0

К ой да допусне, че салам “Камчия“ може да е свързан с легендарния пълководец Александър Македонски. Факт.

Кой да допусне, че салам “Камчия“ може да е свързан с легендарния пълководец Александър Македонски. Факт.

Колбасът, който се прави от малка семейна компания в село Козарско в Родопите, е не само носител на златен медал на изложението за храни в Интер Експо Център в столицата през 2019 г. По-любопитното е, че селото се оказа със забележителна история. А е казано, всяка крушка си има опашка.

От една страна там живеят хора, чиито предци са били древните траки беси. Оправни и трудолюбиви. В антично време през селищата им е

минавал с войските си легендарният пълководец Александър Македонски

на връщане от Македония към Филипопол или обратно.

От друга страна по-голямата част от днешното население в Козарско са потомци на бежанци от Костур през 18-и в., които са бягали от албанските нашествия. За справка, Костур е днешният град Касторя в Гърция, който съперничи по красота и на Кавала, и на Охрид със своите 93 църкви, разположени около Костурското езеро. Тамошните българи до ден днешен са съхранили вкуса към красивото и мераклийското. Който е ходил, знае, с храната компромиси не се правят и няма място за ментета. Така че появата в днешното време на един златен хранителен продукт, който за три години се е превърнал в хит, си има и своите обяснения, зад които стоят не само съставките на една кулинарна рецепта.

Историята на малката семейна компания, която произвежда този и много други елитни продукти от месо и мляко, го доказва. Не случайно, когато ги попиташ как да разчита човек на качество, за което говорите, те просто отговарят: Ами колбасите и сирената се правят в Козарско.

Малката семейна компания, чиито собственици са семейство Драганови, съществува вече двадесет години. Това е малка семейна фирма, която се е ориентирала към производството на типични храни за района и страната и

използва само български суровини

За това разказва собственичката Златка Драганова пред „Телеграф“.

Първоначално двамата със съпруга й започват само с преработка на мляко и правят сирена, кисело мляко. Изкупуват го от местни ферми в района, като това правят до ден днешен. Имат си постоянни доставчици, като и двете страни не правят компромис с качеството. Преработват местно краве, овче и козе мляко. Изкупните цени варират в зависимост от сезона, уточни Драганов. През лятото са по-ниски, през студените месеци по-високи, защото млякото става по-малко, като овчето в края на лятото спира. И понеже има ферми с различно качество и заплащането варира, обясни той. Средно за краве плащат от 65-80 ст. за литър, за козе средно 75 ст./л, а овчето е от 1,20 до 1,45 лв./литъра. Мандрата е малка и преработват средно по 10 т мляко дневно.

И понеже продават продуктите си основно в собствени магазини или в малки търговски вериги основно в Пловдив и София, те решават да разнообразят продукцията. Така с повече артикули транспортът излиза по-оправдан като разходи, въпреки че това натоварва производството. Започват да правят типични български колбаси, както пресни, така и трайни. Така преди три години се ражда идеята за салам „Камчия“ по някогашната рецептура. Драганов обясни със смях, че техният колбас не се прави просто така от някакво месо.

В него се

влагат изключително парчета само от свински бут, без жили

Докато намерят подходящ чесън, правят различни експерименти. Оказва се, че нито турският, нито китайският са подходящи. Автентичният вкус на „Камчия“ се получил единствено и само с български сорт чесън, при това смлян. Така с този продукт се явяват на конкурса през 2019 г. на изложенията за храни в Интер Експо Център и печелят златен медал. Следващите три години саламът, който българите някога ядяха с филия, намазана с лютеница и късчета крема сирене, се превърнал в хит. Всяка година увеличавали обем, доколкото им е възможно. Месото, с което компанията работи, е само българско. Освен свинско, като суровина за другите си месни продукти, влагат и телешко, и малко говеждо.

Малката компания дава хляб на 50 души от село Козарско. Оцеляват, защото проявяват гъвкавост. Сега плануват да направят магазин онлайн, защото явно този начин на търговия се налага все повече и повече, каза Драганова. Според семейството бъдещето ще е на огромните компании. В кризата големите индустриалци могат да си позволят да преглътнат загуби, докато за малките това е пагубно и затова се нуждаят от помощ. От друга страна си дават сметка, че техните редовни клиенти не са ги изоставили, защото харесват храната, която правят. Знае ли човек всъщност какво ще му донесе бъдещето?