Самозабравяне по време на чума

Самозабравяне по време на чума

По време на пандемия е нормално човек да е вечно под стрес и в известен смисъл да потърси спасение в някакъв измислен свят. Обикновен начин на бягство от реалността.

За всяка отделно взета личност това е разбираемо. Когато подобен похват се използва в бизнеса, сякаш няма логика.

Истина е, че всеки се стреми да продава по-скъпо и да купува - по-евтино. Оферти обаче от по 200 000 бона за половинвековен апартамент, и то в панелен блок от времето на соца, обаче не звучат сериозно, за да не кажем - смешно. Навремето, когато са започнали да вдигат тези недоразумения на архитектурата и на енергийните стандарти, са планирали след 30-40 години на тяхно място да се построят нови. Типично по нашенски това не стана. След промените хората, а после и държавата започна да сменя прозорците и да облепва със стиропор панелките. В случая изобщо не постъпихме като германците от бившата съветска окупационна зона, където направиха саниране по учебник, като провериха и обновиха и конструктивните връзки. У нас може на книга и това да е направено. Кой знае?

Та за такива апартаменти, дори лустросани, да се искат цени, колкото за построено по стандартите тухлено жилище е повече от нелогично. Може би в случая с обявата за свръхскъпата панелка роля играе не само стремежът на собственика да вземе повече пари, а и на брокерите - за по-дебела комисиона. И двете неща са отражение на човешкия, до голяма степен наивен оптимизъм за решаване на финансовите проблеми от една сделка. За това и възрастни с мизерни пенсии търкат талончета и в тото пунктовете преди тираж винаги има доста клиенти. Много от нас се надяват на шестица от тотото, след която да няма нужда да работят. Време е да разберем, че чудесата са само в приказките. Действителността често е по-жестока и от най-ужасяващия трилър от телевизора.

За имотния пазар обаче липсата на логика не е добър съветник. Азбучна истина е, че прескъпите жилища се продават трудно, особено когато качествата им не отговарят не само на исканата цена, но и на конюнктурата. При пандемия не са много хората, решаващи се да инвестират в имоти. На рискови сделки се решават само индивиди с излишни пари, които в повечето случаи не са заработени по най-честен начин. В такива времена всеки гледа да скъта някой лев, защото и призракът от загуба на работното място вече шета навсякъде. Много фирми вече фалираха и хиляди тепърва си търсят друго препитание. При подобно стечение на обстоятелствата логично е банките да завишат критериите за отпускане на ипотечни кредити и да вдигнат цената им. Е, как тогава продавачите да очакват наплив от купувачи, и то на имоти с раздути цени?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.