През септември у нас гръмна новината, че университетът в Кеймбридж е променил правилата за прием заради наше момиче с детска церебрална парализа. Наистина прецедент. В такива моменти много обичаме да си вирим главите и да се гордеем, че сме българи.

И не можем да отречем, че си е така, защото едно трудно подвижно дете успява да реши теста по английски език. Мария Александрова е отличничка и въпреки заболяването се бори с трудностите. В същото време 80% от училищата в родния й град й отвръщали, че не приемат „такива“ деца. Нищо че те са умни, борбени и имат ценности. Най вече искат да се образоват. За разлика от едни други, които попадат в проучванията и не искат нито да учат, нито да работят. Парадоксално, нали.

Примерът с Мария е показателен и може да вдъхне кураж на всеки. Особено на човек с увреждане. А квалификацията е важна. Особено във век на технологиите, където конкуренцията не спи и борбата за място на пазара на труда е безмилостно жестока. И това е доказателството, че образованието е най-добрата инвестиция. Нещо, което трябва да бъде осъзнато от всеки.

Тежко е да си човек с увреждане у нас. И това го знаят тези, които са го изпитали на гърба си. Знаят го и майките, които се грижат денонощно за болните си деца. И някой ще си каже, че сигурно последният проблем на тези хора е да мислят за квалификацията си. И без това им се налага да се борят със стигмата на обществото. Случаят с Мария обаче е показателен. И може би, ако всеки се вдъхнови от него, ще промени и картината в страната. А тя никак не е розова, защото данните сочат, че всеки трети човек с увреждане на борсата е трайно без работа заради ниска квалификация. А решението на този проблем е с повишена трудност. И не случайно предизвика бурна дискусия в обществото през последните няколко месеца. Всичко това обаче изисква много работа. И тук не говорим само за стимули за работодателите, оборудвана среда. Нужно е много повече – най вече да преодолеем предразсъдъците. Така, както успя да ги пребори Мария. Важни са знанията и уменията. И това важи за всеки. Важното е поне малко да помогнем на тези, които са в неравностойно положение, за да имат възможността да го постигнат. На пук на всички други проблеми. Поне на мен ми се иска да вярвам, че идва време, в което всички нас ни оценяват според качествата ни и всичко останало няма значение. Нали бизнесът непрекъснато твърди, че никой не бяга от качествен служител. Време е да го докажат.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Има ли Великобритания резервен план заради Борис Джонсън?

Британската конституция не дава ясен отговор на въпроса, който много британци си задават в момента: какво ще се случи, ако премиерът Борис Джонсън, който бе приет за изследвания в болница, след като прояви симптоми на коронавируса, няма да може да продължи да изпълнява задълженията си на премиер.

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Благотворителността, която боде очите (на олигарсите)

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Има ли добро, което да може да бъде изкарано зло? Това сигурно ви звучи философски и отвлечено. Но все пак нека опитаме да отговорим на няколко прости въпроса.

Може ли да бъде лош човек, който помага във времена на незапомнена криза? И от друга страна – могат ли да се нарекат добри и морални хора, които смятат, че парите са по-важни от човешкия живот и броят на жертвите на коронавируса е без значение, ако собственият им бизнес оцелее?