Роси Кирилова: Слон ме гази в Тайланд, после ме вдигна във въздуха
3

Роси Кирилова: Слон ме гази в Тайланд, после ме вдигна във въздуха

Наградата за цялостен принос осмисля всичко, което съм създала през годините

Спрях да работя с издателя си, преди да разбера, че е осъден. Завършвам най-трудния си албум, мисля, че изкарах коронавируса през януари, споделя певицата в интервю за "Телеграф".

- Роси, честита награда за цялостен принос в българската музика. Каква е професионалната ви равносметка досега?

- Благодаря. Признанието е голямата морална награда за всеки творец, но то може да закъснее, може никога да не дойде, затова аз отдавна съм приела за себе си да правя това, което обичам всеотдайно, и така, както мога, и да ми носи удовлетворение самата работа. Разбира се, че съм щастлива. Това осмисля всичко, което съм създала през годините.

- Получихте и приза "Добро сърце". Какво означава той за вас?

- Аз съм първият посланик на добра воля на УНИЦЕФ за България, още през 90-те години, и оттогава до днес съм участвала в много благотворителни каузи. И тъй като не обичам показността, честно казано тази награда доста ме изненада, но много приятно.

- Изпели сте толкова много песни, а продължавате да творите и нови. Какво ви мотивира?

- За мен музиката е начин на изразяване. Смятам, че един творец трябва да създава нещо, за да се чувства жив. Освен това, всяка нова песен е предизвикателство - понякога самият процес е много интересен, когато на празния бял лист се появят първите щрихи, след това започва да се оформя силует и накрая като в картините емоцията, която те е завладяла, оживява. А истинското удовлетворение идва, когато видиш, че и други хора са я усетили и си ги развълнувал с това, което си създал.

- Една такава сте написали и за примата Лили Иванова. Разкажете за работата си с нея!

- Лили е истински професионалист и аз много я уважавам и ценя. Преди години беше гост на промоцията на един от моите албуми, на която повечето песни, които изпях, бяха мои авторски. Тогава ми каза: „Толкова хубави песни си пишеш, защо не напишеш една и за мен?“. Беше ми малко плашещо, защото беше първата песен, която някой ми поръчва, и то не кой да е, а иконата на българската музика и затова се постарах много и с музиката, и с текста… Наистина я писах с мисълта за нея:

„Колко много приятели,

когато си на върха.

Познати до болка ласкатели,

по пътя осеян с цветя.

Грабеха с пълни шепи

от мен и мойта любов,

а всъщност разкъсваха

на парче целия мой живот“.

Но тя чу песента и ми каза: “Можеш и по-добре!“. Мина време, докато се осмеля да й предложа друга песен, и то само музика… Тя я хареса, каза, че Явор Кирин, с когото работи, ще напише текста, а с нейния екип решиха от балада да я направят бърза и така се роди „Влюбен свят“. Ще се радвам в бъдеще да направим още нещо заедно.

- "Чакай ме, море" е последната ви лятна песен. Кой е най-незабравимият ви морски спомен?

- Това лято бях решила да подготвя новия си албум и бях сигурна, че няма да ми остане време да стигна до морето. Затова си написах песен. Обичам морето и най-хубавите ми спомени са от Несебър, където като дете с мама и татко ходехме всяка година. А незабравим ще остане конкурсът “Бургас и морето“ през 2007 г., когато участвах с песента „Като да и не“. Тъй като никой нищо не ми каза преди галавечерта, ние с мъжа ми и с аранжора Пламен Велинов отидохме да хапнем рибка до летния театър и да се върнем да гледаме наградените. Доволно нахранени се появихме малко преди да започне награждаването и за мой ужас ми казаха, че по най-бързия начин трябва да се преоблека и да излизам да пея, защото съм спечелила първа награда… Та Жоро тича до хотела да ми вземе костюма, а аз, както не обичам да пея с пълен стомах, трябваше да изляза и да пея отново…

- Подготвяте нов албум. С какво ще бъде по-различен от останалите и кога се очаква да излезе?

- Тази година за мен е 4-ка. Хората, занимаващи се с нумерология, знаят какво означава това - „Залудо работи, залудо не стой“. Година на много труд, усилия и ограничения. Така че аз бях подготвена, че ще е трудна, но не съм и предполагала колко много. Това е най-трудният албум, който съм правила, и то по независещи от мен причини. Почти на финала съм, но реших, че ще е по-добре да го издам следващата година, може би през пролетта, за да не го свързвам с тази ужасна година и да има по-добра съдба, защото за моя радост песните станаха много хубави и има потенциала да стане един от най-силните ми албуми досега.

- Наскоро вашият издател през последните години беше осъден за фалшифициране на подписите на колегите ви Милена Славова и Дани Рашев. Вие имали ли сте неприятности от този тип?

- Доста преди да разбера от медиите, че е осъден, аз прекратих работата си с BG Music company и с Владислав Славов и няма да го коментирам. Само ще ти кажа, че за съжаление много малко от по-старите поколения артисти си знаят правата, а още по-малко могат да ги отстояват или просто не им се занимава и това дава възможност на някои хора да ловят риба в мътни води. Но и у нас постепенно се въвежда ред в авторското право и рано или късно всичко ще си дойде на място.

- В този месец един от най-паметните дни за всеки човек е първият учебен ден. Какво си спомняте за вашите "Ученически дни" - имате и такава песен?

- Моите ученически дни бяха свързани с респект към учителите и затова си мисля, че първото нещо, на което едно дете трябва да се научи, е уважение към другите, уважение към чуждите усилия, към чуждия успех, към себе си. Може би човек се ражда с някакви свои представи какво да харесва и какво да не харесва, може би през годините променя вкуса си към определени неща и това е негово право. Но уважението се възпитава и е от ценностите на моето време, което е на изчезване.

- Как изкарахте пандемията? Липсваше ли ви сцената?

- В началото ми дойде добре. Даже се зарадвах, че ще мога да си почина малко, да бъда с близките си у дома, с домашните си любимци. Радваше ме и спокойствието по улиците и чистия въздух, когато разхождах кучето. Но продължи много време, нищо не можех да планирам, а и дори участията, които все пак се случваха, бяха изпълнени с напрежение, защото аз съм свикнала да общувам с публиката, но всеки път бях нащрек дали няма да се върна болна.

- Страхувате ли се от коронавируса?

- Аз си мисля, че го изкарах през януари, защото по-тежък грип с два антибиотика и куп други лекарства не съм карала, но тогава все още не се говореше за това. А кашлицата ми продължи с месеци. Честно казано се страхувам повече за близките си.

- Преди броени дни се завърнахте от Братислава, където имахте концерт пред българската общност. Как мина гостуването ви там, с какво ще го запомните?

- Мина прекрасно, както обикновено минават гостуванията на българи в чужбина, защото ние сме връзката на хората, живеещи там, с България. Мило им е да чуят познати песни, да си поговорят, а както се случи тази година, много от тях не си бяха идвали в България и заради коронавируса. При тях мерките бяха по-строги и тъй като аз обичам да изкарвам хора от публиката да пеем заедно на сцената, за първи път ми се случи да пея с двама мъже с маски. Беше много весело.

- В края на миналата година посетихте Тайланд. Какво ви впечатли там? Някоя любопитна история?

- Беше сбъдната мечта, защото съм се срещала отблизо с всякакви животни, влизала съм в клетки на лъвове, тигри, гепарди, коали, галила съм дори тасманийски дявол на о-в Тасмания, но никога не бях гушкала слонче. Благодарна съм на моите приятели Иглика, Лина и Вальо, че не само ме заведоха на изключително шоу със слонове, където за късмет участвах в игра с публиката и ме гази слон, но и за прекрасните снимки и видео, които направиха, докато аз се радвах като дете, че успях да пипна едно малко новородено слонче. Нищо че майка му по-късно ме халоса с хобота по главата, докато мъжкият слон ме вдигаше във въздуха. Ако не бяха те, нямаше сега да имам тези прекрасни спомени, които съм си сложила в рамки.

- Пътували сте доста, но има ли място на света, където много искате да отидете и защо?

- Япония. Тя за мен е друг свят, който искам да опозная. Бяхме планирали с приятели да отидем тази пролет, но коронавирусът ни попречи и не знам кога, но със сигурност знам, че някой ден ще отида там.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.