Сбогом на оръжията и  мълчанието на агнетата

Сбогом на оръжията и мълчанието на агнетата

В света и на доброто, и на злото твърде често много неща се повтарят. Проблемът обаче е, че и в двата случая приемаме фактите като нещо неотменимо, което така или иначе ще се случи.

Хайде, за добрите случки в нашия живот такъв подход бива. Но злото, както знаем, често е по-витално и гадостите, които ни заобикалят, все по-често са част от всекидневието ни. В България има една странна и прикрита връзка между разводите и притежанието на оръжие.

Без да затъваме в плаващите пясъци на разни конвенции, но домашното насилие у нас никак не е малко. Повечето жертви не се оплакват, търпят – заради децата, заради свекървата, заради майкини и прочее глупости. Един от основните белези на домашните, пък и на всички насилници е, че веднъж като започнат, спиране няма. Значи репликата от типа: „Миличка, бях ядосан и затова ти избих един зъб, но страшно съжалявам и никога няма да се повтори“, не бива да върви изобщо пред жертвите. Ескалацията води и до най-кошмарната си развръзка – убийството. Никой не знае каква страст, бесове, страдания и лудости накараха един мъж на години да застреля своя позната жена в метрото преди ден в София. Проблемът е обаче, че този човек притежава оръжие.

Винаги съм смятал, че въпреки, общо взето, сложната и прецизна процедура у нас, оръжие в крайна сметка се раздава на кого ли не. Второто ми убеждение е, че оръжие трябва притежават полицаите, военните и държавните гардове. Останалите носят само пакости и трагедии. Третото ми убеждение е, че оръжие са вади, за да стреляш, а не за да плашиш. Другото са пинизи от филмите. А сега едни данни, които бяха изнесени вчера, са в някаква индиректна връзка с тези убеждения и факти. България е сред страните в ЕС с най-малък брой разводи на всеки 1000 души, сочат данните на Евростат. Само 1,6 на 1000 души са се развели в страната ни през 2019 г., като тя се нарежда след лидерите по този показател след Малта и Ирландия (0,7 развода на 1000 души), следвани от Словения (1,2), Италия (1,4) и Хърватия (1,5).

Запитвате ли се защо е така, при положение че ни заливат информации за семейни трагедии и трагични любовни развръзки ? В духа на посочено по-горе – жертвите просто си траят. А насилниците освен юмруци често притежават и оръжие. Спомнете си охранителят, който уби жена си, завря се с 2-годишното си дете в някакъв трафопост и гръмна накрая и него. Тази история нито беше първата, нито ще бъде последната. Неотдавна бяха приети промени в закона домашните насилници да не получават разрешителни за оръжие. Хубаво, обаче не можем да разберем кои са домашните насилници, защото жертвите не се оплакват. И така се завъртаме в порочен кръг, от който измъкване няма, докато някоя жена и дете не бъдат надупчени от мъж с незаобиколимо его. Затова съм привърженик на лозунга „Сбогом на оръжията“, с дълбоко извинение към големия писател. Защото там той разказва за една трагична и голяма връзка, а ние най-често говорим за дребнави, маниашки и издевателски лични отношения. Затова трябва непременно да се търси връзка между малкото разводи и домашното насилие. На първо време е нужно да престане мълчанието на агнетата (жертвите). А на второ трябва са спре раздаването на оръжия. Знам, че е крайно, но за мен е правилно. Ползите са малко, поразиите много. И последно – не обяснявайте домашните извращения с любов. Просто такава тръпка няма в любовта.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.