Румен Драганов пред

Българското сирене и кашкавал водят до дълголетие

Румен Драганов пред "Монитор": Кухнята ни е по-богата и от справочника на „Балкантурист”

Когато става дума за местни продукти, рекламата е самият турист

„Българското национално меню може да привлече милиони туристи”, казва в интервю за "Монитор" директорът на Института за анализи и оценки в туризма.

  • Г-н Драганов, подкрепяте ли идеята за създаването на традицинно българско меню, което да се предлага в ресторантите и хотелите в страната?
  • Подкрепям всякакви идеи, свързани с кулинарията и кулинарния туризъм. Най-грандиозният подобен проект, който се развива в момента, е черноморската кухня. От няколко години ние сме активен участник в нея. Именно от там дойде идеята за изготвянето на карта на националната кухня, която поде Асоциацията за малките и средни предприятия. Богатството на българската кухня датира още от преди Втората световна война – тогава сме имали изключително богати доставки, а кухнята ни е била по-богата дори от справочника на Балкантурист.
  • Смятате ли, че българската кухня може да се превърне в туристически продукт, при положние че много нашенци се оплакват от стомашни проблеми след посещението си в някои от родните курорти. Негативните им отзиви няма ли да разубедят чужденците да почиват у нас?
  • Подобни случаи нямат нищо общо с българската кухня – те ядат чуждестранна храна, която се предлага у нас. Никой не е имал здравословни проблеми, след като е опитал шопска салата, тъй като в нея има люта чушка, същото се отнася и за шкембе чорбата. Това са хора, които се насочват към несвойствена кухня от продукти, нетипични за България. Където и да отидете, националните деликатеси са запазили хиляди години населението здраво, няма как да доведат до хранително натравяне.
  • А колко туристи бихме могли да привлечем чрез създаването на подобно меню?
  • Милиони, тъй като кулинарният туризъм стъпва на местната кухня, която е здравословна. Българското кисело мляко например се яде и от английската кралица, и от японския император.
  • Удачно ли е в All Inclusive пакетите да се включва единствено българска храна?
  • All Inclusive пакетите са характерни за индустриалния туризъм, където туристите са поставени на поточна линия. Това какво ядат е въпрос на „завода”, в който са попаднали. При този заводски механизъм за обслужване на клиенти не може да се говори за налагане на критерии по отношение на кухнята. В случая концепцията трябва да бъде различна и тя е повлияна от Хартата на българския туризъм, подписана през месец май от браншовите организации. Нейната идея е да се използват български продукти в страната, тъй като масово в заводоподобните места за настаняване се използват вносни продукти.
  • По какъв начин ще се рекламира кулинарният туризъм у нас? Според вас добра идея ли е промотирането да се премести онлайн както постъпи Министерството на туризма по отношение на незпознатите туристически обекти в страната?
  • Най-голямата реклама в българския туризъм продължава да е тази от уста на уста. Когато става дума за местни продукти, рекламата е самият турист. Според анкета на Института за анализи и оценки в туризма устното популяризиране представлява 34% от представянето. Печатната реклама е едва 4%. Хората вярват на хора.
  • Главно към кои туристи ще се насочим по-млади или по-възрастни?
  • По отношение на кулинарния туризъм трябва да се насочим към абсолютно всички групи, като се стъпи на здравословния характер на българската традиционна кухня – от киселото мляко до сливовата ракия. Ако върнем характерните за различни региони ястия в механите - тогава ще имаме рецептата за българската храна в международен план. Както китайските, мексиканските и корейските ресторанти завладяха света, така и ние можем да имаме български ресторанти във всяко едно кътче.
  • Какво харесват най-много чужденците в родната кухня?
  • Богатството на вкусовете, имаме много подправки. Харесват, че месото ни е изключително вкусно, защото животните, отглеждани у нас, пасат билки, а австралийските например се хранят с троскот. Разликата обаче е, че килограм австралийско агнешко се продава за 29 долара, а българското върви по 6 лв.. Това се дължи на липса на търговска политика. Освен това българските вина са на 8000 години – няма други, които да са толкова древни. Любими са им още киселото мляко, българското сирене и кашкавал, които са национална храна и водят до дълголетие.

ВИЗИТКА:

  • Работи в сферата на туризма повече от 30 години
  • Завършил е Техническия университет в София и УНСС
  • През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.
  • Взема участие в работата на много неправителствени организации - Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм
  • До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.