Сашка Братанова разкрива сцени от един семеен живот в моноспектакъл
4

Сашка Братанова разкрива сцени от един семеен живот в моноспектакъл

Актрисата сбъдна голямото си завръщане с „Болки на душата“ от Ингмар Бергман

В разгара на поредната пандемична криза, когато театрите залагат основно на камерни представления, сред пороя от моноспектакли, който ни заля напоследък, трябва специално да откроим един. Той не е конюнктурно решение в ерата на „новото нормално“ в театъра – отглеждан е с любов и болка повече от 15 години в душата на актрисата Сашка Братанова.

Така се и нарича – „Болки на душата“, а автор на пиесата е големият шведски кинематографист Ингмар Бергман. Но текстът пасва като ръкавица на богатия натюрел на Братанова, от който с помощта на режисьора Роберт Янакиев са извадени

всички нюанси на нараненото женско его

– от смешни и забавни до страховити и разтърсващи. Преди месеци актрисата с огорчение сподели в национален ефир, че никой голям театър не се интересува от подобен независим проект, а тя не разполага със средства да го осъществи сама. Това за кратко отприщи вълна от благотворителност сред театралната общност, а театър „Възраждане“, чийто директор е Янакиев, и Столичният куклен театър станаха съпродуценти на моноспектакъла. След премиерата стана ясно, че те не просто са направили колегиален жест към незаслужено избутаната в ъгъла актриса, но са спомогнали за раждането на висококаратен театрален „продукт“.

В „Болки на душата“ Сашка Братанова разиграва „сцени от един семеен живот“ през погледа на жена, преминала през неговия лустросан ад: героинята й Виктория очевидно е с добър социален статус, със заможен и проспериращ съпруг, но не е била щастлива. Предателствата и неудовлетворенията са я изпратили твърде далеч – в луксозен санаториум, в затвора, в лудницата?!... Актрисата и режисьорът загатват един от възможните ключове за тълкуване чак на финала, но той едва ли има съществено значение, след като за чувствителните души, дори в презадоволения западен свят,

самото общество може да е затвор и лудница

В този текст се „разчита“ целият Бергман: с критиката на буржоазния псевдоморал, с интереса към студената война между половете, с болезнените семейни отношения и сексуалните неврози. Уникален го прави иначе дребничката актриса Сашка Братанова, която по невероятен начин се разгръща на сцената и я изпълва, сменяйки непрекъснато тона и темпото, за да е различна и пъстра във всеки епизод от живота на Виктория – с толкова много цветове разполага палитрата й. С помощта на няколко възглавници и чаршаф Виктория, която разговаря със задочно присъстващата своя прислужница, пресъздава и охладнелия си съпруг, и случайно срещнатия мъжкар от простолюдието... Но умението убедително да съживяваш реквизита е само атрактивният връх на айсберга от онова, което излъчва към залата един отличен актьор, разкривайки скритото ядро на своя персонаж. Сашка Братанова – звездата от паметни филми като „Момчето си отива“, „Не си отивай“ и „Два диоптъра далекогледство“, е именно такава.

Моноспектакълът „Болки на душата“ се играе в салона на Столичен куклен театър на бул. „Янко Сакъзов“ 19. Текстът на пиесата на Бергман е преведен от Меглена Боденска. Сценографията и костюмите са проектирани от Ива Гикова, мултимедията е на Теодор Киряков, а режисьорът Роберт Янакиев е автор и на музикалната картина в представлението.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.