В новия албум разказвам много лично за моите взаимоотношения с любовта, разочарованията и силата да продължиш напред сам, споделя още Рут Колева пред "Монитор".

- Рут, с доста неизвестни е обвит петият ти албум. Дори име още не си казала, но може ли да разкажеш малко повече за него?

- Това е моят пети албум и съм много щастлива, че успявам да го реализирам, преди да навърша 30. В него разказвам много лично за моите взаимоотношения с любовта, разочарованията и силата да продължиш напред. Сам. По него работя вече година и половина, като има заснет и готов напълно един видеоклип и още 2 в продукция.

- Има ли нови теми, които те занимават в тези нови песни?

- Темите са свързани с връзките ми с мъжете. Нещо, от което бягах дълго като тема, а всъщност е най-голямата сила в музиката ми. Събрах смелост да бъда откровена. Най-вече със себе си.

- A притесняваше ли те мисълта, че ще пуснеш всички толкова близо в душата си?

- Чрез музиката не се притеснявам, но в живота - много. Страх ме е от хората генерално.

- С кого си работила по албума?

- Записан е между София и Лос Анджелис, в момента се довършва в Ню Йорк и Хонконг. Благодарение на дигиталния напредък можем да си позволим да бъдем на няколко места едновременно, а и да работим с невероятен екип. В този албум отново работя с Георги Линев от групата Kan Wakan, другият продуцент, с когото записах половината албум, се казва Тейлър Грейвс – невероятен пианист, който свири с големи величия в джаза като Стенли Кларк. В Хонконг колаборацията ни по микса е с Ерик Лау, с когото съм работила преди, но в качеството му на продуцент.

- Концертът ти отново ще е в зала „България“. Какво те връща все в тази зала?

- Всъщност последните години се чувствам по-добре в зали. Комуникацията с публиката повече ми харесва там. Иначе имам участия в клубове, но предимно извън България. Преди 2 седмици бе първият ми клубен концерт в Ню Йорк и бе страхотно. Да свириш в този град, е привилегия и страхотна емоция.

- Преди няколко месеца сподели, че още те е срам да покажеш албума – как преодоляваш това чувство, или никога не го преодоляваш?

- Със сигурност не изпитвам срам, но като всеки творец съм несигурна. Това, което усещам в момента, обаче е по-скоро нетърпение. Защото наистина мисля, че се получи много добре. Поне много различно, а аз не съм привърженик на „старата песен на нов глас“. Човек трябва да се развива и да открива нови хоризонти.

- С какво е толкова специален за теб?

- С това, че не знам дали няма да е последен. Познавайки се – най-вероятно не. Но за момента имам нужда да се фокусирам върху него и да не мисля „А след това, какво?“.

- Правиш повече концерти извън България, а наскоро сподели, че не знаеш дали днешният ти концерт няма да е единствен тази година у нас.

- Не смятам, че е напълно вярно. През годините съм правила много успешни концерти и проекти в България, които просто не са влизали в комерсиалните класации. Само миналата година имах над 10 в големи зали из страната, което не е нещо малко в моя критерий за успех. Проектите, които създадох с Милица Гладнишка и Камелия Тодорова, с Белослава и Миленита, James Bond Live in Concert на Софийска филхармония, съвместните ми концерти със Стефан Вълдобрев, са били изцяло мои идеи. Просто са успешни по друг начин, включително финансов.

Колкото до концертите в България за тази година - имам нужда да си почина, да рестартирам и да се фокусиран върху новия албум и предстоящото турне в Европа, САЩ и Азия.

- Колко километра прелиташ на година – гледайки програмата ти днес си в София, утре в Ню Йорк?

- Не мога да ги сметна. Стигнах до 40 полета за изминалата година и спрях да ги броя. Може би най-фрапиращо беше едно пътуване ноември месец - концерт в Париж, после София, после Пекин и Шанхай, после Чикаго и след това Ню Йорк. В рамките на 2 седмици.

- Има ли място за джаз у нас днес?

- Определено има и успехите на фестивала A to Jazz, както и на проекта ни с Милица Гладнишка и Камелия Тодорова – Ladies of Jazz, са доказателство за това. Истината е, че хората в България обичат джаз и са склонни да ходят на концерти, независимо какво им се сервира по телевизията.

- Какво те подтикна да се обърнеш към музика?

- Започнах да пея, когато родителите ми се разведоха и бях много объркана и самотна. Музиката беше моето спасение и начин да намеря „изход“ от самотата.

- Извън музиката винаги си била млад човек с ясно изразена и категорична обществена позиция. Какво те формира като човек с мнение и силен глас?

- Живяла съм в много различни държави и винаги ми е било мъчно, че в България все някак изоставаме. Все нещо не ни стига, все някой друг ни е виновен. Това и сега е така, но аз просто нямам сили да се боря с всичко, което не харесвам.

- Направи и един призив за проблемите с психичното здраве – депресии, паникатака и т.н., и призова да се отхвърли „стигмата“ и да се говори много за това. Този призив само обществено ангажирана позиция ли е или имаш личен опит?

- Депресията, тревожността и паническото разстройство са нещо, което засяга всеки 4-ти човек в развития свят. Включително в България. Мои приятели отнеха живота си вследствие на такова заболяване. Аз лично имам много труден опит с депресия преди 5 години и никога няма да забравя колко сама се чувствах, мислейки си, че това се случва само на мен. В държава като САЩ, ако страдаш от клинична депресия, имаш право на платен отпуск, както би трябвало да е на всякъде, а не да те гледат като „луд“ или „психар“. Психичното здраве е нещо, за което трябва да се говори открито и без срам, защото стигмата убива. Буквално.

- Как се справи ти самата с депресията?

- С депресията все още се боря понякога, в последно време искам да се науча да медитирам, за да изключвам съзнанието си за вредните мисли. Иначе първия път голямата ми подкрепа бе от 3 мои близки приятелки, минали през същото, и моя тогавашен приятел. Разбира се, обърнах се и към професионалист - не е страшно. В момента има доста иновативни методи - магнитна терапия и микродозинг, утвърдени професори казват, че са по-ефективни и по-леки от антидепресантите.

- Вълнуваш се и от климатичните проблеми. Дори преди няколко месеца пя пред Ал Гор. Разкажи малко повече за събитието на бившия вицепрезидент?

- Поканиха ме от неговата фондация, които работят с мои близки в Ню Йорк. С Ал Гор говорихме, може би парадоксално, за Китай в личен разговор и за това как там се справят с проблема със замърсяването на въздуха. Беше ми неудобно да му споделя какво се случва в България в момента. На галата имаше много високопоставени личности и политици в Ню Йорк. Включително и губернатора на щата Ню Джърси. Беше изключително вдъхновяващо, защото точно преди мен Ал Гор изнесе зашеметяваща реч за климата и какво ни чака в близко бъдеще. Ако не го видим и осъзнаем бързо, за идните поколения може да е късно.

- Живяла си къде ли не по света. Къде си се чувствала най-комфортно?

- Живяла съм в Азия - Тайланд, Индия, Бахрейн, после в Холандия и малко време прекарах в САЩ. За мен душевният мир е в Азия.

- Какво би казала на младите, които мечтаят да се реализират в чужбина?

- Че има Вайбър и интернет навсякъде, а полетите не са толкова скъпи. Всеки сам решава къде е щастието за него.

- Само преди дни излезе новата песен на Азис, за която си написала текста заедно с Рейчъл Роу. На какви нива се „намерихте“ с артиста и с човека Азис? Как се работи с него?

- С Азис се работи лесно, той се обърна към мен с молба да напиша текст на тази поп песен, защото английският ми е доста силен. Песента и начинът на работа за мен беше интересен експеримент. Той е много талантлив и се надявам тази песен да отвори още големи сцени за него, защото е на английски.

- За теб имало ли е някога значение кой в какъв музикален стил се изявява?

- Да и не. Вече живея с усещане за хората повече, отколкото какво представят в музиката си. Харесвам истинските човеци, без значение в кой стил музика се изявяват.

ВИЗИТКА

- Певицата Рут Колева е родена през 1990 г. в София. Пее от дете и подписва първия си мениджърски договор на 15, заради който заминава за САЩ и записва първите си песни

- Освен изпълнител Рут сама пише текстовете и музиката на повечето си песни

- Първият си албум - Within Whispers, издава през 2011 година

- Вторият й албум RUTH от 2013 г. влиза в плейлистите на BBC, а подуцентът на Бруно Марс и Ейми Уайнхаус– Марк Ронсън, казва за нея: „Гласът на Рут Колева е невероятен! Обичам първия й албум, а песента Run обичам дори повече! Оглеждайте се за това момиче!“ Този албум е избран и за най-добър чуждестранен джаз албум в Япония

- През 2018 г. е включена в класацията „30 под 30“ на Forbes

- Днес ще представи новия си, пети поред, самостоятелен албум с концерт в зала „България“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ivan “Mr. Clean” Kostov should learn how to read documents

Prof. Dr. Steve Hanke: In 1997-2001 Privatizations in Bulgaria Were Dirty (INTERVIEW)

Ivan “Mr. Clean” Kostov should learn how to read documents

  • Еnterprises in Europe and America were complaining that it was impossible to do business because of pervasive corruption
  • The Chief Prosecutor will face a Sisyphean task when reviewing the past privatizations
  • There are two great, world-class institutions in Bulgaria - the currency board, and the Sofia Opera

Иван „Мистър Клийн“ Костов е добре да се научи как да чете документи

Проф. Стив Ханке: Приватизацията в България през 1997-2001 беше „мръсна“

Иван „Мистър Клийн“ Костов е добре да се научи как да чете документи

  • Фирми в Европа и Америка се оплакваха, че е невъзможно да правят бизнес в България заради повсеместна корупция
  • Главният прокурор ще се сблъска със сизифовска задача при ревизията на раздържавяването
  • В България има две велики институции от световна класа – валутният борд и Софийската опера

Д-р Цветеслава Гълъбова: Живеем във виртуална реалност, но революции във Фейсбук не се случват

Българинът все още се гордее, че е успял да измами контрольор, коментира в интервю за "Монитор" директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило