С амо три от всички 272 финансирани директно от образователното министерство училища са получили допълнително финансиране в края на 2021-ва. Това сочи справка на ведомството за „Монитор”.
Само три от всички 272 финансирани директно от образователното министерство училища са получили допълнително финансиране в края на 2021-ва. Това сочи справка на ведомството за „Монитор”.
Средствата извън субсидията им са,
за да могат да покрият по-високите режийни разходи за ток, вода, газ и заплати
Най-голяма сума е отпусната на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“ в Ямбол. В края на миналата година от МОН са превели 55 275 лв. за възнаграждения за декември и разходи за издръжка (природен газ и еленергия). „Имат две новосформирани паралелки и не си направили правилно разчетите си”, посочват причината за отпускането на допълнителната сума.
Заради увеличението на цените на електрическата енергия и на природния газ и затруднено разплащане на разходите за тях са отпуснати и 11 000 лв. на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ в Банкя.
Третото училище, което получило извънредна помощ от МОН, е зад граница. Това е БСОУ „Д-р Петър Берон“ в Прага. На него са дадени допълнително 46 535 лв. за изплащане на по-високите разходи за отопление, електрическа енергия и вода.
В началото на 2022-ра други 16 училища от директно финансираните 272 от МОН пък са поискали изпреварващо финансиране с общ размер 173 000 лв. „Това означава, че изтеглят част от субсидията си за следващите месеци (обикновено летни месеци, когато няма учебен процес) в месеците януари и февруари. Това е обичайна практика, която се прави всяка година, докато се утвърдят бюджетите на училищата. Т.е. това изпреварващо финансиране на тези 16 училища не е показателно за липса на средства за обезпечаване на разходите”, уточняват от образователното ведомство.
Други сигнали за проблем със заплащането на режийните разходи заради поскъпването на електроенергията и газа не са подавани до МОН. „В момента училищата, които са второстепенни разпоредители с бюджета на МОН, се справят с разходите в рамките на утвърдения си бюджетен ресурс. Останалите училища са общински. Към момента нямаме сигнали за недостиг на средства за режийни разходи за тях”, допълват от образователното министерство.
Междувременно с бюджета за 2022-ра е предложен 10% ръст за средствата за издръжка. Той обаче може да не е достатъчен за покриване на поскъпналите разходи. Затова директори призовават издръжката да се покачи с поне 25%. „Имаме само декемврийските сметки и ако те се запазят в този вид, доста трудно бихме се справили с всички учебни заведения само с 10% увеличение на издръжката. Това, дори да не бъде чуто в момента, ще се наложи актуализация на средствата за образователните институции в рамките на година”, обясни директорът на столичното 119-о СУ и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.
Той посочи, че за декември сметките за електричество, парно и вода са повишени между 2,5 и 3 пъти. В 119-о не са имали проблеми със заплащането на режийните си разходи, тъй като са голямо училище и са с централно отопление, което все още не се е повишило толкова драстично. По думите му на училища на газ или пелети сумата за издръжка определено е по-висока.
Стаматов е категоричен, че няма да има училище, което няма да си плати режийните разходи, но това може да се наложи да бъде за сметка на нещо друго.
„В плащанията на една организация най-напред приоритет са заплатите и осигуровките, след тях идват ток, вода, парно. Всичко останало минава на трети план. Това означава, че с предвидените средства за 2022-ра
няма да има училища без ток и парно
заради неплащане, но това ще доведе до ограничаване или вземане от средствата за строително-ремонти дейности, за квалификация на персонала и дълготрайни материални активи”, заяви директорът.
Според него именно липсата на яснота за бюджета за 2022-ра и това, че в момента работят само с 1/12 от миналогодишния си бюджет, е причина част от училищата да поискат предварително част от субсидията си.
„Най-вероятно в по-малките учебни заведения тази 1/12 е била недостатъчна, затова са поискали предварително част от субсидията си. Логиката произтича от факта, че в тази 1/12 не се включват целевите субсидии – една голяма част от средства, които училищата получават, тъй като са по национални програми, проекти, конкретни дейности. Тези средства не са били достатъчни за обезпечаването на сметките”, сподели Стаматов.
Монитор
