Рокендролът й отива…

Рокендролът й отива…

Майли Сайръс дава воля на своето „пластично“ рок енд рол сърце в новия си албум Plastic Hearts

Майли Сайръс неведнъж е доказвала, че изкуството й няма как да се вмести единствено в границите на поп жанра, изпълнявайки забележителни кавъри на хитове като Baby, I'm Gonna Leave You на Led Zeppelin и I Love Rock’n’Roll на Джоан Джет. С най-новия си проект Plastic Hearts хитовата изпълнителка напълно пренаписва историята на досегашната си музикална кариера. Завръщайки се ударно на сцената, певицата, която само преди броени дни навърши 28 г., най-накрая даде пълна свобода на пластичното си рокендрол сърце…

Дългоочакваният нов албум е седмият й студиен проект и съдържа 12 парчета, от които е трудно да си избереш любимо. В него ще открием и завладяващи звездни колаборации с бележити имена в рок музиката като Били Айдъл, Джоан Джет и Стиви Никс, които директно ни

запращат към 80-те години

 на миналия век. Сайръс пее и с британската си колежка Дуа Липа, с която пуснаха мигновения си хит Prisoner.

Всяка от песните в тавата е достойна за сингъл сам по себе си, което е едно от доказателствата за качествата на албума. Въпреки това всички парчета, освен от общото си бунтарско, типично за Майли звучене, са обединени и от усещането и за дълбоко личната история, която всяка една от тях разказва. Неслучайно Майли е авторка на текстовете към целия албум, а освен това изцяло сама режисира видеото към Midnight Sky.

Тук ще срещнем песни-изповеди, песни, които те карат да се разведеш, въпреки че никога не си се женил, такива, които ти дават усещането за пълна свобода, еманципираност и желание за неподчинение, както и такива, след които просто искаш да си поплачеш. Във всяка една мелодия ясно се усеща и собствената 

действителна драма на певицата с австралийския актьор Лиъм Хемсуърт,

 с когото през 2018 г. се ожениха, само за да се разведат година по-късно…

Един от акцентите на албума е дълбоко замислената, задвижвана от акустична китара, кънтри балада High, в която Сайръс ни позволява да се докоснем и до най-интимната й меланхолична и нежна същност. "Понякога оставам будна цяла нощ, защото никога не ми говориш в сънищата ми", пее тя.

Нейният кавър на песента на Blondie – Heart of Glass пък сякаш успява да отрази онова деликатно и балансирано сливане на рок звученето с диско нотката, което откриваме в целия албум. A другият й кавър – този на емблематичния хит Zombie на Cranberries ни позволява най-пълно да се насладим и на най-добрия инструмент на Майли – нейният мощен, дрезгав, сякаш специално изваян за рок глас. На присъщата му освобождаваща андрогинност певицата не пропуска да се наслаждава във всяка от песните си.

Plastic Hearts без съмнение е една нова ера за Сайръс, както и убедителен аргумент, че 80-те й отиват и тя винаги е била нещо като „стара душа“. А цялата тази емоцията се пренася и върху обложката на албума, която е дело на популярния рокендрол фотограф Мик Рок, който през годините е снимал Дейвид Боуи, Иги Поп, Джоан Джет, Лоу Рийд, Деби Хари и други...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.