10-15% по-ниски добиви от пшеница в национален мащаб прогнозира проф. д-р Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево.

„Добивите ще зависят от това кога са поникнали - през есента или през пролетта, до каква степен са братили растенията и дали зимното засушаване не е нанесло щети. Тази стопанска година бе много лоша. Поне от 3 десетилетия

не помня такова силно засушаване през зимата.

Да не забравяме, че и през есента имаше екстремно засушаване и посевите поникнаха много нарядко. В края на март и началото на април имаше критичен период, когато дори и късно поникналите пшеници започнаха да изсъхват и да жълтеят. Само още седмица и загубите щяха да са драстични. За щастие дъждовете помогнаха посевите да се съвземат, а валежите през май - за доброто им развитие. Житата обаче, които поникнаха късно, не успяха да братят достатъчно и останаха силно разредени“, коментира специалистът.

Около 500 кг пшеница от декар ще е добивът от пшеница тази година в Добруджа, твърдят земеделски производители. Като се има предвид, че по принцип те прибират в хамбарите по 800-900 кг/дка. Стопаните, които са третирали нивите си 3 пъти с фунгициди, ще имат добро качество на зърното.

50 на сто от пшеницата в Добричко е хлебна, останалата - фуражна,

казват още фермерите.

Около 550 кг жито от декар е очакваният среден добив от пшеница, смятат от Областната дирекция „Земеделие“ в Добрич. Оттам твърдят, че 50 на сто от пшеницата е в много добро състояние, 45% - в добро и едва 5 процента - в средно.

Костадин Костадинов-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, съветва прогнозите да са реални. „Годината не беше добра, на много места стопаните са разорали посевите си с пшеница. Не мисля, че ще успеем да приберем реколта, колкото миналогодишната. Количествата ще са по-малки”, уточни той.

Според Радослав Христов, председател на Тракийската асоциация на зърнопроизводителите, в района посевите от пшеница са в много добро състояние и може да се очакват дори по-високи добиви спрямо 2018-та. „Ще произведем приблизително, колкото миналата година. Дори залагам от 3 до 5 процента отгоре”, прогнозира той.

У нас жътвата започва с около две седмици по-рано, специалистите

препоръчват на фермерите да помислят колко ще задържат

своята продукция.

Що се отнася до цените на зърното от тазгодишната жътва, то пазарът - както в Черноморския басейн, така и в световен мащаб, се определя от зърнопроизводството в Украйна, Русия и Канада. Тази година в Украйна са засети 150 млн. декара с пшеница, очаква се произведеното количество хлебно зърно да е около 50 млн. т. Прогнозите и за Русия са за много добри добиви.

Жътвата в Добруджа се очаква да тръгне в периода 2-5 юли. Падналите напоследък дъждове няма да се отразят на качеството, категорични са производителите. Единственото могат да забавят началото на прибирането на реколтата.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Потвърдиха африканска чума при дива свиня в Русенско

Потвърден е нов случай на африканска чума при дива свиня в Русенско. Положителна се е оказала пробата, взета от отстреляно прасе в землището между селата Пепелина и Широково, стана ясно на днешното заседание на междуведомствената епизоотична комисия в Русе.

Чумата отнесе 260 животни от рядка порода

260 животни от породата източнобалканска свиня са мъртви, съобщи председателят на асоциацията, занимаваща се с развъждането й, Радостина Донева пред БНР. Общата бройка на живите е около 3000.

До края на работния ден се подават исканията за компенсация за природни бедствия

Днес е крайният срок, в който стопаните могат да подадат заявления, за да бъдат компенсирани за щети от природни бедствия, припомня Investor.bg. Утвърденият финансов ресурс за тази година по схемата е от 2,144 млн. лева.