Само да не стане като миналата година

Само да не стане като миналата година

Васил, Йордан и Иван били трима приятели, които винаги заедно празнували Нова година и последващата върволица от именните им дни. Всяка година наемали къща в планината, товарели джиповете с храна и напитки и се готвели за празненството.

И всеки път, като пристигнели, жената на единия казвала: „Ох, само да не стане като миналата година...“ А всяка година ставало едно и също - напивали се, подпалвали вилата, изпускали кола в дерето и всички се приютявали в полицейското управление. Тази история е почти истински с елементи на украсяване колкото за щипка аромат.

Сега обаче ще стане дума за пари, но механизмът при тях понякога не се различава особено от празниците на тримата приятели. Парите имат едно особено свойство, което при едни по-чевръсти хора се различава от функциите им, описани от Карл Маркс. Те сменят собственика си бързо и много често не по предназначение. Особено когато става дума за средства, отпуснати от държавата. В дадения случай това са помощи, отпуснати за родители с ученици, които са засегнати от извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Дотук всичко е идеално, докато не се намеси човешкият фактор. Условията, които социалното министерство поставя, са повече от ясни - когато родителите не могат да работят дистанционно, останали са без работа и имат регистрация в бюрото по труда. Помощите ще се отпускат и на семейства на роднини или близки и приемни семейства, в които има настанени деца, както и на съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един и същи настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат.

С намесата на човешкия фактор, за който споменахме, не е изключено паричните потоци да потекат във всевъзможни посоки. И то към едно особено чувствително към помощи наше, скъпо малцинство, за което от доста време децата са социалната им осигуровка.

Възможностите за получаване на помощи от държавата там е издигнато до висше познание, наука и факирска сръчност. Нищо чудно изведнъж да се окаже, че тези наши сънародници са най-пострадали от мерките срещу пандемията, а децата им, които с триста зора събират за училище, да са сред най-ученолюбивите и с най-засегната любознателност от дистанционното обучение. Затова тук идва ролята на десетките организации, които са занимават с интеграцията на това малцинство.

И вместо грантаджийски да хълцат от преяждане с европейски пари, да направят така, че да подпомогнат държавата със своя ресурс в справедливото разпределение на средствата, особено когато става дума и за тези наши събратя. Защото и техните деца и семейства са засегнати, а и техните ученици искат да получат качествено образование. Което става с пари, особено в сегашните трудни условия. Ето това е качествено ромско включване - децата да бъдат образовани, а семействата да имат пари за това. Защото за десетте години на Декадата на ромското включване (2005-2015) държавата е дала точно 246 000 лева. Първият транш от 116 000 лева е изхарчен на екс за церемонията по откриването на декадата в Народния театър "Иван Вазов". Припомням това във връзка с помощите за семействата и за да не се повтори историята с „Ох, само да не стане като миналата година...“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.