С лед като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за регистъра БУЛСТАТ, които на практика доведоха до преобразуването на кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака в нов Единен идентификационен код (ЕИК) с 9 знака, самоосигуряващите се у нас с изненада установяват, че в БУЛСТАТ регистъра освен професионалните им данни се оказват всичките им лични данни - постоянен и домашен адрес, имейли, телефони, съобщава БНР.
След като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за регистъра БУЛСТАТ, които на практика доведоха до преобразуването на кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака в нов Единен идентификационен код (ЕИК) с 9 знака, самоосигуряващите се у нас с изненада установяват, че в БУЛСТАТ регистъра освен професионалните им данни се оказват всичките им лични данни - постоянен и домашен адрес, имейли, телефони, съобщава БНР.
Течът на лични данни - волен или неволен засяга повече от 300 хил. души със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и много др. в сферата на т.нар. freelancer-и.
Според предварителната информация от последното преброяване – към дата 7 септември 2021 г. работещите българи са почти 2 млн. и 426 хил. души. В същото време по данни на националната статистика от 2019 г. страната ни поддържа голям публичен сектор с относително стабилен дял, като около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата, сочат данните на националната статистика.
Така засегнати от проблема с новите ЕИК номера и публикуването на всички лични данни на самоосигуряващите се у нас се оказват една шеста от всички работещи българи, извън държавните служители и публичния сектор.
Монитор
