Ръждата на глупостта

Ръждата на глупостта

Поредната катастрофа със загинали отново повдига множество въпроси, но основният си остава за царуването по родните пътища на множеството стари возила.

Проблемът не е само във възрастта им, а и в ниското им ниво на поддръжка, което допълнително увеличава рисковете за пътуващите в тях. Това се отнася в много голяма степен за бусовете, които кръстосват нашир и надлъж страната и извършват уж случаен превоз. И само добрият късмет често помага да не стане белята. Преди време очукан наш бус, минал тук годишен технически преглед, бе спрян в Германия и там полицаите само от огледа на мястото бяха установили над 30 дефекта. Швабите естествено веднага спряха таратайката от движение и може и на скрап да са я пратили.

Обикновено в такива случаи се оправдаваме как сме много бедни, което за жалост не е лъжа. Трябва ли по тази причина обаче да сме и глупави? Отвъд Ламанша обичали да казват, че не са толкова богати, за да си позволят да купуват евтини неща. Логиката е, че качеството струва пари. Същото с още по-голяма сила важи и за сигурността по пътищата - нашата лична и на останалите на шосето около нас. Можем ли да очакваме от бус на три петилетки, с огромна ръжда, замазана отгоре с няколко пласта боя, да има ниво на сигурност колкото ново возило от същия тип или пък на 5-6 години. Редно е да се запитаме и кой дава разрешение бусове в недобро техническо състояние и дори прогнили не само да се движат по пътищата, но и да возят хора. Публична тайна е, че на много от старите автомобили у нас километрите не са реални. Те се внасят у нас с превъртени назад километражи. Част от бусовете пък например са били товарни и после преустроени на пътнически, което често става не в заводски условия и при спазване на всички стандарти, а се прави самодейно. Така силно нараства и рискът при катастрофа седалките да се откъртят заедно с пътниците и да се стигне до тежки последствия.

Да предположим, че возилото не е толкова старо, поддържа се по стандартите и е в добро състояние. В такъв случай намаляването на опасностите на пътя зависи от двукраките мислещи създания, които го ползват. Става дума основно за предпазните колани - има ли ги въобще и доколко се ползват. Много тъпо е все още да се водят спорове дали коланите в автомобилите помагат или не? Отдавна е доказана ползата от тях, а перченето как не вършели работа е редно да го оставим за след втората ракия сред компанията в хоремага или у дома. Струва ли си за единия бабаитлък да се претрепем?

Тъжното е, че винаги, типично по нашенски, се сещаме за някои неща след това. Толкова ли ни е поразила ръждата на глупостта или все още можем да се отървем от нея?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.