Тя е едва на 16 години, а вече влезе в историята на българското фигурно пързаляне като най-добре представилата се състезателка на европейско първенство за жени. С 11-ото си място от завършилия преди седмици континентален шампионат в Минск Александра Фейгин направи повече от успешен дебют на подобен форум. И накара българите отново да говорят за този красив спорт след двете световни титли при танцовите двойки на Албена Денкова и Максим Стависки отпреди десетилетие.

Всъщност Саша, както всички я наричат, е състезателка именно на клуб „Денкова и Стависки“ и тренира при сестрата на Албена – Ина, и нейния съпруг Андрей Лутай, който е възпитаник на руската легенда Алексей Мишин.

Александра е родена в Ерусалим и има израелско гражданство

Когато е на 3 години, баща й Алексей пристига да работи в София и решава да остане, тъй като мястото много му харесва. Така Саша и майка й също се преместват в българската столица. „Аз съм си българка, защото откакто се помня, все тук съм живяла“, споделя момичето, което вече е спечелило за родината ни 65 златни медали от различни международни турнири при подрастващите. Въпреки това на два пъти получава отказ да й бъде издаден наш паспорт, с който все пак се сдобива 2 месеца преди европейското в Минск.

На 5-годишна възраст на пързалката за първи път я завел баща й

който на младини е тренирал хокей и бързо пързаляне с кънки. „Заведе ме на стадион „Славия“ и там попаднахме на Ина и майка й Силвия Цветанова, която ръководи клуба. От тогава съм все с тях“, разказва Александра.

Като малка минала през гимнастиката и плуването, но фигурното пързаляне я пленило с красотата и трудността си. „Това е моят спорт“, категорична е днес Фейгин.

„Със Саша сме вече над 10 години, а работата с нея е истинско удоволствие, тъй като е изключително трудолюбива. Деца като нея са като мека глина в ръцете на добрите треньори, с тях лесно се постигат целите и се върви напред“, споделя треньорката и хореографка Ина Лутай.

Успехите обаче не идват като по поръчка за Саша, трябват много усилия и лишения.

Силата й е в превъзходната техника

- споделя още Ина. – Тя от много малка започна с Андрей да изработва до перфектност всеки детайл и това сега й носи резултати. На 13 години скачаше троен лутц, а сега вече прави три комбинации от по два тройни скока в програма. В момента наблягаме много на изграждането на характера и артистичността й. Доскоро Саша искаше само да скача и да скача, докато не разбра, че за публиката, а и за съдиите е важно да може да представя образи и да се доближава до изкуството“.

Любимият скок на Фейгин е тулуп, а за най-труден се замисля: „Зависи от деня, но май е лутц“. Харесва всичките си програми, които е изиграла до момента, защото е изстрадала всеки един елемент от тях. През тази година Александра играе кратката си програма по музика от филма „Списъкът на Шиндлер“ и дори в началото й се чува свистенето на куршуми. Въпреки тъгата, която трябва да изрази на леда, Саша направи големия си пробив именно с нея, като на европейското зае 9-о място след краткия танц. Волната й програма беше по музика на „Лешникотрошачката“, но треньорите й предприеха дръзкия ход да я сменят по средата сезона, за да търсят още по-добро представяне.

В новата си композиция Саша ще извърви пътя от малкото населено място до големия мегаполис в търсене на щастието. „Програмата е вдъхновена от канадската постановка „Пасажери“ и в нея се борят доброто и лошото, светлината и тъмнината. Въпросите са дали изборите, които правим ни карат да се чувстваме щастливи или ни огорчават. Много е интересно, защото само чрез движения ще трябва да се покажат различни образи на леда“, разказва Ина.

Хореографката много

 държи изкуството да присъства в работата й

с Фейгин. Постоянно ходи на театър, за да може да черпи вдъхновение за нови образи и идеи. Често води със себе си и младата състезателка, която вече е възприела театъра като нещо свое и любимо.

„Саша изглежда много свита и притеснителна на пръв поглед, но всъщност е много силен характер, невероятен боец. Много емоции бушуват вътре в нея и това я прави интересна“, казва за нея Лутай.

Може би тази борбеност й помага не само на леда, но и да се справя с училището. В момента тя е ученичка в десети клас на 132-ро СОУ „Ваня Войнова“ в София. „Не съм на индивидуален план, редовно уча, макар че тази година с преминаването ми при жените ми се налага да отсъствам повече. Уча вкъщи с помощ от съучениците“, признава фигуристката, за която най-трудна е химията.

Когато не е по състезания, прекарва в класната стая от сутрин до обед, а на пързалката е веднага след това. На леда тренира всеки ден по 2-3 часа, после следват занимания по балет и още физическа подготовка и „сухи“ тренировки чак докъм 19 ч. „После се прибирам и уча за следващия ден, така че за друго време не ми остава“, откровена е Саша. Тя обаче въобще не съжалява за пътя, който е избрала. И уточнява: „Знам, че, за да успея, трябва да ми е трудно в тренировките.“

Въпреки запълнения график, Александра се старае от време на време да се отдава на любимите си занимания – да рисува и да гледа филми. Нерядко взема и книга в ръка, в момента чете „Хари Потър“.

Не си пада по купоните

Смята, че сега не им е времето. Отдадена е на спорта и на мечтата си един ден да стъпи на почетната стълбичка на най-големите първенства. През март на Саша Фейгин й предстоят участия в две световни първенства – за девойки и за жени. Надява се в близко бъдеще да се доближи да класата и успехите на своите идоли – олимпийските медалистки от Пьончан 2018 Алина Загитова (злато) и Евгения Медведева (сребро). Нищо че в момента двукратната шампионка на планетата Медведева е с едно място след българката в световната ранглиста - на 20-а позиция.


Родителите й избягват да я гледат на живо

Саша не обича майка й и баща й да я гледат на живо в състезанията. Притеснява се тя, притесняват се и те. На отминалото европейско баща й дори отказал да я гледа в директното предаване на „Евроспорт“, а си я записал и чак след като разбрал резултата, видял как е играла. Всички роднини обаче веднага й се обадили да я подравят след успеха. Леля й, която живее в Израел, не сдържала сълзите си от вълнение.

Въпреки че в Минск за пръв път играе пред 14 - 15 хиляди зрители, младата ни фигуристка не се притеснила. „Дори напротив, бях необяснимо спокойна. Освен това самата публика там беше много приятелски настроена към всички състезатели и може би това допълнително ми повлия положително“, разказа Саша, която този уикенд може да бъде видяна в „Зимния дворец“ в столицата по време на международния турнир „София трофи“, който нейният клуб организира за четвърта поредна година.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Радослав Панталеев си осигури бронз

Боксьорите ни с първи медал от световно след 10 г.

Радослав Панталеев си осигури бронз

За първи път от 10 години насам мъжкият ни бокс спечели медал от световно първенство. Взе го Радослав Панталеев, който в категория до 91 килограма на шампионата в Екатеринбург си гарантира минимум бронз.

Българката е пред завръщане в топ 150 на света

Вики Томова се опъна на Наоми Осака, но загуби в Осака

Българката е пред завръщане в топ 150 на света

Първата ракета на България в женския тенис Виктория Томова отпадна във втория кръг на турнира на твърди кортове в японския град Осака с награден фонд 823 хиляди долара.