Здравейте! Аз съм Лудото майче и тази седмица се завръщам на летния хоризонт с още щури житейски истории. Ще обменяме опита си, ще разказваме перипетиите, през които преминаваме ежедневно. То затова сме майки, а и сме си луднали. Та сигурно много от вас ще се разпознаят. Ако има пък такива, които ще си кажат, че нямат нищо общо с историите, са щастливки. Но пък нека се поучат и да си имат едно наум. Не се знае в кой момент коя рецепта ще ви потрябва. Така че слушайте и се смейте. Или може би пък ще поплачете. Точно като за лято, ето ви едно истинско приключение-с деца на море. Много от вас сигурно са се впускали в подобно предизвикателство. Защото си е направо бягане с препятствия.

И така. Идва времето на заветната почивка. Трескаво сте разглеждали обяви, търсили сте подходящи хотели, в които спокойно да си почините с малкото човече. Нали и вие сте човек, най-сетне е добре да отдъхнете. Или поне на това се надявате. След цяла година търчане, лавиране между работата, домакинските задължения, деца. Все пак нямате десет ръце. Както се казва, за едната отпуска живеем.

Препятствие 1. Събиране на багажа

Започва се великото преселение на народите. Защото си е направо преместване. Чавето решава, че играчките и книжките никога не са достатъчни. Пълни само торбите. Заинатило се е, че иска всички плюшки, защото не се знае с коя точно ще иска да се преспива. Ти пък се тревожиш дали дрехите ще са достатъчни. Все пак става дума за дете, нали се цапа дори докато яде-сладоледи, сладкиши, сокчета...Позната история. После се започва с лопатките, топките, кофичките. Нали ще играе на пясъка.

„Мамо, това е любимата ми. Моля те, искам и нея. Няма как да тръгна без тази кофичка. Ами топката на Рапунцел. Без Рапунцел няма да съм щастлива. Моля те, мамиии!“

Биеш отбой. Съгласяваш се, за да не се усложнят драмите. Зареждаш се и с всякакъв вид лекарства, най-вече против диария и повръщане. Нали по нашето Черноморие има всякакви изненади. Та натъпкваш в куфарите и това. После осъзнаваш, че всъщност ти тръгваш почти без дрехи.

„Нали ще имам поне бански, за какво ми е друго. Нали съм майка, за къде ще се контя. Пък и ще си почивам цял ден на плажа, с книга в ръка“, мисля си. Мисли си и се надявай.

Та с целия багаж виждаш, че комшиите направо ще помислят, че се изнасяте. Или отивате на почивка в чужд курорт, поне за месец. Мъжът ти само се хваща за главата и успява тихичко да промълви „Майко мила!“.

Препятствие 2: Потегляте на път

След първата стъпка и изнасянето на багажа, успявате да натоварите всичко в колата и най-сетне да потеглите. Преди това сте предупредили детето да отиде до тоалетната, бутнали сте в устата сандвич, за да не огладнее поне в началото на пътя и да не мрънка. Мислите си, че държите всичко под контрол. Даааа, но не. Минава само половин и час и то вече иска да пишка. Казва, че не издържа. Спешно се търси най-близката бензиностанция, за да отидете до тоалетната. Щастливци сте, ако не намокрите гащите и останете сухи. Стигате до мечтаната спирка. След като сте свършили с всичко, питате домашните дали искат все пак нещо за хапване. Мълчание. Потегляте. След час обаче малката вече ви сюрпризира отново-този път ще повръща. Спирате скорострелно. Вадите всякакви видове лекарства, близалки и какво ли още не. Мъжът ви се изнервя вече. Започвате да си крещите, защото ситуацията става напечена.

- „Къде сме тръгнали, детето вече се разболя. Какво остава на морето“, казва той.

„Спокойно, това е нормално. От пътуването е. Ще й мине“, опитвате се да го успокоите. Отново потегляте и се молите да няма препятствия. Но уви. Този път е мъжът-гладен е и вече нервен. Отново търсите бензиностанция. Спирате и вземате сандвич. Положението е овладяно.

Препятствие 3: Мечтаното море

Така след няколко часа перипетии, най-сетне стигате до морето. Дребното дори не чака да се настаните и да си получите ключа на рецепцията. Вече мрънка, че иска на плажа. Нетърпеливо е. Едва успявате да стигнете до стаята и да съберете плажната чанта, да нахлузите банския на детето, да вземете слънцезащитен крем, всички топки, лопатки, кофички... На вас? Банският ви стига. Нали се майка. Няма да си правите селфи от плажа, да си показвате педикюра във фейса, я.

Давате три торби на мъжа си, мъкнете чадър, за да си спестите 40-те лева. Мъжът ви започва да крещи, че сте го натоварили с глупости, а според вас това е само най-необходимото. След известно мрънкане, стигате до плажа. Таткото се настанява набързо, поръчва си бира и решава да почива. И аз мислех така, но уви. Детето започва да търчи. Иска във водата, влиза в морето и вие търчите да го усмирите. Няма как да седнете дори и за минута.

„Нали щях да си чета книжка?“, се питате. Вместо това, се започва борба с малкия плувец. Иска да правите замъци, да носите вода в кофички. Таткото, естествено почива. Единственото усилие, което полага, е да отиде до бара за поредното питие. На вас не ви остава време дори да се намажете с крем, за да не изгорите. Не можете да изплашите детето, не иска да излиза от водата и започвате да крещите, че ще кажете на баща му и ще си тръгнете веднага за София. На плажа се чува само вашият глас. Детето излиза от водата, но се започва-иска царевица, иска сладолед, иска супа...Няма почивка.

И така първите три дни. Вечер припадате уморена. А трябваше да си почивате. На четвъртия ден детето вече повръща. Изваждате от багажа всички лекарства, свещички и всевъзможни цярове. И това ще мине. Поне се надявате. Отново не спите. Така след два дни пазене на стаята. На следващия решавате да излезете на разходка и чавето да подиша чист морски въздух. Вече е по-добре. Обикаляте покрай всички сергии, магазинчета. Детето започва да крещи, че иска топка.

- „Нали имаш поне шест у нас. И тук си носиш. Защо ти е нова, какво ще ги правиш толкова много?“
- „Не, точно такава нямам. Моля те, мамо. Искам я, много я искам. Купи ми я!
- „Стига глупости, не мога да купя още една топка, безумно е“, категорична съм.

„Ти нищо не ми купуваш, нищо не ми купуваш. Как може, не те ли е срам“, заинати се малкото човече. Всички на улицата те гледат лошо. Сега си стисната майка, която прекърши хатъра на детето си. И то на почивка. Искаш да потънеш в дън земя. Преглътваш и се примиряваш.

- „Давай, вземай я“, отстъпваш. Купувате поредната глупост, вече дори се чудиш къде ще складираш. Отивате на вечеря. Сядате, с надеждата да хапнете на спокойствие. Детето обаче не ви оставя на мира. Иска да опита от всичко, цапа се, търчи до тоалетната. После пак се цапа. Търчите да миете ръцете. Сядате и пак отначало. Всичко се повтаря. Вече и сервитьорите ви гледат лошо. Прибирате се в хотела. Припадате на леглото от умора, след като детето е заспало. Уж щяхте да почивате. А имате още 4 дни. Почивка. И работата започва да ви липсва ...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лудото майче в ада на институциите

Ох, в депресия съм. Аз – Лудото ви майче, дето съм раждала без упойка два пъти естествено, открих болка на света, която не мога да понеса... Не се радвайте предварително, ако обичате. Няма да ви разказвам тука за някакви нови садо-мазо практики, които съм намерила в Кама сутра. Въпреки че като се замисля, моето си беше жив секс – един ден в лутане по институции в търсене на БЕЛЕЖКАТА. Но да почна отначало.

Мълчаливият сомалиец, недоспиването и истината

Спя. Сигурно е 6 сутринта и за това спя толкова дълбоко. Винаги съм сънувала странни неща, но това, което сънувам в момента, води класацията. Аз съм облечена празнично, пред мен има торта. В ръката си държа нож и почти с висяща лига се приготвям да си отрежа едно парче, за секунди си представям как хапвам от него и отпивам глътка от ароматното си кафе, толкова е хубаво... и крясък.

Третото дете – на свекървата

- Защо не внимаваш? Дъв-че се, дъвче.

Младежите от съседната маса поглеждат към нас с любопитство. Мятам им един убийствен поглед и те забождат засрамено глави в чиниите си. На никой не позволявам да ми се бърка във възпитанието! Нищо, че детето, което току-що съм скастрила е на 45+. Щом оная ми го е зачислила на мен, ще му се карам, колкото си искам. И заради нея.