Цялата история на КТБ - от създаването й, през предизвикания от Цветан Василев фалит на банката през 2014 г., до последвалото разграбване на активите й, представлява пъзел, в който връзките на Василев с руските му приятели са не просто очевадни, а говорят за пряка зависимост и подчинение на изградената от него финансова пирамида на интересите на Москва.

Забулената в тайнственост покупка през 2000 г. на КТБ от неизвестния до този момент Василев чрез 10 офшорни дружества е само началото на проекта, който в своя финал ще доведе до отмъкването на близо 5 милиарда лева от българския народ, до контрол върху стратегически комуникационни и военни предприятия и до лостове за влияние, които не само поставят на изпитание националната ни сигурност, но и реално застрашават българския суверенитет. Последвалите събития след затварянето на банката ясно показват, че руските покровители на Василев не само са дирижирали целия процес, но и накрая се опитват да приберат „парсата“, менажирана до този момент от назначения от тях „банкер“. Докато говореше през лятото на 2014 г. от чужбина как щял да спасява банката, Василев първо „спаси“ 43% от БТК, прехвърляйки ги на свое име, въпреки че са придобити с пари на вложителите в трезора, после побърза да запази и управлението върху останалите по-големи стратегически активи на КТБ – „Дунарит“, „Авионамс“, БТК, НУРТС, „Фърст Диджитъл“ и ТВ7.

След което в началото на 2015 г. ги подари срещу 1 евро на подставеното лице на руския православен олигарх Константин Малофеев – Пиер Луврие. Същият Малофеев, който е в забранителния списък на САЩ, и същият Луврие, който е приятел с командирите на руските сепаратисти в Украйна, поддържани от Кремъл. Да, точно така -

1 милиард евро от парите на българите срещу 1 „руско“ евро

– това беше сметката, подписана от сервитьора-дарител Василев, на Константин Малофеев. По това време вече КТБ беше с назначени квестори и синдици, които трябваше да издирят и да възстановят имуществото на банката, а самият Василев в дълги и напоителни писма от Сърбия заблуждаваше обществото, че работел за възстановяване на активите на банката. Всички обаче видяха как работи – за това активите да заминат за Москва.

 Когато скандалът стана чутовен, Луврие се принуди да „върне“ заграбеното, но ако си мислите, че Василев предостави тези предприятия на Фонда за гарантиране на влоговете, се лъжете. Само три месеца по-късно ги подари отново на друг руснак – Дмитрий Косарев, служител на същия Малофеев.

Всъщност станалите публични саморъчно написани бележки от Василев, с които е командвал подставените си лица в България, докато се укрива в Сърбия, ясно разкриват за кого работи и досега Цветан Василев – за генерал Леонид Решетников, резидента на КГБ в България, и за олигарха Константин Малофеев. Разбира се, при тази ситуация връх на цинизма е опитът на Василев да се спаси от наказателното преследване в България чрез жалбите му по „Магнитски“ в САЩ. Да твърдиш, че правата ти са нарушени от българските правораздавателни органи, търсещи ти отговорност за заграбените милиарди, е едно на ръка, но да плачеш пред американската администрация, докато доволно потриваш ръце с руските си приятели и делиш заграбеното с тях, е актьорско действие, наистина

достойно за награда на „Мосфилм“.

Дори и в този си театрален спектакъл „Магнитски“ Василев е напълно предвидим, защото използва пак…руски връзки. Макар че целта на наскоро даденото от него 4-часово „интервю“ по интернет беше да покаже колко нямал нищо общо с Русия и да се опита да пришие собствените си руски приятелства на други, то хората, които се осветиха в последните седмици като негови помощници, пак са с добре утъпкани пътища, водещи на Изток.

„Американката“ Силвия Кромър (или Силвия Марк, както се подвизава в социалните мрежи), която уж получила съдействие от американски сенатори в процедурата по „Магнитски“, се оказа... българката Силвия Гоцева от Перник, от приятелския кръжец на Румяна Ченалова, Георги Георгиев от БОЕЦ и Даниел Божилов – все до болка познати рупори на БГ Мадоф. Бащата на Гоцева пък - каква „изненада“ - е съдружник с... руски „инвеститори“.

Всъщност друго не може и да се очаква - няма как руската рубашка на Цветан Василев, подплатена с дългогодишното доверие на Москва, да се замени като с магическа пръчка с каубойска шапка и чифт здрави американски ботуши. Просто защото докато Василев гони балона „Магнитски“ между американските небостъргачи, от руските степи лукаво надничат неговите ментори кукловоди.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Иван и Андрей: Силата, смелостта и гордостта ще бъдат независими във всяко време

- Днес честваме едно от най-значимите събития в историята ни – Деня на независимостта. Какво значи за вас тази дата?

- Иван: Честит празник. Отдавна нито една държава в света не е независима. Парадоксалното е, че най-големите и влиятелни страни в много отношения са най-зависими и по-уязвими от малките държави.

Дреме му на Азис, дреме й на Цветана

Дали мразиш или обичаш Азис, чалгата, високата или ниската култура няма никакво значение! Важното е, че говориш за „Позна ли ме?“, не спираш пламенно да защитаваш социалните послания на Костинбродския славей или яростно „погребваш“ голямата Цветана Манева, че участва в чалга клип, както направи бившият рокаджия Денис Ризов. Целта е постигната. Продуктът се „продава“ завидно добре и е в устите на всички.