• Руският културен център вербува студенти и журналисти с рубли под формата на стипендии
  • „Русофобите“ от „Бивол“ в опасни връзки с Москва 

На 3 пилона е стъпила в България руската пропаганда. Те са положени в трите най-важни сфери за обществото – култура, бизнес и политика още в началото на Прехода. И именно благодарение на тях, макар привидно в началото на демократичните промени у нас да се сниши и да отстъпи позициите си, Кремъл продължава да плете мрежата си в страната и да облъчва публичното ни пространство с дезинформация, опорни точки и откровено лобистки проекти в своя полза.

Това показа проучване на Агенция „Монитор“, данните от което сочат също така, че от 2014 г. насам в тази машина, чийто двигател е действал, но на спящ режим още от началото на демокрацията, се наливат тонове масло под формата на обилен финансов поток от кремълски рубли. Благовидно замаскирани под луксозното прикритие на чуждестранни инвестиции.

Рестартът е даден не само у нас, а и в редица други държави, в които Москва има традиционни интереси като например Франция,

а в основата на подновената масирана пропаганда стои указ отпреди 5 години на руския президент Владимир Путин. Документът е от 20 април 2014 г. и с него се утвърждава цялостна концепция за „държавната политика на Руската федерация в сферата на международната помощ за развитие“. Под лустросано звучащото понятие „международна помощ за развитие“ обаче се крие ядрото на т.нар. „мека сила“, чрез която Кремъл залива чужди държави с масирана пропаганда. Самият Путин я обяснява като „набор от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, като се използват информация и други лостове на влияние“. В концепцията изрично е посочено, че е насочена към държавите от ОНД, на също така към страни с „исторически приятелски взаимовръзки с Русия“, в която графа Кремъл традиционно причислява България. Записано е също, че за постигането й трябва да бъдат привличани представители на научните, обществени и бизнескръгове в съответните държави и изрично се посочва, че „системната реализация на концепцията ще подпомогне максимална възвращаемост на оказваната помощ“.

Кои са пилоните на „меката сила“ в България, чрез която Путин се опитва да осребри историческата памет на българското общество?

В сферата на културата това е Руският културно-информационен център (РКИЦ). Действал още от времената на соца, при старта на демокрацията РКИЦ продължава съществуването си у нас, но първоначално – на намалени обороти. Предимно с концерти и курсове по руски език. През 2014 г. обаче машината започва да работи с все по-засилващи се темпове. Стартирана е мащабна програма за предоставяне на стипендии за студенти и аспиранти за обучение в руски университети. Към настоящия момент в програмата са включени над 500 вуза във Федерацията, а още в началото на програмата са раздадени 153 стипендии. За учебната 2015-2016 г. те са скочили на 283, а за следващата – 2017-2017, на 300. За важността, която Кремъл придава в момента на културно-пропагандната си институция у нас говори достатъчно показателно биографията на настоящия шеф на центъра - Ирина Борисовна Живихина. Преди да заеме поста си в България тя е била

зам.-губернатор на Красноярския край, зам.-губернатор на Нижегородска област и зам.-ръководител на "Россотрудничество".

В българските регистри няма финансови отчети на РКИЦ. Вероятно, защото у нас в момента то е регистрирано като чуждестранно представителство – клон на Федералната агенция за въпросите на руските общности зад граница и международната хуманитарна помощ "Россотрудничество". Създадена през 2008 г., отново с президентски указ, агенцията в момента има представителства в 81 страни, а културно-информационни центрове в 62, в това число и България. В момента "Россотрудничество", чийто зам.-председател е била шефката на РКИЦ Ирина Живихина, е основен изпълнител на вече цитираната концепция, като в задачата си да разпространява кремълската пропаганда с „мека сила“ е подпомаган от друг мащабен проект на Федерацията – онлайн медията „Русия отвъд заглавията“.

Проектът е създаден като руска версия на американското „Радио Свобода“ и има за цел да разпръсва положителни новини за Големия брат в съответната държава.

Проверка в сайта на „Русия отвъд“ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка - ул. "Пятницкая" 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „Русия отвъд“ е проект на независимата некомерсиална организация АНО "Тв Новости". Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация, а самият мегапроект „Русия отвъд заглавията“ придобива настоящия си облик през 2013 г. Тогава, отново с президентски указ, е създадена Международната информационна агенция „Россия сегодня“ (бел.р. Русия днес), събрала в едно РИА Новости и правителствената радиоверига „Гласът на Русия“.

Заедно в дезинформацията

През 2015 г. "Россотрудничество" и МИА „Россия сегодня“ подписват споразумение за взаимодействие по силата на което всяка година през обучение в Москва минават „млади журналисти“ от други държави. Обучение по тази линия са преминавали и български представители на медии. Както можем да се досетим, освен „"Россотрудничество"“, свое звено у нас има и „Русия сегодня“ - в България е регистриран едноименен сайт „Русия днес“. Освен публичните връзки обаче, далеч по-любопитни са задкулисните. Те са дълбоко скрити зад привидности, които се ползват от пионките на кремълската пропаганда като камуфлаж за дейността им. Или просто казано – у нас (по стар кагебейски модел) действията по пропаганда текат по две направления – явно и много, много тайно.

Второто е по-интересното, защото е свързано с прикритието на уж русофобски сайтове и говорители, които обаче имат рубли в кръвта си.

Рубли в кръвта

Най-яркият пример за подобна „случайна“ обвързаност с Кремъл е главният редактор на скандалния сайт „Бивол“ - Атанас Чобанов. Изданието, което беше уличено в откровено рекетьорски схеми, често публикува привидно анти-руски текстове. Сред тях са и десетки препечатки от западната преса на разкрития срещу т.нар московски тролове – наемници, които получават заплащане, за да лъскат имиджа на Русия и да лансират тезите на путинския режим в социалните мрежи зад граница. Тези статии обаче така или иначе са излезли в публичното пространство и „биволите“ нямат причина да не ги използват удобно за камуфлаж, с който да маскират реалната работа на изданието. А тя е да пази интересите на подставените от Кремъл у нас лица (виж карето).

Въпреки прикритието обаче, ръката на Големия брат се вижда ясно в биографията на Чобанов. Тесните връзки на руската пропаганда, в която са оплетени т.нар. главен редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, съпругата му Мария Онучко, баща й Виктор Онучко и православният олигарх Константин Малофеев, са лесно проследими. Сложната плетеница от различни по ранг и позиция звена е запазена марка на кремълския апарат за дезинформация, чрез който се разчистват с манипулации неудобни лица по пътя за овладяване на стратегически цели в полза на Москва.

КГБ легенда

На пръв поглед Чобанов е с перфектната визитка, която да се полазва за „легенда“: БГ емигрант, живеещ в Париж под прикритието на учен и журналист, женен за рускиня и зет на дългогодишния кореспондент на РИА Новости във Франция Виктор Онучко. Младата рускиня също живее във френската столица и се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „Русия отвъд“ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „Русия отвъд заглавията” - б.р.). Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести материал за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж. Любопитното е, че докато тя хвали инициативата, колегата на съпруга й от „Биволъ“ Димитър Стоянов протестира срещу същия подарък, но в България в края на миналата година. И тук идва връзката с явната пропаганда у нас - част от международната медийна платформа RBTH е и изданието „Руски дневник“, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „Дума“.В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова - официален представител на RBTH за страната, и "Российская газета". Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение "Русофили" и бивш издател на в. "Дума". Във визитката обаче липсват няколко изключително важни и показателни момента. Малинов е един от малцината българи, получили държавното отличие на Кремъл „Пушкин“ през 2011 г. по лично предложение от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев за „съхраняването и опазването на паметни знаци на руско-българската дружба“. Приятел е на „православния“ олигарх Константин Малофеев. Именно той е и човекът, който е запознал Малофеев с Цветан Василев – признание, направено от самия руски олигарх в интервю. А какво стои зад тази явна пропаганда? Простичко казано – любимият на руснаците въпрос – А где деньги?

А где деньги?

Благодарение на своите руски връзки и интереси Малинов за малко да задигне под носа на държавата финансираната с близо 300 млн. лв. кредити от КТБ TV7 с благословията на Цветан Василев и в полза на Малофеев. Сагата с TV7 пък се разигра по времето, когато у нас гастролираше друга пионка на руския магнат – Пиер Луврие, който трябваше срещу 1 евро да придобие 6 от „златните активи“, купени пак с пари на КТБ. За по-непаметливите ще припомним, че сред тях беше и „Дунарит“.

Белград се намира само на 400 км от София, но е достатъчно далеч, за да се превърне в убежище за укриващия се от българското правосъдие банкер Цветан Василев. Там подсъдимият финансист се е срещал и с Николай Малинов, за да уговарят овладяването на TV7 в полза на руския олигарх Константин Малофеев. Идеята е била телевизията да бъде превзета през друго подставено лице на „православния“ магнат - с гръцкия бизнесмен Янис Карагиоргис. В същото време сръбската столица е и притегателен център за самия Малофеев, който се опитва да я превърне в център за путински опорки. За целта през 2016 г. той дори заявява желание да купи цяла медийна империя в западната ни съседка. Както самият Малофеев заявява, той гледа действително мащабно на задачата си да укрепва отношенията между Москва и православните страни - Гърция, България и Сърбия. С тази цел той подкрепи финансово “доброволческите” и паравоенните формирования от България и Сърбия по време на размириците в Украйна. Спонсорира и 18-те международни наблюдатели на изборите в Донецк и Луганск.

А като стана дума за пари, власт и медии, свързани с Русия, няма как да пропуснем газовият олигарх с дълбоки кремълски връзки Сашо Дончев. Той също от скоро е решил да демонстрира в публичното пространство US уклон, но той изглежда толкова фалшив, колкото и всички останали начинания на олигарха у нас.

Лъжата „Гебрев“ - активно мероприятие за напреднали

Последният пример за сериозно активно мероприятие, чиито почти невидими нишки водят към Русия, Чобанов и Малофеев, тече и в момента. Става въпрос за предполагаемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който твърди, че някой се е опитал да го ликвидира с новичок.

Причината – военният завод „Дунарит“, заграбван от Гебрев, банкера беглец Цветан Василев и стоящия основно в сянка, но прокрадващ се зад серията сделки за собствеността на оръжейницата Константин Малофеев. Като основен застъпник на версията на Гебрев в публичното пространство пък изпълзя именно Чобанов.

В наши дни „биволът“ лъже, че оръжейният търговец бил тровен именно заради интереса си към предприятието, като обаче хвърля стръв към фиктивни руски връзки, за да прикрие истинските на Цветан Василев и Емилиян Гебрев с Константин Малофеев. Този избирателен подход е матрица в работата и на Чобанов, и на колегите му от „Биволъ“. Като пример може да се даде фактът, че Малофеев, който иначе упорито стои в публичното ни пространство от няколко години, е присъствал само за кратко в техни разработки. Отново свързани с „Дунарит“.

Троловете зад Океана заработват до $2100 на месец

Заплата от 80 до 120 000 рубли (1400 – 2100 долара) са вземали в т.нар. фабрика за руски тролове (Internet Research Agency). Разходите на година за заплати на троловете със "специализация САЩ" са стигнали до 1 млн. долара годишно.

Работело се и в сравнително нормални часове - пет дни в седмицата, като е имало и нощни дежурства. Това твърди руското издание РБК, позовавайки се на собствено разследване. Фабриката за тролове се намира на ул. "Савушкина" номер 55 в Санкт Петербург, казва РБК. И описва подробно елементи от работата там, твърдейки, че разполага със скрийншоти на постове от административните панели, чрез които са работели троловете.

Сред наемниците, които решава да се изповяда пред медиите е и Марат. Той разказва вече познати факти: работел без официален трудов договор, получавал 600-те евро месечно на ръка, потял се над клавиатурата по 12 часа на ден, после един ден почивал. А за атмосферата на работното си място обяснява: „Цареше пълно мълчание. Работата ни беше толкова много, че нямаше никакво време да се разхождаш нагоре-надолу. За да си изкараш нормата, трябваше доста да поблъскаш”.

За да симулират истинска дискусия, трима „тролове” работят по една и съща тема. Единият е „лош”, другият му „противоречи”, а третият се намесва с „умерено” мнение, което всъщност трябва да прокара позицията на Кремъл. Но работата в екипи по трима има и друго предимство. Когато влизат в диалог помежду си, „троловете” много по-лесно изкарват дневната си норма от постинги. Впрочем, това важи и за диалога с другите, почтените участници във форумите: колкото повече отговаряш на „троловете”, толкова по-лесно им е да си изкарат надницата.

За "баща на руските тролове" се счита познатият като Готвача на Путин руски олигарх Евгений Пригожин, който бе обвинен от САЩ за намеса в изборите там.

Покровителят на БГ Мадоф прозира зад сваления малайзийски самолет

„Готвачът на Путин“ Евгений Пригожин може да е считан за „баща на руските тролове“, но друг мастит руски олигарх – Константин Малофеев се счита за основен финансист на провеждането на „меката сила“ на Кремъл зад граница. У нас Малофеев стана ноторно известен като покровител на източилия Цветан Василев КТБ, като двамата направиха няколко опита да откраднат под носа на държавата част от „златните кокошки“, финансирани от трезора. Сред тях - „Дунарит“. Преди няколко дни пък човек на Малофеев беше обвинен от съвместния екип от експерти, ръководен от Холандия, за сваления малайзийски самолет през 2014 г. в Донбас. Обвинения за ракетната атака срещу полет MH17 бяха повдигнати срещу агентите от ГРУ Игор Гиркин-Стрелков, Сергей Дубински, Оляг Пулатов и Леонид Харченко. Гиркин-Стрелков е бивш шеф на охраната на Малофеев и приближен на човека, през който руският олигарх и българският му ортак се опитаха да откраднат „Дунарит“, БТК, Авионамс, НУРТС, ГАРБ и Фърст Диджитал – Пиер Луврие.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Живописец експериментира рисуване с лява ръка

Етюди на голи тела, рисувани с лявата ръка показа за пръв път пред публика художникът Валентин Дончевски, един от малцината български майстори на четката, които са редовни участници в Парижкия есенен салон на изкуствата.

Издирват 9 от бунтовниците в мигрантския лагер в Харманли

Хасковският окръжен съд обяви за общодържавно издирване 9 от афганистанците, участвали в големия бунт в бежанския лагер в Харманли през ноември 2016-а г.В началото на тази година Харманлийският районен съд призна за виновни 21 афганистанци, трима от които непълнолетни, в извършването на непристойни действия. Както и грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.