Сагата с евтините апартаменти за късметлии във властта придоби неочакван обрат. Някои излязоха в дългосрочен отпуск, докато тече проверката срещу тях, а други подсмърчат, че били „минати“. Дай Боже всекиму да бъде минат така. Ама като не става – не става.

1 април, понеделник

Девиз на деня: Хотел с пет корпуса и решетки


Най-старият японски затвор ще бъде основно реконструиран и през 2021 г. ще се превърне в луксозен хотел, съобщи сайтът "Нюз ъв Джапан". Ремонтът на историческия зандан в град Нара ще е на стойност $136 млн., като сградата ще бъде с повишена устойчивост на земетресения. От петте корпуса на затвора, в четири ще бъдат оборудвани хотелски стаи. Килиите с високи тавани ще бъдат преобразени в луксозни стаи за бъдещите клиенти, а складовете и офисите на охраната - в общи помещения. Цените за нощувка ще варират между 450 и 727 долара по аналогия с ценоразписа на другите хотели от веригата. Допреди две години затворът е действал по предназначение - за изтърпяване на наказания на непълнолетни. Не е сигурно колко ли бивши обитатели на килиите ще изпитат желание да се върнат обратно там, та макар и за едната нощувка. Със сигурност обаче такава трансформация не може да се случи с нито един български затвор. Понеже нашите са си устойчиви на земетресения.


Индонезийски вдовец бе принуден да развее оная си работа пред свидетели. Той при това не е някакъв ексхибиционист. На Барзах му се наложило да прибегне до това действие по искане на тъста му, който го обвинил, че е затрил дъщеря му с мъжкото си достойнство. Чак след като опечаленият баща и поканените да премерят с поглед надареността на зетя свидетели се убедили, че няма нищо необичайно и слуховете за големината са силно преувеличени, се стигнало до оттегляне на обвинението и до извинение. Поука за тъста: Голям член вади, голяма дума не казвай!


Тъмна вечер. По улицата тътрузи уморено крака натоварена с торби домакиня. Изведнъж насреща й изскача мъж, разтваря със замах шлифера като някакъв илюзионист и лъсва дибидюс гол. Жената се фокусира, премества торбите в едната ръка, а с другата се плясва по челото: „Ох бе, забравих да купя яйца!“.


2 април, вторник

Девиз на деня: Мадоната с летящите бомби


Огромни надуваеми гърди литнаха за радост на мъжката аудитория в различни части на Лондон. Това се случи в рамките на кампания, свързана с насърчаване на кърменето от страна на британските майки.


В метрото. Млада жена се опитва да накърми детето си, то се дърпа. Тя го плаши: „Ако не ядеш, ще дам цицката на ей оня чичко там“. След пет минути мъжът се обажда: „Айде бе, госпожа, трета спирка изпускам. Ако ще даваш – давай!“


Още една новина на порнографска тема – ученици в Бургас осъдиха гимназиална директорка, която ги наказала „неправомерно“ за фалшиви медицински бележки. Седем души представили еднакви извинителни с еднакви грешки. При проверката се установило, че подписът и печатът на доктора са различни. Учениците признават, че са си купили медицинските бележки, но не знаели от кого, а и не предполагали, че са фалшиви. А съдът взима твърденията им за чиста монета. Пример за подражание или цинизъм? Хвала на съдиите, поощряващи тази порочна практика. И на родителите, възпитали достойни наследници. Те вероятно са се обучавали в друго време, когато за такива провинения се наказваше с изключване, а не с потупване по рамото.


Беж, крачета, да бягаме! Народна приказка в Лозанов вариант. Шефът на ВКС Лозан Панов се изсули през задния вход, за да избегне въпросите за имотната си лебедова половинка. Стой бе, човек, не бягай толкова бързо! Няма да те питаме как се купува апартамент на цена четири пъти по-ниска от пазарната, няма! Искаме да знаем само какво си поръчал на кумовете за медната и за тенекиената сватба. P.s. Сори, пич, ама ние ще сме от страната на булката.


3 април, сряда

Девиз на деня: Ово е стандарт! Или къде е къртицата?


Аферистът Цветан Василев, който продължава да се укрива от закона, направи „включване“. В поредното интервю, в което професионалистката Люба Кулезич цупи престорено емоционално устни насреща му, той издаде, че си има къртица – ако не в службите, то в Интерпол. Това обяснява как и защо червените бюлетини за издирване на половинката му и на учената му дъщеря „побеляха“. Най-впечатляващи са реакциите на хората, които са на хранилка при него. Те излизат с аргумента, че в Интерпол не било толкова лесно да се дават и получават подкупи. По метода на изключване - да не би да признавате, че къртицата е в службите? Чичко Паричко ще ви дърпа ушичките, ей!


4 април, четвъртък

Девиз на деня: Влюбен Лозан, зестра не чака


Черната лебедка Бети от клана „АРГО“ изненада мъжа си Лозан. Взел я гола-голеничка, пък тя се оказала със солидна имотна зестра. При все това той й плащал наем. Вече осъзнал се на каква перспективна булка е попаднал, Лозан подсмърча: „Аз съм най-минатият от скандала с апартаментите“. Не бил собственик, щото. Логиката на шефа на ВКС е същата като принципите му. Големият борец за ред в съдебната система си има „частен морал“. Сал една Бети му е останала да му се радва на голите принципи.


Малко по-различно стоят нещата по широкия свят. „Отчаяните съпруги“, обвинени в даване на подкупи за постъпването на децата им в престижни университети, рискуват за получат присъди до 20 години затвор, ако бъдат признати за виновни. Минати или прецакани, далите подкупи ще усетят цялата строгост на закона. Срещу ръководителя на престъпната мрежа Уилям Сингър са повдигнати 4 обвинения, включително за изнудване и пране на пари. Мрежата получила общо 25 милиона долара от родители, които желаели децата им да бъдат приети в престижни университети, сред които Йейлския, Станфордския, Южнокалифорнийския, Тексаския, Джорджтаунския, Калифорнийския в Лос Анджелис, "Уейк Форест". В някои случаи децата са приемани като спортисти, дори без да имат такива постижения. Което напомня за казуса с доста елитни училища и гимназии у нас. Разликата е само, че имената на далите и взелите подкупи в повечето случаи никога не излизат наяве.


Тридесет и трима родители са обвинени, че са ползвали услугите на престъпната група за „частно образование“, като за целта са платили суми, вариращи между 200 000 и 6,5 милиона долара. „Не може да има система за приемане, която е различна за богатите, нито различна съдебна система“, заявил прокурорът Андрю Лелинг на пресконференция в Бостън. Що пък да не може? Да пита Лозан, да му каже.


5 април, петък

Девиз на деня: Тука има, тука нема... къща


Тема с продължение. Паралелно с имотния скандал с евтините апартаменти за властимащи се разви и друг епизод – пиарско бутане на незаконни къщи. Голяма работа им се отваря на правозащитниците – на купувачите на „Артекс“ по всяка вероятност всичко им е законно, па макар и с вонящ морал, но тези с колибите са си незаконни отвсякъде. Правозащитниците ще трябва да докажат, че не е така по начин, по който само те умеят да извъртат нещата.

Това не ви е дискотека след 24 ч. или каруца без номер, натоварена с крадени капаци на улични шахти, която предизвиква пътнотранспортно произшествие. Няма не искам! Настоявам всички шефове и платени служители на правозащитни организации, които толерират беззаконието, да ми дадат подробен списък с адресите си. Ще ги наобиколя и ще реша в чий имот да се самонастаня. Сметки няма да плащам, това е по подразбиране. Ще поканя на гости с преспиване за неопределен период цялата си рода, всички втори, трети и пети братовчеди, тетинчовци и учинайки. Ще щракаме с пръсти и ще подрусваме снага в балкански ритми, защото животът (поне за някои) е песен. Ще бъде един безкраен купон.

Поредната акция за събарянето на незаконни къщи в пловдивската „Шекер махала” е капка в морето. Все отнякъде трябва да се започне, така че това е едно добро начало. Иначе къщите ще започнат да никнат не само по махалите. Тази част от „природонаселението” много умело се възползва от своята необразованост. Знаят и разбират, колкото им изнася. От една страна, проявяват забележителна осведоменост, що се отнася до парите, които могат да изклинчат отнякъде, без да се налага да полагат някакъв труд. От друга, твърдят, че не познават законите, защото не могат да ги прочетат. Ето една чудесна инициатива, която могат да предприемат онези, които цицат пари от разни програми. Могат да тръгнат по махалите и да организират литературно четене на Наказателния кодекс. Може да го разиграят и като самодеен театър.

Казусът с незаконните обитатели на къщи, бараки, фургони или каквото там възприемат за свой дом, далече не е безобиден. Това е начин на живот, манталитет. Качват се в градския транспорт и не дупчат билети, защото са бедни. А в ръцете им – скъпи телефони с интернет, чаши кафе, пликове с покупки. Същата работа и с къщите. Нямат пари да ги постегнат отвън, но пред всяка втора колиба – BMW. Как го караш това бе, човек? Как му плащаш пътния данък и гражданската? В резервоара да не наливаш вода? Че и на нея й скочи цената, така че едва ли ти е изгодно.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (10-14 юни)

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмичен мониtоринг (3 – 7 юни)

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?

Седмичен мониtоринг (27 – 31 май)

Следизборно близане на рани, оставки. Един бивш правосъден министър си позволи в деня на изборите да прави предизборна агитация. Към него се присъедини и един бивш дипломат, който не бе припознат от собствените си избиратели. Излиза, че социологическите прогнози и резултати преди официалното приключване на изборния ден са забранени. Сулю и Пулю от „Демократична България” обаче могат да мобилизират електората си с точни проценти. Уж с позоваване на екзит половете, но само ако някой ги забоде ребром с въпроса: вие откъде, аджеба, знаете резултатите, преди да са обявени? Изводът от това е, че за една категория хора законите не важат и в нарушаването им се изразява принципната им политика. Който последен се смее, най-добре се смее, казват. Така че наесен – към урните с песен.