Ромската интеграция - между две крайности

Ромската интеграция - между две крайности

Политкоректност или реални мерки? Този въпрос не би трябвало да стои, когато се създават политики, защото е редно да се спазва и едното, и другото.

Ромската интеграция обаче се лашка вече десет години между тези две крайности. Вероятно затова все още няма особен ефект. Няма да е честно, ако кажем, че резултатите са нула, защото мерките, които се предприеха в последните години, започват да действат. Например това, че социалните помощи се спират, когато детето не ходи на училище. Машината се е задвижила, но резултатите ще се появят след няколко години. А и тези мерки са само част от необходимите, за да могат хората от този етнос наистина да част от обществото. Твърде много време се изгуби в говорене по кръгли маси, в организиране на формални мероприятия, при които „бенефициентите“ не са хората от гетото, а знайни и незнайни ментори.

На пръв поглед стратегията на вицепремиера Красимир Каракачанов, респективно на ВМРО, звучи доста радикално. Някои неправителствени организации я обявиха за дискриминационна и дори фашистка. В нея обаче има и много разумни решения. При това проверени във времето, вярно - при друг обществен ред и други обстоятелства, но с очевидни ползи.

В предложението да се въведе трудово-образователна повинност за отпадналите от училище до 16-годишна възраст единствената дума, която дразни, е „повинност“. Същината му обаче е доста смислена. Младежите, които влизаха навремето в така наречените Трудови войски, излизаха с някакъв занаят, да не кажем професия, пък и някои се ограмотяваха. Не че всичко е било прекрасно в казармата, но със сигурност е по-добре от уличното обучение в кражби, пък даже и от бъркането по кофите. Друга уместна идея е при определени обстоятелства помощите за деца да се дават в натура - не само храни, но и дрехи и обувки за децата. Да се предоставят безвъзмездно селски жилища на роми, които искат да обработват земя за прехраната си, е чудесна, но доста утопична идея, макар че и някои кметове имат подобни хрумвания.

Разграждането на клановите структури в ромските местни общности може и да се случи в далечното бъдеще, но в най-далечното такова. Не се рушат така подобни традиции, особено такива, които оцеляват във всеки обществен строй.

Чудесно звучащи, но твърде неосъществими изглеждат и предложенията за организиране на доброволни отряди в ромските квартали, които да следят за реда. Това е малко в стил „А дано, ама надали“.

Е, има и наистина радикални предложения, които дават основание на НПО-та да ги обявят за дискриминационни. Да се дава възможност на ромски жени да прекъсват бременност с пари от държавния бюджет, е наистина прекалено. В същата графа е и разширяване на обхвата на неизбежната отбрана. Това със сигурност не касае само ромите, а просто всички нас и едва ли мястото му е в тази стратегия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.