Треньорът на баскетболистите Росен Барчовски: С нож в гърба действам по-добре

Треньорът на баскетболистите Росен Барчовски: С нож в гърба действам по-добре

  • Направихме само един слаб мач в квалификациите и като цяло оценката ми за представянето е добра
  • След този успех не искам поздравления, а едно достойно извинение от тези, които са били несправедливи
  • Нашият отбор може да играе добре на европейско само с много здрава централизирана подготовка и сериозни контролни срещи

- Г-н Барчовски, здравейте и поздравления за класирането за европейското първенство! Какви са емоциите няколко дни след успеха?

- Понамаляха малко, но два дни беше еуфория. Действително емоциите бяха страхотни. Голяма радост, преживяване, гордост. Всичко хубаво, което може да се случи на човек.

- Да започнем с последния мач – загубихме от Босна (бел. ред. - 61:80), но всъщност мачът нямаше значение за крайното класиране...

- Искахме много да играем за победа, да играем добре. До едно известно време се държахме. Рухнахме накрая. Не издържахме физически, а и не ни достигна класа. Съвсем заслужено Дий Бост и Чавдар Костов получиха почивка. Искахме да видим вече в официален мач други момчета, а какво могат Чавдар и Бост е ясно на всички. Когато на нашия отбор му липсват двамата най-опитни, най-добри играчи, това се отразява. Разликата не е реална. Мисля, че стояхме добре. Но да съм обективен, в тази група към момента Босна е убедително най-силният отбор. Те просто надиграха всички с лекота.

- Със сигурност и преди този последен квалификационен прозорец сте се връщал към изминалите мачове. Каква е оценката за цялостното представяне на отбора?

- Като развой на мачовете ние имахме само един слаб мач - този с Босна в Сараево (бел. ред. - 49:88). Иначе във всички останали стояхме добре. В Гърция загубихме много трудно (бел. ред. - 63:73), после и прословутият мач срещу тях пак в Сараево (бел. ред. - 78:84). В мачовете с Латвия (бел. ред. - 110:104 и 66:65) и даже в последния двубой с Босна стояхме добре. Така че според мен направихме само един слаб мач. Играта по-скоро беше добра. Може да се желае още, разбира се, даже и в този състав, но има обективни неща. Ние нямаме кой знае какъв избор и когато липсват Везенков, Данчо Минчев, Станимир Маринов и т.н., това са проблеми. Другото е, че ние планирахме едно – т.е. да имаме три нормални домакинства. Ние сме силни домакини, а реално загубихме две такива домакинства. Това също се отрази. Общо взето, оценката е добра и като класиране най-вече, това е успех, но и като игра. Има една страхотна липса. Отстъпваме като ръст неимоверно. Трябва да се направи всичко възможно това да се поправи. Липсват здрави мачове на много високо ниво на целия ни отбор.

- Как се поправя това? Как се върви в по-добра посока?

- Едното нещо, което може да се направи живот и здраве още лятото, е някаква програма за подготовка с контролни срещи, турнир или каквото и да е, където да могат да бъдат поканени високите момчета. В съвременния баскетбол е изключено да се играе така. Ние компенсираме с най-различни неща. В един мач може да се случи, но в едно дълго състезание, каквито са квалификациите за европейско или световно първенство, е много трудно. Но повечето от нещата зависят от самите играчи. На мен ми се ще да излязат повече хора в чужбина в по-класни отбори. Това е важен момент. Това, което зависи от мен по отношение на селекцията, ще получат шанс тези момчета, защото имаме крещяща нужда от ръст.

- Факт е, че когато има неравнопоставеност във физическите качества, характерът, сърцето надделяват. Така ли беше и в решителния мач с Латвия. Видяхте ли това, което искахте да видите от отбора?

- Категорично, абсолютно всичко. Всички неща, които споменаваме, са психология – характер, желание, борбеност, отборен дух, колектив – това нещо го видях на 100%. Има някои баскетболни неща, които можеха да бъдат малко по-добри, но то винаги могат да бъдат. Има две неща, които не са били характерни за нашия баскетбол, погледнато в исторически план. Едното е да се изваждаме от ситуация, когато са ни вдигнали разлика. Не се предадохме. Това е важен момент, защото се е случвало често. И другото е да играем много добра защита.

- Аз лично се върнах към 2004 г., когато успяхме да се класираме за европейското в Сърбия и Черна гора. Сетихте ли се и вие за този момент? Какви са разликите и приликите сега?

- Разбира се, че се сещам непрекъснато, защото има и известна доза суеверие. Тогава един от решителните мачове беше също срещу Латвия в зала „Универсиада“. Беше задължително да спечелим и го направихме с разлика. Сега пак се класирахме с две победи срещу Латвия. Тук има точно такъв суеверен момент. Има някаква аналогия, но има и много разлики оттогава. Ние отидохме на европейското през 2005 г. в Сърбия със състав, в който имахме Тенчо Банев, Бойко Младенов, Стефан Георгиев. Това са хора над 2 метра, и то чувствително. Плюс двамата близнаци, Георги Давидов и Митко Ангелов - т.е. ние имахме 7 човека над 2 метра, а и Тодор Стойков, Филип Виденов, Хриси Димитров също със сериозна физика. Играеха и в силни отбори, така че доста голяма е разликата.

- Ще водите отбора на трето европейско в последните 17 години. Това е достатъчна оценка за работата ви, но къде поставяте това класиране като ценност в личната ви колекция?

- На първо място. Категорично на първо място, защото беше най-трудно. През 2011 г. се класирахме, защото се увеличи бройката участници. Бяхме в позиция да се класираме, играхме добре, но реално така се класирахме. През 2004 г. също беше много трудно. Не знам, може би, защото съм бил по-млад треньор, не съм оценявал колко е трудно, но сега беше страшен проблем.

- Работите добре с треньорите от екипа ви (бел. ред. - Димитър Ангелов, Георги Давидов и Васил Христов), кажете доволен ли сте от хората около вас?

- Изключително доволен съм, нямам една забележка. Работим като колектив, много лоялно. В един треньорски щаб трябва да има лоялност. Да няма задни помисли и интриги, а тук целият щаб е опериран от такова нещо. С всички съм работил и преди като играчи, и имаме близки, човешки отношения. Реално всеки израства в своята си насока, всеки има някаква специализация в щаба и мисля, че са сред най-добрите. Без всякакво съмнение съм много доволен.

- Всъщност тези квалификации бяха уникални сами по себе си не просто заради факта, че някои от звездите не можеха да участват, но заради пандемията. Какво е да се играе в такава несигурност?

- Това е много сериозно. Само ще отбележа, че гледах един мач, който никой в баскетболната общност не би си представил – страшна битка между Литва и Дания за класиране на европейското. Това не е, защото тимът на Дания е станал толкова силен, а това е цялата объркана система. Много ненормални неща има. Не мога да разбера защо стояхме 8 дни в Рига, за да чакаме един или два мача, а в Евролигата отиват предишния ден. Да, правят се тестове, колкото са необходими, играе се и си тръгваш. Защо се махнаха тези домакинства, не мога да разбера. Това е много неприятно – 8 дни да стоиш и чакаш един мач. На всичкото отгоре тренираш в залата на отбора, срещу който ще играеш, където има камери. Те те гледат, това е 100% сигурно и нищо не може да направиш. А ние сме отбор, на който му трябва някаква изненада. Абсолютно, отборите не са поставени при еднакви условия. Латвия си решава съдбата с два мача вкъщи. В предишния прозорец в Сараево Босна си решава съдбата с два мача вкъщи. Ние и Гърция сме ощетени, само че те имаха шанс да имат една победа повече. Това също не е нормално. Не се пускат играчи от Евролигата, обаче изведнъж се пуснаха, а за други – не. Това е разликата.

- Каква всъщност бе ролята на отсъствието на Александър Везенков?

- Отсъствието му за нас винаги е много голяма щета. Огромна. Но пускането на играчи от Евролигата не е на всяка цена, както дойдоха играчи в Латвия. За мен това изигра фатална роля. Разби им целия отбор. Не са нормални тези неща и неслучайно имаше такива резултати по групите.

- Трябваше да изтърпите доста критики и коментари за работата ви в този квалификационен цикъл. Едва ли това е ново за вас, но сякаш този път беше по-различно? Сега на същото мнение ли сте, че трябва да се отговори на критиките?

- Смятам, че трябва да се отговори. Нещо такова мен ме мотивира. Когато слушаш обидни критики, това те амбицира повече. На мен така ми действа. С нож в гърба действам по-добре, отколкото в комфортна среда. Но има много хора, които не биха могли. Прекалено много са обидите, и то безпочвени.

- Кое преля чашата?

- Ще го кажа – прекалено много коментари относно моите качества като треньор. Все пак нещо съм постигнал в този живот и съм бил по европейски първенства и като играч, и като треньор, за да може да има толкова много нападки. Коментари, и то много злостни, относно селекцията – защо е бил този, защо не е бил онзи. В мача с Гърция, който загубихме нещастно, бях обвинен, че не съм дал някакви указания или съм дал нещо друго, което абсолютно не е вярно. Има някои мачове, които са такива и се случват навсякъде. И недоверие... Въобще много неща бяха, които трудно се изтърпяват. От хора от баскетбола. Имам чувството, че някаква злоба се таи, може би по клубни пристрастия в годините. Може би на основа ЦСКА - „Левски“, може би и нещо друго. Но не е нормално в съвременния свят, в баскетбола, това е интелигентен спорт, да се работи в такава среда. Човек донякъде може да изтърпява, но му идва в повече. Устите на тези хора не могат да се затворят по никакъв друг начин освен с успех. Сега след този успех аз не искам поздравления, а искам от тези, които са били несправедливи, едно достойно извинение. Но няма да го получа. Неслучайно се говори за прословутата българска завист. Една от първите реклами на „Телефункен“, когато влизат някъде 30-те години на миналия век в България да продават радиоапарати и я пускат по вестниците, звучи така – Вземете си „Телефункен“ за радост за вас и завист за съседа.

- Как бихте описал потенциала на българския национален отбор по баскетбол за мъже в този момент? Можем ли да сме умерени оптимисти?

- Такива трябва да бъдем – умерени оптимисти. Глупаво е да бъдем големи оптимисти, още по-неправилно е да бъдем песимисти. На базата на този отбор, който е бил граден и преди мен от Любо Минчев, и сега, трябва да се прибавят няколко нови имена. Трябва да имаме и страхотен късмет да са здрави всички. Към този отбор задължително трябва да са и Станимир Маринов, и Данчо Минчев начело със Сашко Везенков. В този целия вариант, ако всички тези неща се случат, имаме потенциал да се представим добре. Трябва да се направи страхотна подготовка, много здрави контроли. Нашият отбор може да играе добре на европейско само с много здрава централизирана подготовка и много сериозни контролни срещи с високо ниво отбори, където, както се казва, да те понабият малко, да те понамачкат, за да отидеш и да знаеш с кой ще играеш.

- Вече се приема по-нормално присъствието на натурализирани състезатели и не е изключение в европейския баскетбол. Предполагам ще се мисли според конкретната ситуация?

- Направили сме постъпки за натурализирането на Дейвид Кравиш – център. Дий Бост също изрази желание да играе и занапред.

ВИЗИТКА

* Росен Барчовски е роден на 16 август 1960 г. в София в семейството на легендарните спортни личности Цвятко Барчовски и Ваня Войнова

* Дългогодишен баскетболист на ЦСКА и националния отбор на България. Като треньор започва кариерата си в Португалия, а у нас води "Славия", ЦСКА и "Рилски спортист". Има титла и Купа на България с "белите" през 1997 г., а с ЦСКА също печели купата на страната - през 2005 г.

* Като национален селекционер класира държавния ни отбор за мъже на три европейски първенства - за тези през 2005, 2011 и сега през 2022 г. На европейското през 2009 г. е главен мениджър в екипа на тогавашния старши треньор Пини Гершон

* През 2011 г. с Барчовски начело България постига първа победа на европейско първенство по баскетбол за мъже след 22 години пауза - с 68:65 над Белгия

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.