Още римляните са знаели: „Всичко ново е добре забравено старо.“ И високата талия с обувки на платформи в модата, и рок бандите в музиката се преоткриват през определени периоди от време (тенденциозно през 30 години). Моментът за възраждането на класическия рок настъпи не само по цял свят, но и у нас и вече можем да си припяваме „Когато рокендролът беше млад“ с тънка усмивка, защото по-млад от този в момента няма накъде. 

Вярвам, че повечето меломани дори нямат нужда от убеждаване. Затова ще изтъкна само един факт – актуалната класация на БНР „Топ 20“ за нови български песни. На първо място е новият сингъл на суперталантливите Innerglow – So Long, който се е закотвил там от няколко седмици. Малко по-надолу, на осма позиция (след като миналата седмица беше на 4-та), е групата на Мирян Костадинов Miry с Kinda Love You, а Hayes&Y със Safeplace само преди дни изпаднаха от челната десетка до 15-о място, като прекараха дълго преди това сред най-харесваните БГ песни. Между тези млади и зелени групи, на не повече от 2 - 3 години известност, ренесанс преживяват и по-опитните им колеги от P.I.F., „Тангра“, Jeremy?, Saint Electrics. Odd Crew.

Тук обаче сме решили да поставим под увеличителното стъкло онези млади ентусиасти, част от които дори не са били родени, когато големите, налели основите на стила са били все още активни музиканти. Въпреки това като истински наследници те продължават делото им, правят музика така, както е правена преди десетилетия – без компютри и на живо в студио, възхищават се на талантите от миналото, учат се от тях, но и ги видоизменят в собствения си стил. Има няколко наистина забележителни групи у нас, формирали се в последните няколко години. Всяка се развива в различен подстил на рока, като добавя в прилични дози модерно звучене.

Колкото и ярък обаче да е талантът на тези банди, смело можем да кажем, че би огрявал само ъндърграунд сцената, ако не получаваха помощ или съвети от доказани професионалисти. Определено трябва да отдадем дължимото на две институции, които са основни виновници за излизането на новите групи на светло, в най-големите клубове и сцени. Първият, който играе и ролята на откривател на повечето добри нови банди, е китаристът на „Остава“ Георги Георгиев и неговият лейбъл Hoeovoxmusic. Той е подал ръка на не един в рок стила с ноу-хауто, което е натрупал по трудния начин с бандата си в последните близо 30 години. В момента Innerglow са в неговия лейбъл, а Hayes&Y и MIRY са му бивши артисти. Също както и несъществуващата вече банда Bears and Hunters, която определено имаше страхотно бъдеще, и няколко соло артисти като VICK.

Освен от Жоро новите групи получават стабилно рамо и от една от най-големите сцени в столицата – клуб „Маймунарника“, който всяка седмица от началото на юни прави поредица концерти „SUMMER DISTORTION – сцена за независима музика”. Така дава възможност за изява на независими български музиканти и некомерсиални групи, някои от които стъпват за първи път на професионална сцена.

С набирането на скорост на младоците опитните им колеги също се активизират, като затвърждават възкръсването на рок сцената с постоянни покани към наследниците си да подгряват концертите им.

 

Hayes&Y – българите на Острова

 

Неслучайно започваме с момчетата от Hayes&Y. Не само защото са „най-стари“ от новите групи, а и защото най-успешно се реализираха и дори се установиха в чужбина. Общата им история води началото си преди около7 години (въпреки че Благо, Иво и Радо са съученици от Английската гимназия в София, където за пръв път свирят заедно), но името им се чува масово едва преди 3. През есента на 2015-а, само два месеца след като на Spirit of Burgas делят сцена с големите Kasabian, се местят в Лондон, но малко след това му изневеряват с  Манчестър, където и до днес се борят за собственото си място на музикалната сцена. С кацането си на Острова забърсват барабаниста Денис Холбек от Финландия, който да смени титуляря Георги Деянов, и така оформят окончателно състава си. Преди година престижното списание Clash написа за тях: „Hayes&Y са международен феномен.“ Няколко техни парчета се завъртяха нееднократно по Би Би Cи, а сингълът Always So Simple, Always So Cold стигна 13-о място в „Спотифай“ за Великобритания през 2018-а и задмина даже тогавашната нова песен на Ноел Галахар от Oasis.

Само дни преди ежегодния им концерт в София на 24 август самият вокал на бандата Благослав Анастасов ни сподели, че по негови наблюдения са единствената чуждестранна група на манчестърска сцена. Екзотичните им редки завръщания в България пък ги правят още по-любопитни за феновете на инди рока. Всъщност в стила им има и много поп, и много носталгия по 80-те (когато те не са били родени).

Както вече казахме, историята на бандата започва от общия гимназиален коридор на Първа английска за Благо (вокали, ритъм китара), Радослав Лозански (китара, синт) и Ивайло Делев (бас). Заедно започват да се учат на инструментите си и с течение на времето музиката става основното им занимание. Въпреки усилията им и концертите в малките столични клубове обаче не получават вниманието, което заслужават, в продължение на 3 - 4 години в началото на кариерата си. Тогава се появява китаристът Георги Георгиев, който ги кани да подгряват бандата му „Остава“ първо в „Строежа“, после в „Маймунарника“. Жоро и неговият лейбъл Homeovoxmusic става и първият им продуцент.

Hayes веднага се възползват от появилата се инерция и през 2015-а се качват на сцена пред 10 000 фенове като подгряваща банда на големите Kasabian. “Фактът, че вокалистът им беше на сцената и ни слушаше, докато свирехме, беше брутално зареждащо за нас”, спомнят си момчетата. Точно това свирене тотално сменя погледа им и им дава увереност, с която през есента на същата година заминават за Лондон. Тримата живеят и свирят заедно, неразделни са постоянно. Естествено, това съвсем не е лесно, особено в ежедневието, но с компромиси у дома и с професионализъм на сцената са като добре смазана машина. Имат няколко суперуспешни EP. Първото е издадено у нас точно от Жоро от „Остава“, носи името на групата и вижда бял свят през преломната 2015-а. Следва краткосвирещата тава Sinclair, а съвсем наскоро се появи и последното им EP с чисто нови три трака - Safeplace, RED и 46. Към момента се справят толкова добре, че успяват да се издържат само от музика на Острова. Дори правят турнета в Англия.

"Български рок от световна проба", написа за тях и журналистът Тодор Ковачев. Не случайно завършваме с неговата оценка – просто защото ще продължим с многостранно развитата му персона в представянето на следващата банда – Innerglow, на която е вокал.

Innerglow заблестяха от самия си старт

 

Innerglow е група едва на две години, но още в самото начало на кариерата си попада на правилните хора, които да им помогнат. Правят впечатление още с първата си песен – After You, и заработват моментално с лейбъл зад гърба си. Най-вероятно няма да учудя никого, като кажа, че това е Homeovoxmusic на Жоро от „Остава“, който им помага и до днес. Следват общо четири успешни сингъла досега. Както вече казахме – последната им песен So Long е начело на класацията за български парчета на БНР „Топ 20“. Така се случи и с предишната им – Chained in Love, която прекара пет седмици на върха на чарта.

В момента са трима - Тодор Ковачев (вокали, клавири), Петър Желев (китара) и Матей Христосков (ударни). В началото обаче се подвизават за кратко като квартет с басиста Иван Даскалов. Всички те имат опит зад гърба си. Тодор е бил глас на бандата Crush, където баса е държал и напусналият член Иван, Матей е давал ритъма на Krekhaus, Musicoholic и Rock Unknown Persons, а Петър също е свирил в Rock Unknown Persons. В мига, в който събират новата банда обаче, химията помежду им избухва. Това лято се качиха и на най-голямата рок сцена у нас в момента – фестивала Hills of Rock в Пловдив.

Въпреки че са ужасно отскоро на сцена, не им пука за стилови ограничения и самочувствието, с което стъпват на хоризонта, е подплатено с много вродена харизма, талант и ярко лично присъствие. Триото са от онази порода музиканти, които правят каквото си поискат и променят околната си среда. Момчетата се откриха в британското поп-рок звучене със залитания към електронната музика още на третата песен. Успяват обаче много деликатно и премерено да дозират всичко в идеална смес, която звучи хем модерно, хем хваната дълбоко в корените на добрата музика. Вокалното присъствие на Тодор напомня като далечно ехо на култовите The Verve, но българинът може да се гордее със собствен, много отличителен тембър. Доказа това и на цяла България, като достигна до финалите на музикалното риалити „България търси талант“ само преди месеци. По професия той е спортен журналист и все още я упражнява в онлайн пространството. Пише и кинорецензии. На 29 г. е и признава, че композира, докато отразява мачове. Матей е професионален музикант, който в свободното си време прави преводи на филми от английски на български и преподава барабани на деца. На 30 години е и е запален сноубордист. Петър пък е най-младият, едва на 25. От Варна е и учи последна година музикална педагогика. Занимава се още с тонрежисура и композиране.

MIRY – класическо американско звучене

 

Като правило в България участниците в телевизионните музикални формати не избират рока за своя кариера. Тези, които успяват да се задържат на повърхността в морето от имена на млади таланти, пък се прикачват към някой лейбъл и в никой случай не дръзват сами да драпат към върха на индустрията. Изключението, което потвърждава това правило, май единствено е Мирян Костадинов. Той така ярко се отличи в X Factor и въпреки че го напусна преди финала, зрителят го запомни, запечата го. Явно момчето, свирило по улиците на Лондон и завършило „Изящни изкуства и дизайн“ на Острова, оставя следа точно както всеки успешен рок фронтмен. Без да се колебае, слизайки от ежедневния ефир, той събра група и я кръсти MIRY. Последваха няколко години на постоянна смяна на състава и експерименти в музикален план в общо пет сингъла, за да намерят посоката си в шестия - Kinda Love You. Още преди него, с по-драматичните си и нешлифовани песни (Nightmare, Inner Demons, I Won't Pray, You Already Know и Blood Money) си заслужиха покана за сцената на Hills of Rock през 2018-а. Съставът на бандата също е чисто нов, от края на миналата година, като отпред гордо стърчи само Мирян. И стилът е нов – блус-рок, американски тип, и вече имат в резерв интересни неща, следващото от които предстои да чуем вероятно през ноември. Вече рамо до рамо с Мири свири и братовчед му Пит Борисов на китара, който явно е голямата промяна не само в посоката, но и в целите на групата. На баса е Свилен Игов, а на барабаните Антони Трандев - и двамата със солиден опит от предишни групи. В последните си две парчета финалният мастеринг на аудиото е дело на Джо Лапорта (SterlingSound) – носител на „Грами“ за работата си с Дейвид Бауи, той е работил с едни от най-изявените световни артисти, между които Foo Fighters, The Killers, Bon Jovi.

Целият успех до момента, пък и вярваме, още по-голям в бъдеще, идва от романтичната представа на Мири за създаване на музика като едно време – на живо, с приятели и съмишленици, с обща мисия и мечти. Тази визия за рок сцената се е вклинила у него още от престоя му в Англия. Именно там започва да свири и на улицата, а с подкрепата на свои приятели от средите прави и първите си записи. Влиза в студиото заради човек, който го чува и му обещава, че ако направи записи, ще ги даде на сина си, който работи в „Юнивърсъл“. В България го връща една нещастна любов, от която да ближе рани, и поканата за музикалния формат, която му дава надежда да забрави емоционалните си страдания, въпреки че не е фен на подобни конкурси. Само преди месец Мирян призна пред „Монитор“, че в момента градят изяло наново групата, не само стилово, но искат да изпипат всеки детайл в имиджа, поведението на сцена, пред камера и т.н. Целта – установяване за постоянно в чужбина и гонене на реализация зад граница.

Мирян хваща китарата чак в 9-и - 10-и клас, като и до днес няма взет нито един урок. Учи се от клипчета в интернет как да свири, първоначално детски песни, които са му основа. От детската градина обаче пее.

Hellion Stone – новата метъл вълна

 

Hellion Stone са наистина интересно явление в българския метъл, който извън ъндърграунда се свежда едва до няколко имена. Стефан Стефанов (китара), Иван Стоянов (китара), Атанас Пангев (бас), Светослав Кънов (барабани) и Иван Попов (вокали)  наливат основите през 2016-а, като зад гърба си имат наистина сериозен опит и проекти с други банди. Дори се шегуват, че общата им възраст в часове, изкарани на сцена, е 93 години. Затова все по-често ги наричат супергрупа.

Излезли от ъндърграунд сцената, петимата правят интересна смесица между алтернативен рок и груув метъл. Много скоро след като се събират, написват първия си сингъл - Run, който веднага влиза в класациите. Не закъснява и първият им дългосвирещ албум с девет песни, който също се казва Hellion Stone, и са на пазара от края на 2017-а. В него ясно личат влиянията от любимите им банди Audioslave, Black Label Society, Black Stone Cherry, Soundgarden, Alice In Chains and Clutch. По тавата работят с двама музикални продуценти - Васил Райков, вокалист на Odd Crew, и Петър Братанов, китарист на K.O.R.A., които се превръщат в шестия и седмия член на бандата.

В началото на 2018 г. пуснаха и първото си видео - към песента Vinkelus. Бандата се развива бързо и интересно паралелно у дома и в чужбина. Направиха няколко доста успешни концерта в големи клубове в Англия, където подгряваха Operation: Mindcrime, и не закъсня поканата да подпишат с международната агенция, менажираща артисти - Metal Music Bookings.

През февруари тази година предприеха истинско приключение с национално турне в 10 града, носещо името Liberation Tour.

 Кaleo вече свириха с Rolling Stones,

Greta Van Fleet се готвят за тур с Metallica

 

Гласът на Kaleo - Джей Джей, изглежда като зализан фронтмен на бой-банда, но само почакайте да го чуете

Всичко, което се случва на българската сцена, е следствие от световна тенденция, в която меломаните получават отново качествен класически рок и респективно започват все по-усилено да го търсят. Две истински явления са групите Кaleo и Greta Van Fleet.

Kaleo идват от Исландия - малка сцена, но със здрави корени в тежката музика. Те обаче творят истински, пълнокръвен рок, оценен дори от динозаврите Rolling Stones, който ги взеха на европейската част от турнето си през 2017-а. Бандата се събира през 2012-а в състав: Джей Джей Джулиъс Сан - вокали, Дейвид Антонсон – барабани, Даниел Кристиянсон – бас, и Рубин Полок – китара. Имат два издадени албума. Едноименният Kaleo излезе през 2013-а и даде пет №1 сингъла в Исландия. Успехът на европейското им турне им донесе договор с гиганта Atlantic и през 2015-а групата се мести в Остин, Тексас, за да запише втората си тава – A/B, през 2016-а. Тя е продала повече от милион копия по цял свят. Сингълът Way Down We Go е с платинен сертификат в Америка и три пъти платинен в Канада, а през 2017-а бяха номинирани за „Грами“ за „най-добро рок изпълнение“ на парчето No Good, което озвучи и промото на сериала „Винил“ на HBO. Както в историята на повечето рок банди, и тези момчета започват от гимназията, където Джей Джей, Дейвид и Даниел учат заедно. Наглед зализани и спретнати момчета, по ризи и панталони с ръб, те определено няма да ви дадат лустрото, което излъчват. Напротив, от Джей Джей ще получите завладяващи басови вокали – слушаш и не вярваш на очите си, а музикантите зад него са заровили пръсти яко в делтата на Мисисипи, откъдето черпят блус вдъхновение.

От Тексас и Kaleo прелитаме до Мичиган, където също през 2012 г. се събират „новите Led Zeppelin”, както ги нарича критиката – Greta Van Fleet. Връзката между членовете тук е още по-дълбока, тъй като трима от четиримата са братя – вокалистът Джош Кизка, китаристът Джейк Кизка и барабанистът Сам Кизка. Само на баса е музикант без кръвна връзка – Дани Уагнър. Рошавите глави в неглежарски изподърпани бели тениски и тесни накъсани джинси успяват да излязат от рамките на родната си провинция едва през 2017-а, когато подписват с Lava Records, и едва тогава издават дебютен краткосвирещ албум - Black Smoke Rising. Веднъж обаче издали официална продукция, нищо не може да ги спре. Още първият им сингъл Highway Tune се качва на върха на „Билборд“ за рок и алтърнатив. В края на същата година издават още едно EP – From the Fires, което съдържа четирите песни от предното плюс нови четири. Точно този албум им печели „Грами“  за „Най-добър рок албум“. Какъв шеметен старт на кариерата само – още преди да имат пълен албум вече имат най-престижната награда за музика в света. Първата им дългосвиреща тава пък излезе миналата есен - Anthem of the Peaceful Army, и оглави класацията на „Билборд“ за рок албуми още в дебютната си седмица, като продаде 80 000 копия. Бандата беше лично поканена от сър Елтън Джон да свири на партито му за оскарите, където самият той се присъедини в изпълнението им.

Последната новина около бандата е, че тръгват на северноамериканско турне с най-големите в метъла – Metallica.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нина Добрев: Враждата ми с Пол Уесли е преувеличена

Красавицата с български корени Нина Добрев отново проговори за враждата със своя екранен партньор от тийн драмата „Дневниците на вампира“ Пол Уесли. След като сподели за неразбирателствата си с актьора през юни, чаровната брюнетка не спира да чете коментари по темата и я намира за „преувеличена“.

Детска учителка разплака Мариана Маринова във „Фермата“

Организаторката на конкурси за красота Мариана Маринова, която от началото на „Фермата“ се държи най-дисциплинирано и кораво сред жените в шоуто, се пропука емоционално и се разплака от историята на съотборничката си Маргарита Христова.

Синът на Венета Райкова издава книга

Десетгодишният син на Венета Райкова – Патрик, следва стъпките на известната си майка и ще се разпише с първата си авторска книга на пазара. Това съобщи самата водеща на „Папараци“.