Снимки

Президентът на САЩ Доналд Тръмп бе основният участник в срещата на върха на НАТО в Брюксел, към който още преди началото й бяха насочени всички погледи.

От една страна защото САЩ са флагман на Алианса и от друга, защото предварителните изказвания на американския държавен глава, свързани с отделяните за отбрана средства на страните членки, изречени с определен тон и фигуративност (например „САЩ не са прасенце касичка“), доведоха до там, че в някои западни издания (немското сп. „Шпигел“) се появиха заглавия с въпроса: „Краят на НАТО?“, както и изводът, че Европа трябва да се определи от кого е заплашена и как ще се защитава.

И сякаш чул това, първото нещо, което каза Тръмп по време на закуската си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг бе отправено към Германия. Тръмп поиска Берлин да увеличи незабавно на два процента от БВП разходите си за отбрана. Германия е напълно под контрола на Русия, това е много лошо за НАТО, коментира Тръмп. Милиарди се плащат на Русия, строят се газопроводи. Германия е заложник на Русия, Берлин разчита основно на руски внос на газ и премахва ядрените си централи. Нещо трябва да се направи - плащат милиарди на Русия, а ние плащаме милиарди, за да ги защитаваме от Русия, добави той. Президентът отбеляза, че бившият германски канцлер Герхард Шрьодер работи за "Газпром".

Защитаваме всички, плащаме много, това продължава от десетилетия. Много нечестно е за нашата страна. Не за десет години, а незабавно трябва да се изпълни целта от два процента от БВП разходи за отбрана, призова президентът на САЩ.

Германската канцлерка Ангела Меркел не закъсня с отговора си на критиките на Тръмп.

Малко след тирадата на US президента за германския внос на газ от Русия и мудното увеличаване на военните разходи, при пристигането си за срещата на върха на НАТО, Меркел припомни младежките си години: "Аз лично съм изпитала как една част от Германия беше контролирана от Съветския съюз. Много съм щастлива, че днес ние, Федерална република Германия, сме свободно обединени. Заради това можем да кажем, че провеждаме своя независима политика и вземаме независими решения. Това е много добре, особено за хората в Източна Германия."

Меркел защити също така приноса на Германия за западния алианс, който според Тръмп е наложил твърде голямо бреме на американските данъкоплатци. "Германия прави много за НАТО, - каза тя. - Германия е втора по брой на войниците си (в алианса), по-голямата част от нашия военен капацитет е поставен на разположение на НАТО и към този момент изпълняваме силен ангажимент в Афганистан. Така ние защитаваме също интересите и на САЩ."

Тръмп и Меркел се срещнаха няколко часа по-късно и от критичния тон на Тръмп не остана и следа. „Имаме много, много добри отношения. Говорихме си за разходите за отбрана и търговия“, смирено заяви след срещата Тръмп.

Важно е да се разбере, че няма природен закон, според който НАТО да съществува вечно, заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг преди началото на двудневната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от военнополитическия съюз.

Трябва да запазим пакта и да го осъвременяваме. Опитвам се да огранича възможно най-много отрицателното отражение от разногласията в НАТО. Досега те не са се отразили чак толкова, не знам как ще бъде занапред, добави той. Основната ми задача е 29-те държави от алианса да останат заедно, затова търся обща почва. По основния въпрос сме единодушни - разходите за отбрана не са справедливо поделени, посочи Столтенберг.

Не виждаме непосредствена заплаха от Русия към който и да било от съюзниците в НАТО. Има нужда да бъдем силни и твърди, като влагаме в сигурността - тогава можем да водим политически разговор с Русия. Възможно е да се постигне подобряване на отношенията с Москва. Но не приемаме руската намеса във вътрешните работи на други държави, като нападението в Солсбъри, опита за преврат в Черна гора, събитията в Крим. Това не означава да спрем да разговаряме с Москва, обобщи Столтенберг.

Отличниците и двойкаджиите в Алианса

През 2014 г. НАТО прие всяка държава членка да повиши военния си бюджет до 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 г. Само две трети от 28-те съюзника, като се изключат САЩ, обаче имат реалистичен план как да достигнат равнището от 2 процента през 2024 г., казват дипломати от НАТО, цитирани от Ройтерс. През 2017 г. Вашингтон е похарчил 3,57 процента от БВП за отбрана.

Европейските представители обаче поддържат становището, че макар и американските отбранителни разходи да представляват 70 процента от общия сбор на военните бюджети на съюзническите правителства, едва 15 процента от разноските на САЩ отиват за натовска отбрана в Европа. Вашингтон плаща около 22 процента от разходите за поддържане на НАТО, включително на централата и съвместно финансирана техника.

Великобритания от няколко години поддържа военен бюджет от малко над 2 процента и се очаква да е така и през тази. Но Тръмп опита да запази натиска, определяйки заложената от НАТО цел като "едва минимума".

Франция възнамерява да увеличи военните си разходи с над една трета до 2025 г., което определено я поставя на пътя към това да постигне целта от 2 процента и да получи одобрението на Тръмп. През 2018 г. Париж ще похарчи 1,81 процента от БВП за отбрана.

Гърция е друга страна, отделяща големи средства по това перо, като я изпреварват единствено САЩ - за 2017 г. тя е похарчила 2,38 процента от БВП за отбрана.

Полша и Естония също са точно на границата от 2 процента, докато Латвия, Литва и Румъния се очаква да влязат в тази група тази година според правителствените им планове за 2018 г.

Германия е най-голямата тревога на Тръмп с вложени 1,24 процента от своя БВП за 2017 г. в отбрана и по оценки ще инвестира толкова и през 2018 г. Макар и заделяното от Берлин да се увеличава, федералната република няма да изпълни целта на НАТО през 2024 г., като вместо това очаква да увеличи разходите си до 1,5 процента до 2025 г.

Три държави членки се очаква да похарчат по-малко от 1 процент от своя БВП за отбрана през 2018 г.: Белгия (0,93 процента), Люксембург (0,55 процента) и Испания (0,93 процента).

По темата: САЩ НАТО среща
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Изписаха третата жертва на Новичока

Чарлз Роули, който миналия месец пострада от отравяне с нарвнопаралитичния агент "Новичок" в английския град Еймсбъри, е изписан от болницата, съобщи главната сестра на окръжната болница в Солсбъри Лори Уилкинсън, цитирана от агенция Прес асосиейшън.

14 ранени при атака с нож в Германия

Осем души са ранени, трима от които тежко, при нападение с хладно оръжие в автобус в северния германски град Любек, съобщи полицията, цитирана от ДПА.