Средата, в която творят артистите, е още враждебна, без достатъчно уважение към интелектуалния труд, казва в интервю за "Монитор" продуцентът и управител на „Вирджиния рекърдс“.

- Г-жо Армутлиева, организирате първия творчески лагер за писане на музика в България. Събирате 20 топимена от европейската музикална индустрия с български артисти, които творят заедно в мобилни студия в Боровец. Каква е целта на тази платформа?

- През последните години творческите лагери за писане на песни са един от най-ефективните инструменти в световен мащаб за колаборации между автори на музика, които раждат хитове. Концепцията зад тях е проста, но гениална - на вдъхновяващо място организираме добре подготвена среща между талантливи хора с различен опит, музикална култура и умения и тази среща ражда енергия, която се превръща в музика. Творческите лагери са образ на идеален свят, в който хора от различни националности отварят сетивата си един за друг и творят заедно. Целта е създаването на нови песни, които да имат шанс за реализация в международен контекст.

- Сред международните участници в Sofia Songwriting Camp са автори от екипите на звезди като Риана и Кайли Миноуг. Какво показва опитът ви до момента – тези хора имат ли чувство за превъзходство над другите в студиото, ще позволят ли на егото да ги води в записите с родна звезда като Дара, да речем?

- Самата аз минах през процес на обучение, за да мога да реализирам тази впечатляваща идея и у нас. Присъствах на такива лагери на няколко места по света. Първото, което участниците чуват, преди да влязат в студията, е, че ако не са готови да оставят егото си пред вратата на студиото, по-добре да не влизат в него. В този смисъл подборът на участниците е ключов за успеха на всеки творчески лагер – това трябва да са суперталантливи в областта на музиката хора, с умения в различни посоки, които обаче да са и добри, щедри, читави хора, способни бързо да създават връзки и приятелства с други такива. Споменавате Дара – тя няма да участва в лагера като изпълнител, а като автор. Може би много хора не знаят, но тя е съавтор на голяма част от собствените си хитове, а и не само на своите. Това се отнася за всички наши изпълнители. Стимулираме и изискваме от всичките си артисти да музицират, да създават музика и текстове.

- Можем ли да кажем, че този лагер е начин за проправяне на път на българската музика навън? Какво ни липсва, за да постигнем глобалния успех на съседна Румъния, която се превърна в импровизирана фабрика за денс хитове?

- Едно от най-важните неща в нашия бизнес, ако не и най-важното, е песента. Този лагер е начало за българските автори да започнат активно да се колаборират с чужди и по-опитни творци, за да вдигнем нивото на репертоара у нас, да имаме българско участие в авторството на международни хитове, да създадем конвертируеми парчета за собствените си артисти, така че да имат шанс за успех извън пределите на България.

- Прави впечатление, че все повече от изпълнителите на „Вирджиния рекърдс“ се стиковат с румънския хитмейкър Кристиан Тарчеа-Monoir. Колаборацията с него стъпка в тази посока ли е и как се стигна до това партньорство?

- Работата с Крис е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм правила през последната година и половина и е ясна стъпка по посока усилието да сме успешни извън границите на България. Това, че е румънец, има значение дотолкова, доколкото средата, в която е отгледал таланта си, е доста по-благоприятна от нашата. По-важното е, че той е гениално момче с изумителен усет към музиката и продуцирането на поп хитове с международен потенциал. До това партньорство се стигна по една причина – свърза ни дълбоко и искрено приятелство. За хора, които обичаш, много лесно даваш най-доброто от себе си.

- Приключи първият етап от кампанията на БАМП и Министерство на културата „В час по интелектуална собственост“. Каква е равносметката ви след срещите ви с дванадесетокласници в училищата по изкуствата?

- Тази кампания е другото вдъхновяващо нещо, което успяхме да реализираме с Българската асоциация на музикалните продуценти. Смисълът, който произведе тя, надхвърли всичките ми очаквания. Стотиците деца, които срещнахме в училищата по изкуствата, са онези, на които разчитаме да променят средата, в която ще функционират творците у нас в бъдеще. Сега тя все още е почти враждебна, без достатъчно уважение към интелектуалния труд и неговата стойност. „В час по интелектуална собственост“ е един от начините да променим това. Всяко усилие по посока образование си струва.

- Според отчета на IFPI и БАМП приходите от звукозаписната ни индустрия са се увеличили и през 2018 г. На какво се дължи това – по-голямото потребление и слушане на музика, подобряване качеството на музиката ни, затвърждаването на позициите на стрийминга или законовите промени, сред които и даването на контролни функции на общинските инспектори при проверките за публично изпълнение на музика в търговски и туристически обекти? Или пък е комбинация от тези или други фактори?

- Хубав и верен е този въпрос, защото съдържа и част от отговора. Пазарът на музика у нас винаги е бил проблемен, откакто съществува в легалния си вид. Усилията, които правим през последните 27 години, градят по-цивилизована среда на всички нива – и сред ползвателите на музика, и сред самите автори, изпълнители и продуценти на музика. Това се пренася и на ниво законодателство и политическа воля да се отстояват принципите на защита на интелектуалната собственост във всичките й видове. Процесите, които текат в момента, са в много посоки – променят се нагласите и българите ползват все повече легални платформи за музика, все повече бизнес предприятия, за които музиката е важна, вече плащат за ползването й, законодателството ни става все по-адекватно, невежеството в сектора е по-малко и т.н. Все още сме далече от нещо, с което да се похвалим истински, но посоката ни е вярна.

- Наскоро бях във Враца, където, за да си купя албум, трябваше да се редя на опашка в бензиностанция. В целия областен град няма нито един музикален магазин. Подобни тенденции ли обуславят по-ниските приходи от физическите носители на информация (CD и т.н.) у нас или е по-скоро обратното - по-малкото търсене на музика чрез албуми под формата на дискове обуславят липсата на музикални магазини?

- В България музика се продава основно в книжарници, бензиностанции и рядко в специализирани магазини само за звуконосители. Растат обаче продажбите на дискове и плочи онлайн. Сайт като musicmall.bg, например, реализира вече сериозни обороти. Ozone.bg също отваря секция за музика. Музикални продукти се продават и на най-неочаквани други места – не се изненадвайте, ако видите дискове на касите на кината „Арена“ или в реповете In Medio. Може да се изненадате, но и приходите от физически продажби растат в момента, което е много добра новина за всички. Все повече български артисти не се колебаят да издават албуми, чиито продажби също са важен елемент от растежа.

- По данни на БАМП основният дял (над 60%) в приходите на музикалната звукозаписна индустрия в България се формира от сектора на колективно управление на сродни права на фона на едва 14% дял в световен мащаб. На какво се дължи това?

- Дължи се на факта, че в България приходите от дигитални и физически продажби, както и от лицензиране на музика във филми и реклами, все още са много далече от реалния си потенциал. Както казах, оттласваме се от дъното и се движим нагоре, но всъщност сме все още много ниско в сравнение с нивата на приходите на музикалния бизнес дори в Румъния, Унгария, Словения, Хърватска, да не говорим за Полша и Чехия.

- Вие сте сред хората, които успяват да забележат потенциала в един артист в началната фаза на развитието му. Какъв набор от качества търсите у музикантите, с които работите? Подкрепяте ли максимата, че успехът се дължи на 1% талант и 99% труд?

- Категорично съм на мнение, че талантът е надценен и че успехът е въпрос на характер и трудолюбие. Въпреки това има и искра, която е нужна – гласът на Михаела Маринова е нещо уникално и не е само въпрос на труд, блендата на вокала на Дара и лекотата, с която владее сцената и стърчи, където и да я сложиш – също, усещането на Павел и Венци за текст и музика, за визуалност е друг пример, че само с труд не става. Търся талантливи млади хора с нужния характер и ниво на интелигентност да успеят.

- Дъщеря ви Алма направи първите си професионални крачки в музикалния бранш. Колко често се допитва до вас за съвет и от какво бихте искали да я предпазите? Да очакваме ли скоро нов проект от нея?

- Алма е подготвена за ситуациите, които ражда кариерата на музикален артист. Наскоро записа две нови песни. В началото на юни готвим премиера на следващия й проект.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Тодор Гаджев: Признаването от Скопие на истината за Гоце Делчев е положителна стъпка

Като изненадваща и положителна стъпка определи в интервю за "Монитор" признанието от страна на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин, директорът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА) Тодор Гаджев.

Живея малко по-изолирано, извън публичността и това ме крепи в момента, споделя музикантът

Владимир Ампов - Графа: Tрябва максимално да използваме моментите в живота си

Живея малко по-изолирано, извън публичността и това ме крепи в момента, споделя музикантът

- Влади, поздравления за новия албум „Страничен наблюдател“. Кой поред ти е?

- И аз даже не знам дали е 12-и, 3-ти или пък 14-и... Това е доста нахално, а... 13-и е.