавана с апломб. Идат избори. А с тях – и възможности за нови далавери.