Н а 24 юни църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Св. Никита, еп. Ремесиански (Еньовден).
На 24 юни църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Св. Никита, еп. Ремесиански (Еньовден).
На този дата по времето на цар Ирод, е роден Йоан Кръстител от майка Елисавета и баща Захарий-свещеник, няколко години преди Христос, за да прокара неговото учение сред юдеите, затова се нарича Предтеча. Празник е на билките, затова светецът е наричан още Иван Бильобер. Той пръв е започнал да ги покръства във водите на река Йордан и от там е получил името Кръстител. Еньовден е празник и на Слънцето. Хубаво е да посрещнете изгрева, да видите Слънцето и то да ви види, да ви облее с цялата си благодат. Всяка трева набрана на този ден е лековита. От набраните билки, между които най- много еньовче, се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из къщата и през годината се използват за лек. С тях се кадят болните, окъпват ги с вода, в която са топили китките, правят се целебни чайове. Прави се още на Еньовден измиване с вода за здраве при водни източници. Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че Слънцето се е изкъпало в нея. Ако си измиете косата на празника, тя ще е лъскава и здрава.
Празнуват Еньо, Енчо, Еной, Ена, Еника, Еница, Енина, Яна, Янко. Еньо е име с български произход и е вариант на Иван. Смята се, че в името на този празник са се слели две имена- Йоан и Еньо, както и две култури- християнската и прабългарската. “Ени” е прабългарска дума и означава “нов ден”. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите. Календарно е свързан с лятното слънцестоене- един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина–ще боледува.
Монитор
