Саниране или стиропор

Саниране или стиропор

От началото на новия век любима дъвка на всички управляващи бе санирането. Безброй семинари се направиха, тонове мастило и стотици часове ефирно време бяха използвани да се докаже ползата от него. Отделно и от донорските предприсъединителни програми за началото на санирането получихме известни пари.

Работата обаче не тръгна толкова бързо, колкото ни се искаше. Първата причина бе, че в началото се субсидираше само половината от санирането и на принципа „да не се минем и да не настинем“ много малко кооперации се съгласиха да се включат в проекта, дори на тази по-изгодна цена. От друга страна, не бива да забравяме, че открай време у нас под саниране се разбира единствено облепването на блока със стиропор и подмяната на дограмите. И досега нещата са си така. Навремето в някогашната ГДР изпълняваха истинско саниране с пълна подмяна и на инсталациите с проверка и ремонт на връзките в конструкцията на панелките. В този случай не бива да забравяме две основни неща. Първото е, че в бившата съветска окупационна зона живеят немци, а те са известни с дисциплината си. Втората са огромните средства, инвестирани от хазната на вече обединена Германия. У нас тези два фактора липсват изначално, особено първият.

Преди няколко години нещата се ускориха и по държавната програма за саниране се наляха доста пари. В стиропор и дограми, разбира се. Проверките на устойчивостта на панелките си останаха добро пожелание. На места дори строителите, стараейки се да спестят едни пари за едни други работи, икономисваха доста и от лепилото и от дюбелите и от каквото се сетите друго. В резултат на места покривите протекоха, на други - вятърът отнесе стиропора от калканите на панелките. В един областен град пък за по-бързо и използвайки овчедушието на живеещите, строителите оставили блока без балкони и той се превърнал в обикновена облепена с изолация кутия. Не че архитектурата на панелките у нас може да се смята за някакво постижение.

С парите от хазната и напълно безплатно бяха санирани около 2000 жилищни сгради. На практика така с парите на всички данъкоплатци са били облагодетелствани една малка част от тях. Според евростандартите е редно бенефициентите, както е модерно да се наричат получателите на субсидията, също да отделят пари от джоба си за определен процент от цената на обновяването на имота им. Рано или късно това трябва да стане, най-малкото заради изискването за равнопоставеност. Разбира се, за бедните санирането трябва да се плаща от хазната. Сбогуването с напълно безплатното обновяване на блоковете ще даде възможност в бъдеще от програмите за субсидиране да могат да се възползват много повече хора.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.