Мариета Стойнева: С обичта на близките болестта е преодолима
7

Мариета Стойнева: С обичта на близките болестта е преодолима

Мариета Стойнева е на 35 години, работи в офис. Когато преди десет години й откриват лимфом на Ходжкин, пред нея се сриват всичките й мечти, очаквания и амбиции за живота. Заболяването й е засечено със специализирани кръвни изследвания, на които тя отива, след като продължително време е с увеличени лимфни възли, чувства се постоянно изнервена и уморена, дори когато не е работила.

„Болестта беше хваната в началото. Да изследвам кръвта си точно за онкологични заболявания, ме насочи майка ми. Имах късмета, защото тя е медицински работник и знаеше при каква симптоматика, при какви лекари да ме заведе за консултации, разказва Мариета. - Когато обаче чух диагнозата, разбрах, че е нещо страшно, макар и да не знаех много какво точно представлява лимфомът на Ходжкин. Започнах да търся в интернет и да чета всичко за тази диагноза. Оттам научих, че надежда има“, допълва тя и подчертава, че трябва да има повече кампании за информираност за лимфомите като тази, която се откри в няколко града в края на месец септември.

Независимо че е решена на всяка цена да се справи с болестта, на моменти Мариета пада духом.

Веднага след като й поставят диагнозата, тя преминава курс на химиотерапия, а след това и лъчелечение. Не пропуска преглед и консултация с лекуващите лекари. Решава, че независимо от заболяването, трябва да роди дете. Съпругът й я подкрепя в тази „авантюра“, на която не се решават мнозина с далече по-леки заболявания от лимфом на Ходжкин. Преди това обаче се консултира с лекуващия химиотерапевт. Специалистът й казва: „Да, можеш да раждаш. Опасност за теб и детето няма“.

Днес Мариета Стойнева е щастлива майка, рожбата й вече е на 4 годинки.

„При мен нещата се развиха благоприятно, чувствам се отлично след лечението, но първоначалният стрес след поставяне на диагнозата е огромен. Все още липсва достатъчно информация по този въпрос, затова и хората изпадат в паника, когато чуят за заболяването си, казва тя. - Първата асоциация винаги е: Аз ще умра! Нищо не мога да направя!, спомня си Мариета. Исках да викам с пълно гърло: Не съм живяла още, имам да направя толкова много неща!“, потръпва тя, докато се връща назад в годините.

Една от първите, които я подкрепят, е преподавателката й по психология от университета. Младата жена й се обажда, иска от нея книги и автотренинги, за да се мобилизира. Преподавателката й отвръща: Спасена си, щом не се отпускаш!

Като чух това, заживях с мисълта, че болестта може да бъде преборена. Съпругът ми, най-важният за мен човек, също ме подкрепи. Ободряваше ме с хумор, насърчаваше ме, не ме остави нито за миг насаме в мислите си с болестта, щом видеше, че се отпускам, разказва Мариета Стойнева и подчертава, че му е благодарна за неговото търпение и обич.

Кръгът на съмишлениците й срещу болестта се разширява с тигровия боксер, който й подаряват приятели. Кучето е неотлъчно до нея. То умира седмица след като излизат резултатите й от петскенера. Впоследствие Мариета научава, че тази селектирана порода, символ на борбеността, всъщност най-често сред кучешкия род умира от рак.

За четириногия си приятел младата жена разказва с обич. Тя е категорична, че когато имаш любовта и подкрепата на близките, болестта е преодолима.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.