Ваня Николова: 4 години работим по сценария  на „Голата истина за група „Жигули“
2

Ваня Николова: 4 години работим по сценария на „Голата истина за група „Жигули“

Според мен е задължително всеки да бъде грамотен – да знаеш откъде изгрява слънцето и да не си мислиш, че Джим Морисън е марка уиски, казва сценаристката пред „Арт Телеграф“.

- Ваня, вие сте сценарист на новия филм на Виктор Божинов - „Голата истина за група „Жигули“, чиито снимки текат в момента. Каква е историята на група „Жигули“ и кога се зароди идеята да напишете сценария?

- С Нели Димитрова развихме идеята за филма през лятото на 2016 г. и ни отне 4 години, за да стигнем до снимките през 2020 г. Искаше ни се да направим един филм, който е колкото посветен на музиката, с която израснаха няколко поколения, толкова и филм за мечтите, надеждите и за това какво се случва с нас, когато ги постигнем или пък не ги постигнем. Ние преживяхме един „дивашки“ преход, който промени вкусовете ни и мисленето ни. Заради него ни се наложи да оцеляваме с каквото ни падне, а не с това, което можем. Този филм е реверанс и към хората от това поколение, когато през 80-те бяха на 20.

Историята има няколко нива на разказ. В него засягаме темите за оцеляването, за старото приятелство. Има много обрати и доста често ситуациите са смях през сълзи. Ако погледнем реалистично, една музикална група притежава симптомите на едно семейство. В нея има борба за надмощие, любов, скандали, което прави членовете й толкова свързани дори след 30 години. Персонажите са вълнуващи със своите силни и слаби страни и въпреки чепатите си характери будят симпатия и не може да не ги харесаш.

- Какво проучване направихте, за да може сценарият да бъде максимално достоверен от музикална гледна точка?

- Преди да напишем сценария, се консултирахме с музиканти с доста опит. Те познаваха процеса на създаване и на разпадане на една група, конфликтите и проблемите, които се пораждат, когато твориш. Наложи се да опознаем всеки един от инструментите, защото той има собствен живот. Кое е специфичното за барабаните, за бас китарата и т.н. Беше важно да сме верни, въпреки че историята на тази група е напълно измислена. Има принцип, че когато пишеш, трябва да е за нещата, които познаваш. Ние като сценаристи може и да познаваме човешките взаимоотношения и характери, но ни трябваше известно време, за да работим върху музикалната част от филма. Трудно е да пишеш за неща, които не си преживявал, а и не си проверил.

- Вие самата познавате ли тази музика добре?

- Аз съм от поколението, което израсна с музиката на групи като „Нова генерация“, „Ревю“ и всички онези, които бяха наречени „цветя от края на 80-те“. Помня, че с химикал си пишехме техните имена върху кожените чанти и последните страници на ученическите тетрадки. Техните текстове се отличаваха и ни караха да мислим. Групата, чиято история разказваме, би трябвало да е част от тази втора вълна в българския рок.

Снимка: Студио KARE

- Когато пишехте сценария, представяхте ли си актьорите, които ще изиграят вашите образи?

- Да, до голяма степен. Разбира се, финалният кастинг беше на режисьора Виктор Божинов. С него работим от много време заедно и вече сме се синхронизирали. Сега, когато снимаме сцените, виждам, че актьорите отговарят изключително точно на персонажите, които се родиха на хартия. Това не се отнася само за основния каст, но в крайна сметка последната дума ще бъде на зрителите.

- Променяте ли сценария в процеса на работа?

- Има едно правило, че силата на добрия сценарий се крие в неговото пренаписване и ние сме го спазили напълно (смее се). Затова сценарият беше преработен в няколко версии, докато стигнем до финален вариант преди снимките. Въпреки това понякога промени на терен се налагат. Това го изисква или конкретната локация, или времето, или защото отпадат реплики, или се раждат по-добри. Каквито и да са промените на терен, обаче те не влияят върху общата история.

- Как върви снимачният процес?

- Снимките са изключително сложни, защото актьорите стъпват на една територия, която е много особена, а именно трябва да бъдат музиканти. За тях това не е нещо, което правят всеки ден. И това изисква особена концентрация. В момента на Морската гара в Бургас предстои да се заснеме ключова сцена от филма, която трябва да ги представи като група в най-добрата им светлина. Това е страхотно напрежение както за тях, така и за режисьора Виктор Божинов и за целия екип. Извън това снимачният процес върви както при всеки филм, с тази разлика, че сега сме с маски.

- Вие самата ходите ли на снимките и харесва ли ви как се получават сцените?

- За разлика от Нели Димитрова, която има опит от Love.net и адаптацията на „Възвишение“, за мен това е първи игрален филм. Затова аз съм на терен всеки ден, но не за да се бъркам в работата на режисьора, а за да мога да реагирам, ако има сценарни промени, които трябва да се случат в движение. Сцените, които съм гледала дотук, надхвърлят подаденото по сценарий, което всъщност е и целта. В крайна сметка един сценарий има съавтори. Това са режисьорът, операторът и актьорите.

- Кой образ ви беше най-труден?

- Създаването на образи при началното им замисляне много прилича на хора, които виждаш в далечината и постепенно с времето, докато работиш по историята, те се приближават към теб. В началото всички ни бяха трудни и ги виждахме мъгляво, докато открием и опознаем техните характери. Докато разберем за какво се борят, за какво мечтаят, какво ги потиска, срещу какво се бунтуват. Сега вече всички са ясни. Всеки си има своята характерност, своя език и се надявам публиката да остане приятно изненадана.

- Защо според вас е важно да слушаме хубава музика и да гледаме стойностни филми?

- Наскоро ми разказаха една история за български студент, който е приет да учи архитектура в Италия. Професорът му дава за задача да направи проект за къща така както си я представя той. Студентът му предава работата си, професорът я погледнал и казал: „Колега, вие виждал ли сте нещо красиво в този живот?“. Това вероятно дава отговор и на въпроса защо е важно да слушаме хубава музика и да гледаме стойностни филми. Защото в каквато среда израстваш, такива продукти ще произвеждаш. Всяка генерация израства с упреци, че не е като предишната. Всяка генерация си мисли, че е израснала с по-стойностни книги и по-стойностна музика. И това е нейно право. Но това, което е задължително според мен, е всеки да бъде грамотен – да знаеш откъде изгрява слънцето и да не си мислиш, че Джим Морисън е марка уиски.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.