Замирисва на есен, свършва лятното безвремие и решихме да го ударим малко така, по-потребителски. Стереотипът е, че жените са луди фенки на шопинга и пробват до полуда рокли и обувки, които никога няма да купят, докато мъжете им отегчено пушат пред магазина. Това си е вярно, обаче го има и обратният вариант – мъжкото съсловие пазарува със светнал поглед, докато дамите си умират от скука.

Мъжкият пазар обаче е малко по-различен и върви с бира и шкембе, а при невъзможност за шкембе, може и кебапчета с хлебче и шарена сол. Силният пол не се впечатлява от някакви си там молове, нито от балета на Нешка Робева. Силният пол силно люби онези провинциални пазарчета, които приличат на нещо средно между битака, Илиенци от началото на 90-те, животинския пазар в Подуене и неделния битпазар в Богров.

Eй го този дядка продава гълъби в стари ламаринени касетки от кисело мляко. Може и да не си гълъбар, обаче как да не поспреш и да погледаш? И даже питаш за цената. До гълъбите – кокошки. До кокошките продават кон, а стар циганин джамбазин го зазъбва, за да познае по зъбите колко стар е конят. Обаче това не е животински пазар, току до коня мустаклия търговец продава VHS касети. Пиратски версии на „Рамбо“ и „Хищникът“, порно с български дублаж и абсолютно оригинална версия на „Цар лъв“ в отлично състояние. Сещам се, че видеото ми отдавна прашасва на тавана и продължавам по-нататък. Инструменти! Кой мъж не обича инструменти, а тук изглежда е раят на инструментите. Френски ключове, гедоре, флекси, зъбчати колелета, клещи, гайки и бурмички. Стар „Веф“ в изправност (тъй казва продавачът), а до него като изнасилена лежи стара руска кукла от 1982 г. Куклата казва „Мама“, ама няма батерия, вика търговецът. Порцеланов клоун. Той не казва „мама“, но леле майко, главата му е пукната. Обаче щерката отдавна порасна и продължавам по-нататък.

Часовници. Олд скул от соца. Е те тука вече ще се пазарува! Стари съветски механични часовници в насипно състояние: „Слава“, „Заря“, „Амфибия“, „Молния“, “Победа“, „Луч“. Всичките оригинални и работещи. А също и някои марки „швейцарски“ часовници, обаче ментета. Има и стенни екземпляри. С кукувичка, с кълвач, с момиченце, с танцьори. А също и голям един човешки бой часовник, за който ще ти трябва комбито, за да го пренесеш. Поглеждам стария си „Суоч“ и продължавам.

Тука пък продават стари черно-бели снимки. Няк'ва сватба. Усмихната булка, притеснен младоженец с роза в джобчето на елегантното сако. Кой продава старите си сватбени снимки? А кой ги купува, питам се аз. Отговорът не закъснява. Индивид с анцуг купува десетина снимки. По 50 стотинки парчето. До снимките – грамофонни плочи. Арета Франклин, Васко Кеца и „Телефонна любов“, югодинозаврите от „Srebrna krila”, аудиоверсия на „Червената шапчица“.

Ехааа! Стар плакат от „Междузвездни войни“! И му търсят само десет кинта! Как ще върви да си го сложа в гаража... Обаче в гаража съм гарирал стара таратайка. Що не взема да ида до автокъщите на Горубляне? Ще гледам с жадни очи „новите“ 9-10 годишни автомобили. Цял ден мога да гледам коли, без да ги купувам. Менюто е безплатно, нали?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хоум офис: разпределение по дни

Не е честно аз три пъти в рамките на 24 часа да си чистя колата от сняг, за да отида на работа, докато някои снимат снежната покривка от балконите си и пръскат остроумни разсъждения във Фейса. Хоум офис ли? Знам го аз този „хоум офис“! Кафе с палачинки и кроасан за закуска, после чай с мед, лимон и бисквитки против короната, хайде малко четене на новини в нета и я! - то стана време за обяд.

Зараза с пуканки и дистанционно

Ситуацията с коронавируса излезе по-сериозна, отколкото си мислеха хората в началото, включително и аз. Мнозина се чувстват като в апокалиптичен филм – празни паркове и градинки, маскирани минувачи по улиците. В първата неделя след забраната за безцелно пътуване шофирах по магистралата. Беше като севернокорейски път – голям и широк, но почти без коли. Колко съм мечтал за празни пътища – натискаш здраво газта и никой не ти пречи, но това пътуване си беше малко зловещо. Като в призрачен филм.

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.