Рупърт Гринт: Да сложа мустак в „Азбучни убийства“, беше нещо, което исках да пробвам

Рупърт Гринт: Да сложа мустак в „Азбучни убийства“, беше нещо, което исках да пробвам

Актьорът Рупърт Гринт, станал популярен като Рон Уизли от „Хари Потър“, разказва за ролята си на инспектор Кроум в „Азбучните убийства“, в които си партнира с легендарния Джон Малкович.

Утре вечер от 22 ч. по Fox Crime ще бъде излъчен последният епизод от крими сериала. Действието се развива през 1930 година, когато Англия е опасно разединена, а подозрението и омразата нарастват. Историята на сериала проследява работата на детектив Поаро, който се изправя срещу серийния убиец, познат като A.B.C. Смъртните случаи се увеличават, а единствената улика, която той открива на всяко местопрестъпление е копие на азбучен железопътен справочник. Разследванията на Поаро непрекъснато се осуетявани от този непреклоннен съперник, който е решен да го надхитри. Ако Поаро започне да да играе по правилата и методите на врага, то неговия авторитет, почтеност, самоличност и минало ще бъдат застрашени.


-Можете ли да ни разкажете за инспектор Кроум? Кой е той и къде се запознаваме с него?

-Кроум е главният инспектор в Скотланд Ярд и е назначен отскоро. Той е един неуверен в новата си длъжност млад мъж, който не се чувства достатъчно опитен, затова постоянно се опитва да се докаже. Запознаваме се с Кроум, когато Поаро се свързва с него за помощ в разследването на евентуално убийство в Андоувър. Кроум ненавижда Поаро, защото смята, че неговият добър приятел и ментор инспектор Джап е бил отстранен поради своята погрешна вярност към Поаро. Първата им среща е доста студена. Кроум е доста студен образ, когато се запознаваме с него.

-Можете ли да ни разкажете малко повече подробности за тази първа среща?

-Интересна сцена е, защото виждаме Поаро от обратната страна, а досега не сме го виждали в такава позиция. Разговорът между тях е болезнен, почти унизителен; Кроум знае как да провокира Поаро и как да го измъчва. Кроум постоянно се опитва да го унизи и злепостави. Имам една реплика, в която казвам: „Нещо ви се стича“ и това е словесна атака към Поаро. Кроум не е много симпатичен в началото! Сцената е доста неловка.

-Сара Фелпс умее да изобразява жестокостите на живота. Сцените ѝ са реалистични и сурови, и изтъкват дребни подробности в героите на Кристи, които иначе едва ли бихме забелязали. Какво ви привлече към образа на Кроум?

-Стори ми се много интересен. Кроум ме заинтригува още докато четях сценария. Мисля, че по принцип е доста по-възрастен образ, затова идеята да е по-млад и с по-голямо самочувствие, отколкото би трябвало, създава интересна динамика. Виждаме как отчаяно се е вкопчил в желанието си да изглежда важен, но това е тънък воал, който пада с напредването на историята. Отношенията на Кроум с Поаро са интересни във всеки един етап.

-Той сякаш се опитва да е по-стар, отколкото е – костюмът, мустакът… Това неща, които сам добавихте на образа ли са, за да създадете това впечатление?

-Тези неща със сигурност ми помогнаха и външният му вид е важна част от Кроум. Мустакът определено беше нещо, което исках да пробвам. Очаквах да е доста трудно, но всъщност не отне толкова дълго време. Да, светъл и рядък е, но това е неговата младежка страна. И костюмът много помогна – въпреки че носех твърде много дрехи, включително голямо палто, което ужасно ме запарваше, и високи панталони, с които трудно свикнах. Дизайнерът на костюмите, Линдзи Пъх, има страхотни познания по тази епоха и това определено има значение. Веднага щом сложиш шапката и палтото, се пренасяш в този период и автоматично потъваш в неговия свят.

-Изненадахте ли се, че това е Агата Кристи? Романът е доста мрачен. Как се чувствахте, докато четяхте сценария?

-Нямах предишен опит с Кристи и никога не бях гледал или чел роман на Агата Кристи. Сценарият просто беше мрачен и това ме грабна. Не бях готов за бруталния реализъм, който Сара внесе. Доста е въздействащ. Виждаме, че Поаро също страда; той е истински човек, уязвим е. Беше интересно. Убийствата от своя страна са доста графични и трудни за четене. Това е, което ме впечатли.

-Сара Фелпс обича да се придържа към времевия период и да създава назряващо напрежение. 30-те години на 20 век нов период ли бяха за вас?

-Много ми хареса! Никога не бях работил в този период и беше страхотно. Напълно се потапяш в него. Има толкова много деликатни нюанси в костюмите, дизайна, сюжета. Ритъмът на Съюза на британските фашисти и зараждащияят се фашистки манталитет са много интригуващи. В никой момент не се поставят на преден план, но се усещат под повърхността на сценария. И понеже Поаро е от Белгия, е интересно да видим тази заигравка, която е съотносима и с днешния свят.

-Разкажете ни за Кроум. Къде е той, какво се случва около него и какво трябва да направи?

-Кроум е отскоро на тази длъжност – не знаем точно откога, но е нова работа. Тогава се случва поредица от брутални убийства и той не знае какво да прави. Първоначално не иска експертизата на Поаро, въпреки че Поаро дефакто му помага, без той да осъзнава. Кроум иска да се справи сам, но постоянно удря на камък със своите теории и накрая трябва да се опре на великия Поаро. Двамата се сработват и Поаро става ментор на Кроум. Кроум научава много от тяхното партньорство. В началото му е трудно да го признае, но е интересно как се променя с времето.

-Значи сте получили интересен сценарий, в интересна епоха. Как се почувствахте, когато научихме, че Джон Малкович ще играе образа на Поаро?

-Бях невероятно развълнуван, когато научих, че Джон Малкович ще играе Поаро. Отдавна съм негов огромен почитател. Той е почти митично същество, затова не знаех какво да очаквам, но се оказа страхотен човек. Винаги съм обичал да го гледам. Ролята му пасна идеално и снимките с него бяха невероятни. Когато излязох на снимачната площадка за първи път, не можех да го погледна в очите. Постоянно се разсейвах, когато го погледнех, и трябваше да си напомням: „А, да, това е Джон Малкович“. Трудно беше! Но той е невероятен. Има излъчване, което изпълва всяка стая. Отдаден е и знае къде е камерата по всяко време. Наясно е как се снимат филми. Изумителен е за гледане.

-Играете отново с Шърли Хендерсън, с която играхте и в „Хари Потър“. Какво беше усещането?

-Беше прекрасно! Винаги съм обичал Шърли, тя ми е любимка. Отдавна не бяхме играли заедно, не се бяхме виждали от 2005 година. Винаги е приятно да видиш познато лице на снимачната площадка.

-Какво беше да работите с Алекс Габаси и кое ви се стори различно в стила му, или полезно за вас като актьор?

-Алекс Габаси е гениален режисьор, хареса ми да работя с него. Беше отворен към импровизации, а аз обичам да имам тази свобода – тя прави работата много по-лека. В същото време има око за детайла, особено на снимачната площадка. Помня как още на първия ден трябваше да заснемем една сцена повторно, защото една лампа беше леко накриво. Интересно е и как снима в зависимост от средата, в която се намираме. Когато бяхме в Нюби Хол, имаше много сковани сцени. Много е добър в снимането по начин, който подхожда на локацията.

-Какви чувства според вас ще предизвика сериалът у зрителите?

-Определено има известен съспенс, който създава усещане за клаустрофобичност и безпомощност. Не знаеш накъде ще тръгне историята. Нямаш представа кой или защо убива. Има нещо много мрачно в това. Сякаш стените се приближават към теб и имаш усещането, че ще се задушиш.

-Кой е убиецът според Кроум?

-Кроум има много различни теории. Първоначално си мисли, че е някой извратен перверзник, който преследва само жени. Не успява да забележи схемата му, докато не се обединява с Поаро и не осъзнава, че Поаро е свързващото звено и ключът към разрешаването на случая. Кроум подозира всички, което усложнява нещата. Определено има какво да научи.

-Железопътната мрежа е кръвоносната система на страната, а убиецът пуска отрова по вените ѝ. Имахте ли сцени във влака?

-Имах няколко сцени във влака. Беше приятно, защото имах предишен опит с влакове, а и даже локацията беше подобна! Перонът има особена атмосфера, която те връща в коренно различна епоха. Сцената, в която почти залавям един заподозрян след убийството на служителя на гарата и трябва да тичам през релсите и тунелите, беше голямо предизвикателство, защото не ме бива в бягането.

-Били сте в толкова много студия и снимачни площадки, но когато сте на железопътните релси успявате ли да се потопите в сцената? Помага ли да не сте на снимачна площадка?

-Мисля, че определено помага, когато има различни пластове и можеш да се потопиш в този свят. Вълнуващо е. Особено сцените като тази, в която тичам по релсите, следван от цяла армия полицаи със старовремски униформи, са много забавни.

-Попитахме и другите актьори за една дума, която обобщава сериала. Която е думата, с която вие свързвате тази продукция?

-Веднага изплува думата „Малкович“. Думата „гротеска“ също е интересна; „натрапчив“ също. Харесва ми думата „пъпка“. Снимахме една сцена с герой на име Тредголд, който има противни пъпки на врата си, които изглеждат, сякаш всеки момент ще се пръснат. Има една сцена, в която Къст си яде яйцето за закуска и гледа към пъпката му – много е гнусно! Тази сцена задава тона и е много брутална и откровена. Така че, да: „пъпка“!

-Кое прави този сериал толкова интересен за съвременните зрители?

-Има много модерно усещане и, въпреки че действието се развива в много отличителен период, би могло да е всяка епоха. Е, аз не познавам творчеството на Агата Кристи и предишните версии на романа, така че ми е трудно да коментирам, но ми се струва, че виждаме един свеж вариант на Поаро и неговия свят. Вълнуващо е!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.