0

Г алерия „Париж“ ще представи за 12-и път от създаването си изложба на известния наивист Росен Рашев-Рошпака. Тя се нарича „Врабчовото село“ и включва 14 нови творби, създадени специално за експозицията, която се открива на 10 октомври от 18.00 ч. и ще остане в арт пространството на ул. „Цар Самуил“ 47 до 30 октомври.

Галерия „Париж“ ще представи за 12-и път от създаването си изложба на известния наивист Росен Рашев-Рошпака. Тя се нарича „Врабчовото село“ и включва 14 нови творби, създадени специално за експозицията, която се открива на 10 октомври от 18.00 ч. и ще остане в арт пространството на ул. „Цар Самуил“ 47 до 30 октомври.

Врабчовото село е всъщност с. Медковец, което художникът често посещава през летните месеци. Дворът на селската му къща изобилства от различни птици, а Росен Рашев отдавна изследва живота им отблизо и дори отглежда пощенски гълъби. Огромното разнообразие от пернати го вдъхновява да ги рисува и да ги превърне в своеобразни метафори на всичко случващо се край нас. Ще открием птици семейства, които са обгърнали свидната си рожба от двете страни и я пазят от големия свят. Ще видим сърцатата врабка, която може би често срещаме в ежедневието, готова да пребори всички вятърни мелници по пътя си. Ще се запознаем и с големия жълт слон, който е срещнал малкия врабец и така се е зародило едно голямо приятелство. Ще се спрем и при птиците, приведени край бялата река – символ на всички, носещи своя личен кръст и, въпреки това, запазили слънчевия си поглед към живота. Със сигурност можем да припознаем себе си в някоя от тези Езоповски картини.

Росен Рашев твори в областта на наивизма със своя лична техника, която освен маслените бои включва и шиенето върху платното, което прави произведенията му ясно разпознаваеми и със свое собствено лице. Самият той казва, че така продължава гобленарството, ковьорната ни и текстилната живопис, защото „животът е дълго бягане и всички трябва да си предаваме и да поемаме щафетата един от друг“, припомня галеристката Надя Павлова. Точно с тази своя философия Рошпака сякаш дава нов живот на Радичковите врабчета и продължава по своеобразен начин живописната традиция на самобитната Лика Янко.